Лили Иванова препъна участничка в турския „Стани богат“ (ВИДЕО)
Въпросът бе за песен, която и малцина българи са чували
Изненадващ въпрос за песен на Лили Иванова от 1968 година провали участието на състезателка в турския „Стани богат“. Тя си тръгна от предаването с едва 5000 лири (200 лева). Кюбра-Ганиме Боздемир трябваше да познае парче на българската прима, което тя записва на турски език с много популярната в онези години турска рок група „Дурул Гендже беш“. То се нарича „Булутлар“ („Облаците“) и е всъщност турската версия на „Реквием“ по музика на Александър Йосифов.
Но нито Кюбра, нито брат ѝ, който тя потърси като жокер „Обади се на приятел“, не можаха да отгатнат коя е певицата. Въпреки това през 1968 година песента на Лили се върти често по единственото тогава турско държавно радио, което е рядък шанс в онези времена там да чуят как пее български изпълнител. За разлика от България, където заради турското население турската музика е значително по-позната, за българските поп изпълнители в Турция не знаят на практика нищо.
Турската версия на световното предаване носи оригиналното му име „Кой иска да стане милионер“. Негов водещ е местната тв звезда Октай Кайнарджъ. То се излъчва по тясно свързаната с днешната ислямистка власт в Турция Атв. Неин собственик е бизнесменът Серхат Албайрак, брат на бившия финансов министър и зет на Реджеп Тайип Ердоган — Берат Албайрак. Във видеото е с български субтитри пълният запис от участието на Кюбра в предаването.
Появата на „Булутлар“ на турски език обаче не е продуцентска идея на Лили Иванова, за да търси известност и в Турция, макар в крайна сметка отчасти да го постига. В края на 60-е години на миналия век комунистическият режим в България е в кратък период на „меден месец“ с турското малцинство в страната. В тяхна чест властите създават на турски език по държавното радио специална „Програма за българските турци“.
Тя звучи три пъти на ден по 1 час и се излъчва на ултракъси вълни (днес наричани с английското съкращение FM) в районите на тогавашните Разградски, Шуменски и Кърджалийски окръзи и на средни вълни (AM) за цялата страна. Комунистите преценят, че би било идеологически вредно в нея да се пускат естрадни песни от самата Турция. Затова приканват българските изпълнители да дублират част от своите по-известни хитове и на турски език. Много от тях, сред които Лили Иванова, го правят. Същевременно властите дават път и на етнически турци към Музикалната академия, и те също, още като студенти, правят турски версии на вече утвърдени български песни.
Макар че е записана и в България за нуждите на предаването за турското малцинство - запис, който в момента лежи дълбоко в архивите на БНР и не се пуска,„Булутлар“ е направена и в Турция с местната рок група „Дурул Гендже беш“.
Лили Иванова и Мустафа Чаушев се оказват единствените, които материализират това решение на комунистическия режим в своя полза и изнасят песните си към самата Турция. Примата на българската поп музика участва през 1968 година на фестивал в Анкара, където се запознава с вече известната рок звезда Дурул Гендже. Той ѝ предлага заедно с групата му, която е квинтет и от там идва думата „беш“ (пет) в името ѝ, да запишат няколко песни. Те правят по вече създадения в България турски текст „Булутлар“ и „Нисан шакъсъ“ („Априлска шега“ по музика на Вили Казасян). Издадени са на малка плоча от турската грамофонна компания „Аркон“.
„Нисан шакъсъ“ е турската версия на „Априлска шега“.
След 1973 година комунистите се отказват от идеята да подтикват българските естрадни изпълнители да записват и на турски език. В предаванията за българските турци песните вече звучат на български език, а от време на време се пускат записи и на турски, изпълнители от музиканти на турското малцинство в България. Самите предавания оцеляват до 1985 година - когато вече се е разгърнал Възродителният процес. Малко преди изцяло да бъдат прекратени те са водени наполовина на български, наполовина на турски. В крайна сметка през март 1985 ги прекратяват напълно. От този момент БКП вече настоява, че в страната не живеят турци.
