Фарьорските острови постигат онова, за което нашите национали могат само да мечтаят

Ключови думи: Фарьорски острови, България, футбол, национален отбор, Мондиал 2026, квалификации, срам, успех, ентусиазъм, Торсхавн

На фона на историческото дъно, до което стигна българският национален отбор, Фарьорските острови показаха какво означава дух, характер и футболна отдаденост. Държава с едва 55 000 жители, пръснати сред суровите северни вълни, записа трета поредна победа в световните квалификации и съхрани живи шансове за класиране на Мондиал 2026.

След гръмкото 4:0 над Черна гора, сега дойде ред и на Чехия да бъде сразена – 2:1 за момчето на Ейдън Клакстейн.

"Това не е плод на късмет или случайно подем. Това е резултат от истински футболен труд, организация и национално самочувствие, градено не с пари и лъскави фасади, а със страст и работа, казват хората от федерацията.

Хърватия е начело в Група L с 16 точки, следвана от Чехия с 13 и Фарьорските острови с 12. Малката островна нация вече гледа към Мондиала с реална амбиция, докато България... просто гледа. 

Фарьорците разполагат с 20 футболни игрища с нормални размери – повече има в една средностатистическа българска област. Но какво от това? Там върху игрищата се играе, тренира, изгражда се. У нас просто се гние. Националният им стадион в Торсхавн е с капацитет от едва 6040 души – по-малко от някои спортни зали в големите ни градове. Но когато на терена излязат мъже, готови да дадат всичко за знамето, цифрите губят смисъл.

Футболът в България е болен. Прогнил от години, съсипан от лични интереси, липса на визия и изкуствена посредственост. А Фарьорите са онзи шамар, от който уж всички се нуждаят, но никой не желае да усети.

И някак бъде ясно – не населението е оправдание. Не стадионите. Не климатът. Оправданието е в манталитета. Докато едни мечтаят и действат, други се оплакват и мъчат виновни. Фарьорските острови показаха, че футболът се прави с вяра. България – че срамът може да стане трайно състояние.