Тази нощ връщаме стрелките с час назад, но как да адаптираме тялото си към промяната

Връщането назад на часа звучи като подарък – допълнителен час сън! Но дори тази "по-лека" промяна може да наруши циркадния ни ритъм

Ключови думи: зимно часово време, флагман, смяна на часа

Тази събота срещу неделя, на 25 срещу 26 октомври, България преминава към зимно часово време. В 4:00 ч. сутринта на 26 октомври часовниците ще се върнат един час назад – от 4:00 на 3:00 ч. Това означава повече светлина сутрин, но по-ранно стъмване вечер. Ако сте от онези, които винаги се объркват с тези промени, ето всичко, което трябва да знаете – от историята до здравните ефекти и как да се адаптирате без стрес.

Какво е зимното часово време и защо го сменяме?

Зимното часово време, известно още като стандартно време, е периодът, в който часовниците са настроени според естественото слънчево време. В България то съответства на UTC+2 (Източноевропейско време). Смяната към зимно време се случва всяка последна неделя на октомври, когато връщаме стрелките назад, за да спестим енергия и да се възползваме от естествената светлина. Това е обратът на лятното време (UTC+3), което започва през март.

Целта е да се оптимизира дневната светлина – през зимата искаме повече светлина сутрин, за да се събуждаме по-лесно, докато през лятото – повече вечер за активностите ни.

Кога е въведено зимното часово време?

Идеята за смяна на часа датира от 1784 г., когато Бенджамин Франклин я предлага като шега, за да се спестява масло за лампи. Но сериозно е приложена за първи път в Германия през 1916 г. по време на Първата световна война, за да се намалят разходите за енергия.

В България смяната на часа е въведена през 1979 г., след опити през 1943-1944 г. От 1996 г. ЕС стандартизира практиката за всички държави-членки, за да се избегнат несъгласуваности в транспорта и бизнеса. Днес над 70 държави по света я прилагат, главно в Северното полукълбо.

Трябва ли да се премахне лятното часово време?

Дали да се запази лятното часово време е въпрос, който се обсъжда от години.

Учените са категорични, че заради негативното въздействие върху циркадните ритми и здравето на съня, трябва да се премахне промяната изцяло и да запази стандартното време през цялата година.

На практика само около една трета от държавите по света използват лятно часово време, според Pew Research Center.

Американският президент Доналд Тръмп също се изказа в социалната си платформа Truth Social, че иска да отмени тази практика. Настоящият държавен секретар Марко Рубио я нарече „глупава“.

Европейският парламент също гласува за премахването на лятното часово време в държавите членки на ЕС, но след като не беше постигнато съгласие с Европейския съвет, законът така и не бе приет.

Една от малкото страни в Европа, която не използва лятно часово време, е Исландия – заради географското си положение и големите разлики в дневната светлина през годината.

Какво казва ЕС?

Европейският парламент гласува през 2019 г. да се отмени смяната на часа, като всяка държава да избере дали да остане на постоянно лятно или зимно време. Планът трябваше да влезе в сила през 2021 г., но заради пандемията и разногласия между страните, той все още не е приложен.

През 2025 г. дебатът продължава - ЕС преразглежда идеята, а Испания настоява за окончателно спиране на промените от 2026 г. В България все още няма окончателно решение, но ако се отмени, вероятно ще предпочетем постоянно лятно време за по-дълги вечери. Засега обаче – местим стрелките!

Здравни проблеми, които може да предизвика промяната

Връщането назад на часа звучи като подарък – допълнителен час сън! Но дори тази "по-лека" промяна може да наруши циркадния ни ритъм (вътрешния часовник на тялото). Изследвания показват увеличен риск от:

Сърдечни проблеми: Увеличение на инфарктите и инсултите в дните след смяната, особено при хора с рискови фактори.
Нарушения на съня: Умора, безсъние или прекомерна сънливост, тъй като тялото се адаптира към новото време.
Психично здраве: Усилване на депресия, тревожност и сезонни афективни разстройства, особено с по-кратките дни.
Други рискове: Повече инциденти на пътя, наранявания и дори затлъстяване на дългосрочна основа, според модели.

Тези ефекти са по-силни при пролетната смяна (напред), но и есенната може да предизвика объркване в организма.

Полезни съвети: Как да се справите с промяната

За да минимизирате въздействието, ето няколко прости стъпки за адаптация:

Постепенно коригирайте графика си: Започнете още от петък – лягайте и ставайте 15-20 минути по-рано всеки ден, за да се синхронизирате.
Излагайте се на светлина: Сутрин излизайте навън за поне 30 минути – естествената светлина помага на тялото да се събуди и регулира мелатонина.
Поддържайте рутина: Спазвайте редовни часове за хранене и сън – избягвайте кафе и алкохол вечер, за да не нарушавате почивката.
Ограничете екраните: Един час преди лягане – без телефони и телевизори, за да не потискате производството на мелатонин.
Бъдете активни: Лека физическа активност през деня, като разходка, ще ви помогне да се уморите естествено вечер.
Релаксирайте: Създайте ритуал преди сън – топъл душ, четене или медитация, за да се отпуснете.

Ако имате хронични проблеми със съня или здравето, консултирайте се с лекар – особено ако сте в рискова група.
Не забравяйте да смените часовниците на всички устройства – телефоните обикновено го правят автоматично, но проверете! Зимното време ни носи по-дълги нощи, но и възможност за повече уют у дома, предава vesti.bg.