Древните българи създали Египет? Учението им за бог Ра използвано и от фараоните

Страната на пирамидите е била българска територия, владяна от създаването на империята Самар (10 000 г. пр. Р. Хр.)

Ключови думи: Иван Тренев, Тангра, древни българи, Египет, Орфей, Орфеовото учение, Юдаизмът, Танах, oрфична книга

Северен Египет е създаден от древните българи. Това е древно българска територия, владяна от създаването на империята Самар (10 000 г. пр. Р. Хр.). Началото на формирането на българската етнокултурна общност и на българската държавност трябва да търсим в зората на създаването на човешката цивилизация.
 
Тангра не е Бог, а учение на предците ни за Бога на слънцето Ра, а Талмуда може да се разглежда като корпус (сборник) от изключително социално значими документи. 

Ортодоксалните евреи наричат Стария завет „Танах“. За ортодоксалните евреи Танах (на иврит „תנ“ך“) (IPA: „tanax“ или „tənax“, или „tenak“) е акроним за това, което се разбира като старозаветни писания или като Стар завет. Акронимът е базиран на основните букви от иврит на всяка от трите части: ТораТора תורה, което означава „Закон“ (на иврит „תורה“. Нарича се още Хумаш חומש, озна чаваща „петте“ или „петте книги на Моисей“, на български – петокнижие. На гръцки е наречена Pentate. Тората е често споменавана като закона за евреите; „Невиим (на иврит – „נביאים“), означаващо „пророци“. Този термин се асоциира с всичко свързано с пророците. „Кетувим“ (на иврит – „כתובים“) означава „Писания“ или „агиография“. Танах има още по-древен произход. Този корпус със социално-значима информация е създаден още с формирането на първата държава в Европа като религиозно-култово учение, свърза но с култа към бог Ра. Сред древно-българската етнокултурна общност е известен като „Тан-Нак Ра“ („Тенгри“, „Тенгер“, „Тангра“). Произлиза от „Танах“ + „Ра“. В богомилския календар древното живототворящо божество се нарича също Ра – „творческата, съзидаващата сила“. В някои азиатски региони с това название се нарича върховния бог. В Древния Шумер това божество е известно и като „Денгер“. От това религиозно-култово учение са произлезли т. нар. „Книги на мъртвите“ (религиозно-магически сборници) в Древен Египет, в Древен Шумер и в Тибет. 

Древен Египет възниква около 3150 г. пр. Р. Хр. с политическото обединение на Горен и Долен Египет. Така се появява и първият фараон. Това е титла на владетеля. Терминът в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“. Първоначално се е използвал за дома, в който живее владетелят, но по-късно възприема днешното си значение. Фараонът носи украсената с кобра двойна корона „Пшент“ – символ на обединението на Горен Египет (бяла корона) и на Долен Египет (червена). Пшент (от древногр.: „в“) се нарича Двойната корона в Древния Египет, представляваща комбинация между Червената корона на Долен Египет и бялата корона на Горен Египет. Носенето на „Пшент“ в Древен Египет символизира могъществото и властта на фараоните над целия Египет. Създаването на „пшент“ е приписвано на фараона от Първа династия Менес, но първият, който я е носил може би е бил фараонът Джет.

Орфеовото учение и идва още от най-ранните тайни просветени общества на религиозно-жреческо-владетелските институции, развиващи се в ръководните начала на първите в света протодържавни организации на Древна Европа. Идеите за търсенето на общочовешките морални и духовни ценности следват тайнствените древни форми на ритуалните постановки на посвещението и използват обредните и обичайните практики и символики на каменоделците, на строителите на храмове още от времето на етруските –древни българи, гетите – древни българи, древните арменци, българите и древните евреи. Принципите за формиране на първите общностни образувания на хората са изградени върху масонска по своя смисъл философско-етична и символно-езотерична основа. Тези принципи са три: символна идентичност, групово-родствена комуникация и религиозно-култово самоопределение. 

Богинята-Майка е основно божество в много митологични и религиозни системи. Последните научни изследвания показват, че този култ съществува от 30–32 хил. г. пр. Р. Хр. 

