Почина легендарен футболист

Ключови думи: футболист, никита симонян

Легендарният футболист Никита Симонян, олимпийски шампион със СССР от 1956 година и четирикратен шампион на СССР със Спартак Москва, почина на 99-годишна възраст, съобщи ТАСС.

По този повод бившият футболист на Спартак Москва Ивелин Попов си припомни за срещите с легендата от периода си в московския гранд.

„Видях новината за смъртта на Никита Симонян тази сутрин. Много е тъжно. Той често идваше в съблекалнята ни преди и след мачове. Винаги подкрепяше отбора. Вливаше енергия и ентусиазъм в отбора. Никита Павлович беше много уважавана личност. Нека паметта му бъде вечна“, каза Ивелин Попов в разговор с кореспондента на „Шампионат“ Иля Никулинков.

Никита Симонян е роден през 1926 г. в Армавир, където родителите му бягат от турския геноцид над арменците, пише ТАСС.

На 16 години Симонян се мести в Москва и преминава в школата на Спартак Москва. Играе за Спартак от 1949 до 1959 г. През това време той завинаги вписва името си в историята на "червено-белите", превръщайки се в голмайстор на клуба със 160 гола – рекорд, който остава ненадминат и до днес. Нападателят печели шампионата на СССР четири пъти с отбора, както и два пъти националната купа. През 1949, 1950 и 1953 г. той става голмайстор на шампионата на СССР.

През 1951 г.  е поканен да се присъедини към футболния отбор на ВВС, тогава ръководен от сина на Йосиф Сталин - Василий. По време на една от ваканциите му в Кисловодск, адютантът на Сталин, тогава командир на ВВС на Московския военен окръг, е изпратен за Симонян. Симонян заявява, че не може да си представи да напусне Спартак, но приема да се срещне със Сталин.

„По принцип ме напиха“, спомня си той. „Пиян, съгласих се да отида в Москва, за да видя Сталин", казва преди време Симонян, цитиран от ТАСС. 

„Заклех се в пепелта на майка си, че ще играеш за моя отбор“, започна той разговора си с мен. Не разбирах напълно какво ще последва след отказа ми, колко могъщ е той и как може да се справи с мен, но знаех едно със сигурност: няма да напусна Спартак. Затова му казах, че искам да остана", разказва Симонян.

Именно честността на Симонян спечелила сина на Сталин: „И той отговорил: „Каза ми истината в лицето и за това те уважавам. Върви и играй за твоя Спартак, но знай, че можеш да дойдеш при мен по всяко време и аз ще те посрещна с отворени обятия.“ Благодаря ви, че казахте истината", се казва още в информацията на ТАСС.

Симонян се присъединява към националния отбор на СССР през 1954 г. Изиграва само 20 мача, но става олимпийски шампион с отбора през 1956 г. Вкарва 10 гола за съветския национален отбор, включително първия му гол на финал на Световно първенство, отбелязан срещу Англия на турнира през 1958 г.

Симонян завършва състезателната си кариера на 33 години, а след това започва треньорска кариера и ръководи любимия си Спартак в периода 1960-1965 г. и  1967-1972 г. През това време "червено-белите "печелят две шампионски титли и три Купи на СССР. След Спартак Симонян поема ереванския Арарат, с който печели дубъл още в първата си година – шампионата и Купата на СССР. 

След Арарат Симонян тренира националния отбор на СССР, Черноморец Одеса и отново Арарат. Със създаването на Руския футболен съюз той започва да работи за него. Симонян е първи вицепрезидент на РФС от 1992 до 1998 г. По-късно е избран за вицепрезидент на организацията, позиция, която заема до смъртта си. Няколко пъти е изпълнявал длъжността президент на РФС.