Анестезиологът – невидимият пазител на съзнанието

Анестезиолозите в „Сърце и Мозък“ работят в екип за стабилизиране на пациенти в интензивното отделение – мястото, където всяка секунда е от значение

Ключови думи: Световен ден на анестезиолога, анестезиология, Сърце и Мозък, проф. Вилиян Платиканов, д-р Владислав Генов, д-р Валентин Милев

На 16 октомври отбелязваме Световния ден на анестезиолога – специалност в медицината, която често остава по-малко видима за пациентите, но е изключително важна. Анестезиолозите носят отговорност за безопасното обезболяване по време на операции, стабилността и сигурността на пациентите през целия процес – от подготовката за операцията до възстановяването. Освен незаменимата им роля в операционната зала, те са ключова част и от екипите в интензивните отделения – следят жизнените функции, прилагат специфични терапии и осигуряват необходимите медикаменти за стабилизиране на състоянието. Всеки ден спасяват живота на тежко болни пациенти.

Във високотехнологичните болнични комплекси "Сърце и Мозък‘" работят 50 специалисти анестезиолози и 29 специализанти. Срещаме ви с трима от тях – проф. д-р Вилиян Платиканов, началник на клиниката по анестезиология, д-р Владислав Генов, началник на отделението в "Сърце и Мозък" - Плевен, и д-р Валентин Милев – началник на отделението в "Сърце и Мозък" - Бургас, за да разкажат за предизвикателствата, пред които са изправени всеки ден.
 
- В повечето от случаите вие и вашите колеги оставате невидими за пациентите. Разкажете ни за работата си.

Проф. Платиканов: Почти във всички случаи анестезиологът остава неизвестен за пациентите. Преди да дам анестезия, аз винаги питам пациента дали има някакви въпроси. Отговорът в 99% e отрицателен. Това означава, че близо 99% от пациентите не знаят какво представлява анестезията. Същественото в работата на анестезиолога е да изключи чрез медикаменти контрола на мозъка върху останалата част от тялото. Тогава този контрол се поема от нас – т.е. животът, последствията, възстановяването, корекцията на хирургичните усложнения, корекцията и влиянието на околната среда в широк и по-тесен смисъл и още много важни детайли, са в ръцете, познанията и уменията на анестезиолога.

- Ами ако той е изморен, недоспал, неконцентриран, ядосан, неподготвен, неудовлетворен… тогава? 

Проф. Платиканов: Работата в операционната и в интензивното отделение се различава в детайлите си, но по същество тя е едно и също: максимална концентрация, добре обмислени и адекватни действия, прилагане на всички знания и умения в името на пациента пред нас. Ние първо сме професионалисти, след това лекари и после хора от плът и кръв.

- Вие работите под изключително напрежение. Как успявате да запазите мотивация си и да се справите с натоварването в кризисни моменти?

Проф. Платиканов: Всеки си изработва някаква защита, включително хобита и начини на почивка. Кризисните моменти са всеки ден. За съжаление в обучението по медицина и специализацията по анестезиология няма нарочен хорариум за това. Учим се в движение.

Д-р Генов: Динамиката на работата, разнообразието от пациенти, различните клинични случаи, с които се срещаме ежедневно, са част от мотивацията ни да работим с желание и ентусиазъм.

Д-р Милев: Работата е много натоварена всекидневно, както за лекарите, така и за сестрите. В операционния блок се работи денонощно, както планово, така и по спешност. Ежедневно се извършват 45-50 планови операции, различен е броят на спешните интервенции. Към този брой планови интервенции трябва да се добавят и гастро и колоноскопии, както и други манипулации в отделението по гастроентерология, които дневно са 15-20 и изискват обща и венозна анестезия. Натоварването е голямо, напрежението също, но спасеният човешки живот ни мотивира да продължим.

- Какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате в операционната и в реанимация?