Богинята-Майка е покровителка на жизнеността, на плодовитостта и на плодородието. Тя е и пазителка на култа към Слънцето (Божествената Светлина). Според религиозните схващания на античните българи Богинята-Майка е самозаченала от Божественото Сътворение (от Божественото Начало, от Великия Съзидател), след което ражда своя син Слънцето. Тази триада изгражда и поддържа хомеостазиса (оптималното динамично равновесие или космичното равновесие), т. е. устойчивостта на природния цикъл и на кръговрата на живота и смъртта. Намерени са много статуетки от кост, камък или от теракота (печена глина) на Богинята-Майка по цялото Евразийско пространство. Тези статуетки са едни и същи по стилистична характеристика. Върху тях са изобразени съставните символни елементи на масонската шестлъчна звезда (хексаграм или звездовиден многоъгълник, образуван от два равностранни триъгълника). Тези символи са характерни както за ранното християнство, така и за богомилите и за техните разновидности. Масонската шестлъчна звезда символизира жизнеутвърждаващото обединение и божествената хармония. Храмът на Сътворението се изгражда още от началото на човешката цивилизация, а началото на човешката цивилизация е поставено, според археологичните данни (и не само според тях) на български етнокултурни територии. 

Ние, българите, не сме пришълци, а изконни, автохтонни, местни жители на тези територии. Ето защо началото на формирането на българската етнокултурна общност и на българската държавност трябва да търсим в зората на създаването на човешката цивилизация. А това начало отразява общочовешките принципи и разбирания, които формират масонството и всички близки до него философско-етични учения и религиозни вярвания. В този смисъл може да се каже, че масонството като еманация на човешката цивилизованост, се е сътворявало в условията на този процес. Има податки за много съдържателни масонски символи и духовни начала, които са преки реминисценции от религиозно-култовите системи на Залмоксис, наричан още Зиези (прототип на Зевс, Зороастър, Буда и др.), от учението на Орфей (Аполон, Бакхус) и от първото в света космологично учение – Танакх (Танах) или Та-На-Кха-Ра (известно е по-популярно като „Тангра“ или „Тенгри“; означава „Учението на Бог Ра“ или на Бог Слънце). Това са напр. култът към прераждането; култът към водата, земята и огъня; култът към свещения орел, чиито най-ранни символи в света, според археологични данни, откриваме в днешно време по българските земи още от периода на 6 хил. – 4 хил. г. пр. Р. Хр

Северен Египет е създаден от древните българи. Следователно това е древно българска територия, владяна от създаването на империята Самар (10 000 г. пр. Р. Хр.). Загубена е като българска територия през 3000 г. пр. Р. Хр. Това са цели 7000 г. древнобългарска държавност в Северен Египет! Стойността на подобна цифра има не само исторически, но и духовно-културни измерения. От легендата за Бхима и за Пуруша Мрига е сложена податката, че Сфинксът е пряко свързан с числото 6 (6-те Шива-линга камъни), а символ на Сива Василица е шестолъчната звезда (шестте ръце на Шива), израз на неговия танц на сътворението и на разрушението. Според Джагфар Тарихъ тя е и символ най-древното учение – Та–нак–ра или Тангра. Тук трябва да се уточни, че този знак визира държавотворческите функции според ученето Тангра, това е заветът/пактът между Бога и неговия народ. А колкото до символите на българската държавност, какъвто е например лъвът в герба ни, трябва да кажем, че това изображение е самият сфинкс Пуруша Мрига. Затова Джагфар Тарихъ казва, когато разглежда триъгълника с върха на долу в знака на шестолъчката: „...а триъгълника с връх надолу – сътвореното от Всевишния и покорният (смиреният) на Волята на Твореца свят или покорният (смиреният) на Волята на Тангра кан или кхан (владетел) със своя народ – българите“. Нещо, което прави като акт на смирение и самият Пуруша Мрига, покланяйки се на всеки един от 6-те шива-лингами.

Според древнобългарското мислене душата и тялото са неразделни. Доктрината на Бог Залмоксис е отразена в произхождащите от нея доктрини на зороастризма, сераписма (бог Серапис), митраизма, будизма, ламаизма, християнството, юдаизма и исляма! Тази доктрина е първият, най-древният в света корпус от обществени етично-морални норми, космогонни представи и пророчества. Тя е известна по-късно като „Та-нак-ра“ („Тангра“) или „Танакх“, както наричат Стария Завет ортодоксалните евреи! Според свидетелството на Страбон Бог Залмоксис се оттеглял в пещера, която се намира в свещената планина „Когайон“. наречена така по реката, минаваща през нея. Свещена е не само планината, но и реката, която тече през нея. 

