Човекът, за когото приказната мисия е щастието на децата 

Най-популярната творба на Джани Родари, "Приключенията на Лукчо" (1951) повече от 70 години продължава и до днес да забавлява малчуганите по цял свят.

Ключови думи: Джани Родари, Книги, фантазия, история, Италия, мисия, 23 октомври

За своя мисия Джани Родари приема щастието на децата. Признат за най-добрия италиански детски писател и е единственият писател в страната си, носител на наградата “Ханс Кристиан Андерсен”, която е най-високата международна награда за постижения в детската литература.

Произведенията му са преведени на много езици и историите му са достъпни за деца по целия свят. Голяма част от творбите му влизат в учебниците, не само на малките, но и на големите, които изучават психиката на децата и на човека като цяло.

Джани Родари, остава в историята, като име, което вдъхновява поколения писатели и педагози да подхождат към детската литература със съсредоточаване върху гледната точка на детето. На него са кръстени стотици паркове, клубове, библиотеки, улици, детски градини и училища по целия свят. Неговото име носи и астероид между Марс и Юпитер.

Джани Родари прекарва своето детство заедно със своите братя Марио и Чезаре в родното село на майка си - Варесото. Първоначално се запалва по музиката и книгите, а след това продължава своето образование в семинария. Още на 17-годишна възраст започва да преподава в местните селски училища.

Посещенията във Филологическия факултет в Университета в Милано са прекратени от избухването на Втората световна война. Джани Родари е освободен от служба заради здравословни проблеми. След това, обаче сe присъединява към Съпротивата и става член на Италианската комунистическа партия през 1944 г.

Той взима това решение, след като преживява тежка загуба на близки приятели и затварянето на един от неговите братя в концентрационен лагер. Кариерата на Родари като журналист започва с комунистическия вестник "L'Unita", но това е само началото, което го подтиква да започне да пише книги за деца. Партията го назначава за главен редактор на седмичното списание "il Pionere" в Рим.

Писателят дълго време не мисли за личния и семейния си живот, но може би различния му избор да премине към политиката, го среща и с жената на живота му. Негова избраница става Мария Тереза ​​Ферети, която среща за първи път в Модена, в навечерието на парламентарните избори през 1948 г. Тогава Мария е технически секретар на Демократичния народен фронт, в който влиза и Италианската комунистическа партия. Пътищата им отново се пресичат през 1953 г., когато тя идва на работа в италианската столица, когато той вече е на 33 години и повече не се разделят. 

След войната започва работа като журналист във вестника на пратията – “Унита”. Пише предимно за детския раздел, който през 1950 г. е отделен в специално издание, излизащо като приложение към всекидневника под заглавието “Пионер”. По същото време излиза първата му авторска поетична книга за деца – “Книга на веселите стихове”. Следващата година излизат още две – “Наръчник за пионера” и “Приключенията на Лукчо”.Започва да пише за това, изнася лекции, дава интервюта до края на живота си.

През 1972 г. е поканен да проведе четиридневна конференция с група от петдесет учители в град Реджо Емилия. На следващата година публикува книгата “Граматика на фантазията”, базирана на беседите, които е изнесъл там. Има забележителен принос в обновяването на образованието чрез своите техники за стимулиране на креативността у децата. Джани Родари ни вдъхновява и до днес, да не забравяме да развиваме фантазията на децата и да насърчаваме любовта им към учението!