Тръмп и Мамдани изнесоха урок по лицемерие

Срещата между президента и новоизбрания кмет на Ню Йорк премина изненадаващо, дори шокиращо спокойно

Ключови думи: доналд тръмп, зохран мамдани, среща, лицемерие, ню йорк, кмет

Ако някой все още се съмнява, че политиката е театър за възрастни с гигантски бюджет и пълна липса на срам, вчерашната среща между Доналд Тръмп и Зохран Мамдани би трябвало окончателно да разсее всяко колебание. Двамата, които само допреди седмици си разменяха обвинения, заплахи и драматични пророчества за съдбата на Ню Йорк, внезапно се появиха рамо до рамо в атмосфера на идилия, достойна за корица на любовен роман.

Вместо обичайните мълнии, с които Тръмп предричаше „пълен и абсолютен икономически и социален катастрофален провал“ при управление на „комуниста“ Мамдани, вчера го чухме уверено да заявява, че би живял съвсем спокойно в града с кмет като него. Президентът дори добави, че двамата имат много общо и че изпитва доверие в способността на Мамдани да ръководи Ню Йорк, който и двамата твърдят, че обичат.

Кой е новият кмет мюсюлманин на Ню Йорк и защо Сорос-младши инвестира в него 37 млн.долара

От своя страна Мамдани – същият, който в изборната нощ предупреди Тръмп, че „за да стигне до когото и да било от нас, ще трябва да мине през всички нас“ – вчера говореше за взаимно разбирателство и „общата кауза“ да направят живота в Ню Йорк по-достъпен. Нито следа от онзи боен плам, с който само преди месец се готвеше да се изправи срещу Националната гвардия, която президентът заплашваше да му изпрати.

Контрастът е толкова ярък, че човек би могъл да се зачуди дали не гледаме две различни постановки: предизборна трагикомедия, последвана от постизборен миролюбив балет, в който вчерашните врагове леко и непринудено разменят усмивки, въртейки се в ефирен танц, хванати за ръце.
Ще следим отблизо колко дълго ще устои това ново приятелство, изградено върху руините на взаимните ултиматуми. Защото в политиката януари винаги е преломен месец – студен, непредсказуем и пълен с внезапни прозрения. Както у нас, така и по света. И ако историята ни е научила на нещо, то е, че когато двама политици внезапно се сприятелят, най-разумно е да държим очите си широко отворени, а очакванията си възможно най-ниски.