Според проф. Иван Венедиков алтернативното име на река Когайон е „Хиерасос“, което е споменато в апокрифната българска летопис като „Ереуса“. Професор Иван Венедиков локализира свещените река и планина в земите на Бесарабия. (Иван Венедиков, Митове на Българската Земя. Медното Гумно, С., 1995). Съществуват и други данни. Позовавайки се на сведенията на Аполон Родоски, Ото Менхен-Хелфен смята, че така наречената Свещена планина е в Тракия („The World of the Huns: Studies in Their History and Culture“, с. 151). Това предположение може да се подкрепи и от сведението, което дава Йордан. Той пише, че синовете на Атила се заселват край Искър, Вит и Лом заедно със своите поданици и, че от тях произлизат „сакромонтизите“ и „фосатизите“. „Сакромонтизи“ означава „обитатели на Свещената планина“ („sacer“ – „свещен“, „mons-плани на“). „Emnetzur and Ultzindur, kinsmen of his, won Oescus and Utus and Almus in Dacia on the bank of the Danube, and many of the Huns, then swarming everywhere, betook themselves into Romania, and from them the Sacromontisi and the Fossatisii of this day are said to be descended.“ – Iord. 266.

Залмоксис е известен и като „Гебелейзис“/„Небелейзис“. Някои автори считат, че названието „Замолксис“ е сродно на „Земела“ – богинята на земята. Според друго предположение названието „Залмоксис“ произлиза от глагола „мълча“, „замълчавам“. „Мълчаната вода“ е едно от основните магически действия при извършване на обреди и ритуали от традиционната празнично-обредна система на българите. „Мълчаната вода“ е основен обреден елемент на всички големи традиционни празници на българите, като Нова година, Васильовден, Гергьовден, Еньовден и т. нар. „Мълчаната вода“ се възприема като акт на свещенодействие. От тук и българската поговорка: „Мълчанието е злато“. Друго отражение на религиозната доктрина на бог Залмоксис е исихазмът (от гръцки: „ἡσυχασμός“, „ἡσυχία“, означава „спокойствие“, „тишина“, „уединение“, „самовглъбя ване“) мистично течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.

Необходимо е да се отбележи, че библейските епоними носят освен исторически или етничен, също и географски смисъл. В две вече споменавани съчинения – „Латинския хронограф от 354 г.“ и „Анонима“, приписван на св. Методий Патарски древните българи се обявяват за семити. „Анонимът“ ги нарича „синове Амонови“, потомци от дъщерите на Лот. Някои изследователи смятат, че амонитяните могат да се свържат с (Амон-Ра) – върховен бог в Древен Египет. В Библията има два интересни момента с участието на амонитяните (Бит. 14:5) и (Вт. 2:20). Там става дума за народ, който веднъж е наречен „Зузим“, втори път „Замзумим“. Зузимите са били древно племе, обитавало района на Хам (предполага се, че става дума за Рабат Амон) на изток от р. Йордан. 

След разпадането на Хазарския каганат една част от хазарите-евреи се заселват в Кавказ. Сегашните заселници се наричат евреи-горци. Съвременните езиковедски изследвания показват, че евреите-горци говорят т. нар. „татски“ говор, или още „средноперсийски“, но за разлика от другите татски говори (ирански и таджикски), се оказва, че татският на евреите-горци произхожда от езика на древните българи. Хазарите-юдеи са родоначалници на част от източноевропейските евреи (ашкенази). Името „Ашкеназ“ се среща и в Асиро-вавилонските извори, като („А)шкуз“/ „Iskuza“), име, с което са познати скитите. Вероятно след скито-кимерийската борба земите между Каспийско и Черно море са наречени „страна Ашкиназова“. Този топоним е използван и като етноним за народите, населяващи посочения район, включително и за арменския народ. Но по правило самите арменци се припознават като потомци-последователи на Тогарма или Та-Нак-Ра (Тангра).

„Именникът на българските владетели“, както и древният български календар можем да посочим, че пряко се отнасят към най-древните познания, които са отразени в т. нар. „Еврейска Библия“ – „Танакх“ – оригиналното съдържание на старозаветните писания или древното учение „Та-Нак-Ра“ („Тангра“)! Най-късната начална датировка в дванадесетцикловия сакски календар, подобен на древния български, е 78 г. Ортодоксалните евреи не признават Новия завет, а почитат Танах, което е акроним от трите думи на иврит: Тора (закон хумаш – петокнижие), Нивиим на иврит (пророците) и Кетувим (писанията). Това представлява един корпус от знания по отношение на закона. Като добавим към Танах, едно „ра“ се получава Танакра (Тангра). Ето защо Тангра не означава бог (божество), а е корпусът от знания, които се предават хилядолетия от поколения на поколения.