Проф. Платиканов: Най-голямото предизвикателство е да завършиш работата с даден пациент успешно. В момента статистиката показва, че инцидентите по време на анестезия са 10%, а анестезиологичната смъртност е 1:200 000. Стремим се, както казват пилотите, да имаме колкото „излитания“, толкова и „кацания“. При нас е с перефраза: колкото приспивания, толкова и събуждания. Между другото, има много общи неща между авиаторите и анестезиолозите и не е случайно, че 16 октомври е празник и на авиаторите. И ние винаги имаме втори план, и ние работим с високотехнологични машини, но най-важното е кой и как ги управлява.

Д-р Генов: Предизвикателствата са различни. Те произтичат от разнообразната патология, най-често при работа по спешност. Например масивната кръвозагуба и по-скоро нейната компенсация, трудностите с поставяне на венозни източници, с реализиране на някоя от локо-регионалните анестезии, с невъзможността да бъде интубиран пациент и много други. За щастие разполагаме с много опит и последно поколение видеоларингоскопи, бронхоскопи, сетове за перкутанна трахеостомия и коникотомии.

Д-р Милев: Предизвикателствата са концентрирани не само по време на анестезията в операционната, но и след това. Анестезиологът е този, който ще поддържа жизнените функции на пациента, а това ще доведе до неговото благополучно извеждане от интензивен сектор.

- С какво работата във вашите отделения се отличава?

Д-р Генов: В клиниката в Плевен работят повече от 40 анестезиолози, по-голямата част от които са със специалност. За разлика от повечето частни болници в страната, ние осигуряваме 24/7 покритие на нуждите на болницата от спешна анестезиологична помощ. Покриваме всички сфери на анестезиологията, включително детска анестезиология, кардиохирургия, неврохирургия и т.н. в планов и спешен порядък. Освен общата анестезия в клиниката все по-голям дял заемат и локо-регионалните техники на обезболяване. Спиналните и епидурални анестезии са широко застъпени в нашата ежедневна практика. Особен интерес при бременни пациентки предизвика епидуралното обезболяване на нормалните раждания.

Д-р Милев: В реанимацията в Бургас се лекуват всички пациенти с остри нарушения в дишане, хемодинамика, съзнание и алкално-киселинното равновесие. Основно пациентите са планови, следоперативни в по-големия процент, но също така се приемат и спешни пациенти. Разполагаме с 19 легла в обща реанимация и с още 15 в кардиореанимация.

- Какво мотивира един лекар да избере пътя на анестезиологията, който никак не е лек?

Проф. Платиканов: Моят избор първоначално бе по-скоро случаен. Когато започвах ефективно работа, ме грабна интелигентността на колегите от екипа, динамиката на самата работа и енциклопедичността, която се изисква, за да си добър специалист по анестезиология.

Д-р Генов: Динамиката на работата в операционната зала е голяма,  големия брой и разнообразието на анестезиите, ме мотивира да направя своя избор. Друг фактор безспорно е интердисциплинарността на специалността.

Д-р Милев: Предизвиках себе си, като избрах една от най-тежките специалности в медицината. Тя съчетава познания от различни области, трябва да се знае как протича всяка една от операциите, като време, евентуални усложнения, дори  уменията на хирурзите трябва да се познават. Не трябва да се допускат изненади по време на интервенцията, както и в следоперативния период. Трябва да се мисли няколко хода напред – като в шаха.

- На какво учите младите лекари, които специализират при вас?

Проф.Платиканов: Уча младите колеги, че работата ни е много отговорна и важна, изисква стриктно спазване на законите и концентрация през цялото време и никакво неглижиране на какъвто и да е проблем по всяко време на анестезията. Анестезиологът трябва да учи и да се усъвършенства през целия професионален живот.

Д-р Генов: Отговорност към пациента – на първо място. Самоконтрол. Професионалното развитие и усъвършенстване. Колегиалност и взаимопомощ.

Д-р Милев: Адреналинът е този, който мотивира младите колеги да изберат тази тежка специалност, колкото и малко да са те.