Вижте чудесата, които авторът на външната декорация на знакова сграда в Бургас е направил!
Показани са впечатляващи скулптурни композиции и орнаментални елементи, които украсяват някои от най-познатите архитектурни забележителности в страната
Бургас става част от националния маршрут на уникалната фотографска изложба „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на украинския скулптор, оставил дълбока следа в културното наследство на България. Парашчук живее и работи у нас повече от 40 години, превръщайки се в символична връзка между България и Украйна. Творческият му път е белязан от драматичните обрати на ХХ век, включително две репресии по време на комунистическия режим, но въпреки това неговият талант и влияние остават неоспорими.
Посолството на Украйна в България от десетилетия работи за възстановяване на доброто име на проф. Парашчук, чието наследство е значимо както за украинската, така и за българската културна история. Новата фотоизложба е резултат от съвместната работа на изкуствоведа Иво Милев и фотохудожника Стефан Н. Щерев. Чрез техния обектив публиката се докосва до впечатляващи скулптурни композиции и орнаментални елементи, които украсяват някои от най-познатите архитектурни забележителности в страната.
Експозицията се показва само в градовете, където Михайло Парашчук е оставил своето творческо наследство – София, Перник, Кърджали, Варна и Бургас. Именно тук скулпторът е автор на външната декорация на сградата, която днес е Областна администрация Бургас, превръщайки я в един от най-разпознаваемите архитектурни акценти в центъра на града.
Изложбата е реализирана върху алуминиеви панели, подредени в три цилиндрични форми, което я прави подходяща за представяне на открито. Модерната й конструкция позволява на посетителите да се потопят в атмосферата на творбите и да ги разгледат отблизо в градска среда.
Експозицията в Бургас се осъществява с подкрепата на почетното консулство на Украйна в Бургас. Тя не само отдава почит на един забележителен художник, но и укрепва културния мост между България и Украйна, като напомня за силата на изкуството да преодолява времето и политическите граници.
От грип се умира, сега е моментът за ваксина
6 тихи сигнала, които стомахът дава при рак - и защо лесно ги бъркаме с гастрит
Георги дръпна ръчната на Цвета в „Ергенът“: Да забавим влака
Станислава от „Ергенът“ с шокираща изповед: Бившият ѝ бил в затвора, давал ѝ по 15 хил. евро, но я заплашвал
Три ключови пътя в Бургаско остават в ремонт до края на 2026 г., комисия ги провери на място
Пентагонът строи супер изтребител, готви се за голяма война през 2030 година
Българите вече могат да си позволят месо и риба много по-често, но оставаме на дъното в ЕС
Ангел Русев: Ако разрухата в щангите продължи, ще вдигам за друга държава
Плати 260 евро за „бърза печалба“, а в пратката намери кърпички и гайки
Радев за срещата с Буданов: Време е за диалог и пълноценно използване на дипломацията
Бургас обединява лекари и мотористи за женското здраве: безплатни прегледи от 14 октомври и Мостът в розово на 17 октомври
Шофьор загина след жесток удар в ограда на къща в бургаския кв. „Ветрен“
Говорим за Михайло Парашчук – скулптор, който е дал повече от 40 години от живота си, за да твори и да остави своето наследство именно в България.
Неговите произведения са признати като дълбока следа в българското културно наследство и са символ на връзката между две нации.
Единственият въпрос тук е: Какво точно противопоставяте на 40 години труд, талант и принос?
Неоснователната лична злоба, сарказмът и негативизмът са просто безсмислен шум, който няма абсолютно никакво значение пред монументалния принос на този артист. Неговите скулптури и дело ще останат част от нашата обща култура дълго след като анонимната жлъч на няколко коментатора бъде напълно забравена.
Уважението към паметта и делото на Парашчук е мярка за нашата собствена култура. Ако нямате какво да кажете по същество за изкуството му, просто замълчете.
Говорим за Михайло Парашчук – скулптор, който е дал повече от 40 години от живота си, за да твори и да остави своето наследство именно в България.
Неговите произведения са признати като дълбока следа в българското културно наследство и са символ на връзката между две нации.
Единственият въпрос тук е: Какво точно противопоставяте на 40 години труд, талант и принос?
Неоснователната лична злоба, сарказмът и негативизмът са просто безсмислен шум, който няма абсолютно никакво значение пред монументалния принос на този артист. Неговите скулптури и дело ще останат част от нашата обща култура дълго след като анонимната жлъч на няколко коментатора бъде напълно забравена.
Уважението към паметта и делото на Парашчук е мярка за нашата собствена култура. Ако нямате какво да кажете по същество за изкуството му, просто замълчете.
на западната помощ и да бъде заменена с „пълна амнистия“,
с което Урсулите веднага се съгласиха!
Амнистията се оказа удобен чадър не само за украинския елит,
но и за онези, които са печелили от войната под прикритието на „помощ“
Хайде дано да се стигне до там да ви зафучат заедно с украинските бацили на фронтовата линия. Пу. Пу. Дано!
Z
Хайде дано да се стигне до там да ви зафучат заедно с украинските бацили на фронтовата линия. Пу. Пу. Дано!
Z
Хайде дано да се стигне до там да ви зафучат заедно с украинските бацили на фронтовата линия. Пу. Пу. Дано!
Z
Хайде дано да се стигне до там да ви зафучат заедно с украинските бацили на фронтовата линия. Пу. Пу. Дано!
Z
Човекът е създавал красота и изящество и ще се обърне в гроба ако може да види по какъв начин, с каква безумна грозота, студенина и пошлост уж се уважава и популяризира изкуството му! Но след като всичко е организирано и направено от безсърдечни лицемери, независимо от намеренията им, които очевидно са свързани с до болка омръзналата ни украинска пропаганда, в името на която е присвоена тази личност която реално няма нищо общо с Украйна, друго не може и да се очаква... Човекоподобни без душа създават сив и дистопичен свят по техен образ и подобие и убиват жизнеността, естетиката и колорита във всичко. Обграждайки ни с тази уродливост, убиват и нашите души!
от 1921г живее в България т.е. той е по-скоро българин, но никога не е бил и няма да бъде краинец.