Орфизмът бил разпространен през античната епоха след завоеванията на Александър Велики на Изток. Но в Мала Азия проникнал значително по-рано. В древна Палестина орфизмът бил пренесен от морските народи – филистимците (пилистимци). Това е местното название на пеласгите/беласгите. От тяхното име носи названието си и областта Палестина. Орфей живял преди Троянската война. Чрез войната учението му се разпростряло и в района на Мала Азия. Юдейските орфици вкарали името му тайно в религиозните писания. Евридика била скрита зад образа на Ева, а аеда (древногр.: „певец“) или Певецът Орфей станал Адам. Главата на Орфей станала Адамовата глава, изобразявана като череп с кръстосани кости или само череп. В християнството е символ на смърт. 

Юдаизмът като религия се оформя след Вавилонския плен. Това е период в историята на евреите, през който част от жителите на Юдейското царство са били принудително изселени във Вавилония. Във Вавилон юдейската аристокрация се запознала с Орфеевото учение за хармонията на Живота. Орфизмът там бил представен от една от версиите на тангризма. 

Ортодоксалните евреи наричат Стария завет „Танах“. За ортодоксалните евреи Танах (на иврит „תנ“ך“) (IPA: „tanax“ или „tənax“, или „Tenak“) се идентифицира с Еврейската Библия. Названието Танах идва от названието на учението Та-Нак-Ра или Тангра. В старите оригинални текстове има следните названия на бога, използвани в тях – „елохиста“ за названието „елохим“ (богове) и „йеховиста“ за „Йехова“ („Онзи, който е“) – Богът на Мойсей. Става дума за различни божества, обединени впоследствие. Учението на Моисей наследило реформата на египетския бог Ехнатон. Това е древноегипетският фараон Аменхотеп IV, който е известен и като „Akhenaten“ или „Akenatón“, а по-късно и като „Ехнатон“ („Echnaton“). Той е десетият фараон от Осемнадесета династия на Древен Египет, царувал от 1353 г. пр. Р. Хр. – 1336 г. пр. Р. Хр. В 6-та година на своето управление налага култа към ново върховно божество – Слънчевият Бог Атон. В негова чест приема името Ехнатон – „Угоден на Атон“. Заедно с прекрасната си съпруга Нефертити изгражда нова великолепна столица на брега на р. Нил – Ахетатон („Хоризонта на Атон“) днес Амарна. Това е първият опит да се изгради монотеистична религиозна система.

Ипсилон с двете хасти отразява триединството. Това показва, че тук властва тангризма. „Тангра“ е религиозно етичното учение на бог Залмоксис – първият монотеистичен бог. Тези знаци имат същата стойност както кръста за християнското учение. Затова го срещаме на най-различни места по предмети, керамични съдове, обработени камъни, крепостни стени, стенописни изображения и други. Разпространяването му навсякъде на най-различни предмети и структури показва, че има всеобщо значение. Същата традиция и значение се спазва и с християнския кръст. Отзад на розетата от Плиска е написано – „Да се знае и да се помни, че тази амуниция (снаряжението с кожени колани, седло и шпори за коня) на коня за язденето принадлежи на дома. Какво се разбира под това? Канът се разпорежда с имуществото, но то не е негово, защото като почине, идва нов наследник. Той може да е дори от друг род. Тоест дворецът е символ на държавността.

Всичко, което принадлежи на дома, не бива да се продава и остава собственост на държавата! Затова Христос е богочовек той съчетава божественото начало със земното проявление. Затова още от праисторически времена вдигнатите ръце в ипсилон и събрани крака символизира същността на монотеизма – на „Тангризма“, тоест учението на Залмоксис.

Когато са изобразени „двете хасти“ показва, че това разпятие или наподобяване на човешката душа има две опорни точки – разум и дух. Затова има триединство в християнското учение. В името на Отца и Сина, и Светия Дух. Човек има „душа“ - тя представлява емоции и чувства, „Дух“ – представлява стимул и мотивите и има „разум“ – знания и умения. Ипсилон е душата! Това са разумът и духът. Триединството е разум, душа и дух. Това не е знакът на Дуло, а на „тангризма“! 

Тангризмът е в основата на „Книга на мъртвите“ в Египет, „Златната oрфична книга“ от Национален исторически музей – София и други.