Мира Добрева: Разбрах, че и на 50 животът може да свърши

Ключови думи: мира добрева, журналистка, столетници, професия

Какво си спомня от първия си ефир в NOVA? Как болестта промени отношението ѝ към живота? Страх ли я е от остаряването? И кои са чудесата в живота на Мира Добрева? За всичко това тя говори пред Десислава Банова-Плевнелиева.

Тя разказа какво си спомня от първия си ефир. "Вълнението и лумкането на сърцето, което заплашваше да се чуе през микрофона. Вълнуващи мигове. Макар да бяха  отдавна - сякаш е минал един миг и всеки път, когато прекрачвам прага на NOVA, се вълнувам. Винаги имам много мил спомен за телевизията и тя винаги ще остане в сърцето ми като първата любов", споделя тя. 

Добрева разказа и как я е променила журналистиката. "Това е изпиваща професия. Тя е отнемаща професия. Отнема ти от семейството, от дома, от близките дори. Често се чувстваш неразбран, защото те не могат да разберат възможността да бъдеш до такава степен вманиачен в работата си, която обичаш до степен, която не можеш дори да обясниш на другите. Когато дойдох на работа в NOVA, бяхме разпределени на седмици — една седмица работим, другата почиваме. В седмицата, в която се случи да почивам, се разболях. Тялото ми се разболя. Мускулите ме боляха, все едно грип ме беше завладял. До такава степен се разболях от невъзможността да стъпя отново тук. Близките често не могат да разберат това". 

Но тя беше категорична, че "в същото време журналистиката е много обогатяваща професия"."И малко хора знаят, че това е професия, която те кара да учиш много и непрекъснато да знаеш много. Защото си длъжен да се подготвиш за всяко интервю, за всяка тема, която предстои да разгърнеш пред зрителите на твоето предаване". 

По думите ѝ още от дете не е съществувало нищо друго за нея - освен журналистиката. "Моята цел беше това. И никога нищо друго за мен не е стояло като възможност, освен телевизията". 

Добрева разказа и за един повратен момент в живота си - седем дни е прекарала в медикаментозна кома. "Старая се да не се връщам към това. Първо, това беше ситуация, съвсем несъвместима с живота. И аз, освен да се радвам, че сега съм тук… какво има да анализирам? Не бих искала и да притеснявам някого. А сякаш и не съм още готова да говоря за това и да го преживявам отново. Защото е шоков момент в моя живот — за моите близки най-вече", подчерта тя. 

Журналистката разказа и за документалната си поредица за столетниците. До момента тя се е срещната със 148 души над 100-годишна възраст. "Столетниците са хора сред другите, но не са хора като другите. Аз намирам, че те са наистина от друг свят. Свят по-съвършен, по-добронамерен, по-човечен, по-чистосърдечен. Свят на децата. Обединява ги едно общо нещо — да не са отхвърлени от живота, който ги избутва обаче настрани. Животът непременно се старае да ти покаже, че когато остарееш, ти си ненужен. Ти вече си стар, а този свят обича млади хора, красиви хора. Този свят е на показността и красотата. Суетата стои за нас на първо място, нашите бръчки ни ужасяват. Цялото човечество в момента е насочено натам — да намери хапчето на дълголетието. Каква е загадката на дълголетието — търсим всеки ден. И изведнъж столетниците са най-красивите грешки на времето, както аз ги наричам". 

Добрева е категорична, че след срещите си с тези хора "започнала да уважава повече годините си". "Разбрах, че и на 50 животът може да свърши. Опитвам се да не ме е страх от времето. Не се опитвам да го надхитря". 

По отношение на любовта в живота ѝ тя каза: "Мястото до мен е празно. Преди заемаше много голяма част от живота ми. И аз се бях отказала. Дори веднъж в интервю по NOVA си спомням, че казах, че за мен вече всичко е приключило. Но май не е така, след като срещнах столетници - двойки, които виждам как общуват".