Уважаеми министри, кажете за тринадесетата заплата?

Седемнадесет години служих в общинската администрация – тихият, небляскав фронт, където гражданинът среща държавата лице в лице. Смея да заявя, че работих съвестно и отдадено. Свидетел са ми нощите, уикендите и празниците, в които поемах ангажименти, защото „някой трябва да го свърши“.

През всичките тези години така и не видях прословутата тринадесета заплата. Нито веднъж. Не само аз – и бившите ми колеги, онези тихи „редови общински служители“, които градят нормалния ритъм на един град. За нас този бонус винаги е бил някаква митология – нещо, за което сме чували да се случва другаде: в министерствата, в големите държавни дружества, в съдилищата, в системи, чиито коридори обикновеният човек рядко прекрачва.

Година след година, декември след декември, по медиите и в кулоарите се разнася слухът, че „там“ тринадесетата заплата отново се раздава – уж по право, уж по традиция. И винаги се намират благовидни аргументи – „стимул“, „мотивиране“, „компенсация“. 

Но вие, уважаеми министри, нима не усещате колко деликатно звучи това в настоящата ситуация? В дни, когато всички говорят за недостиг на средства, за нужда от съкращаване на разходи, за дисциплина и икономии?

Позволете ми да запитам:
С какво общинският експерт – човекът, който ежедневно работи с граждани, който носи отговорност за над 70 % от публичните услуги в държавата – е по-малко заслужил от експерта в някое министерство? С какво трудът му е по-скромен, по-слаб, по-недостоен за признание?

И ако се пести – нека се пести еднакво за всички.
Ако се награждава – нека се награждава по заслуги, не по йерархия.

Уважаеми министри, страната има нужда от пример – не от поредната символна привилегия, която прокарва тънката линия между „ние“ и „вие“. Покажете мъдрост, покажете справедливост. Поемете ангажимент, ако не да премахнете изцяло, то поне да ограничите практиката на тринадесетата заплата до тези, които действително са доказали изключителност и принос.

Стиска ли ви да го направите?