Ще позволят ли палестинците на останките от „Хамас” да управляват отново?
Хамас сега се управлява от политически комитет в изгнание и военно командване в Газа
За палестинците, оцелели във войната в Газа, обявяването на победата на Хамас в четвъртък прозвуча кухо и ислямистката групировка може да се изправи пред най-голямата си разплата досега от обикновените жители на Газа и от самите си редици.
Израел започна войната „Железни мечове“ преди две години в отговор на атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., когато 1200 израелци бяха убити и над 250 души бяха отвлечени. Войната имаше две обявени цели: освобождаване на заложниците и унищожаване на групировката. Въпреки че Хамас е силно разклатен, основната му организация изглежда непокътната, предава dnes.bg.
Същото не може да се каже за Газа, която е в руини. Десетки хиляди палестински цивилни бяха убити, заедно с хиляди бойци на Хамас, във война, избрана от Хамас. Ислямистката групировка сега заявява, че е готова да се откаже от властта, но не и от оръжията си, които все по-често се използват срещу други палестинци в районите на Газа, които Хамас все още контролира.
„Мисля, че ще видим всякакви напрежения. И един вид самоанализ в Хамас относно войната, цената на войната и последствията от нея“, каза Майкъл Милщайн, бивш офицер от израелското военно разузнаване и експерт по Газа. Милщайн изучава Хамас от години и как са преживели предишни неуспехи.
Милщайн каза, че най-вероятно ще бъдат обвинявани оцелелите командири, които са били най-близо до Яхя Синвар, организаторът на атаката от 7 октомври, който е бил убит от израелските сили.
След прекратяването на огъня, един от лидерите на Хамас, Осама Хамдан, обеща, че неговата групировка ще „остане навсякъде, където има палестинци, за да постигне палестинските национални цели и да служи на народа“.
Мнозина обаче ще си спомнят думите на друг лидер на Хамас, Муса Абу Марзук, който месеци след нападението на 7 октомври заяви пред интервюиращ, че Хамас не е позволил на палестинските цивилни да се укриват в тунелите му, защото те не са отговорност на неговата групировка и че ООН трябва да се погрижи за тях.
Повечето от командирите на Хамас в Газа бяха убити, което засили позициите на лидерите му в изгнание, които традиционно са по-прагматични, както и на тези в палестинския Западен бряг.
Групировката е преживяла репресии, убийства и изгнание от самото си създаване през 70-те години на миналия век, когато Ахмед Ясин , парализиран ислямист, започва да организира благотворителни организации в Газа, преди да създаде военно крило. В крайна сметка Ясин е убит, заедно с всичките си съратници, след като са прекарали години в израелски затвори.
„Трябва да разберем основната ДНК на тази организация“, каза Милщайн, който ръководи палестинските изследвания в Центъра за близкоизточни и африкански изследвания „Моше Даян“ в Тел Авивския университет.
Хамас сега се управлява от политически комитет в изгнание и военно командване в Газа, водено от Езедин ал-Хадад, след като лидерите му бяха убити по време на войната. Според два източника, и двете страни са постигнали консенсус за споразумение за прекратяване на огъня, но са го поставили под условие за гаранции от САЩ и Катар, че Израел ще се изтегли изцяло от Газа.
Амнистията, обещана по предложението на Тръмп, може би е помогнала да се повлияе на членовете на групировката в Газа. „Тя им даде алтернатива на бойните действия“, каза един източник. „Без нея те си мислеха: „Така или иначе съм мъртъв, защо да ме е грижа за края на войната?“
Предложението на Тръмп първоначално предвиждаше разоръжаване на Хамас и изгнание на неговите лидери, но не беше ясно дали тези клаузи остават в подписаното в Египет в четвъртък.
Вместо това, групата разчита на нежеланието на Америка да позволи на мирното споразумение да се разпадне заради въпроса за оръжията на Хамас.
„Пълното изтегляне и запазването на оръжията е нещо, за което е постигнато съгласие в рамките на Хамас“, каза Салах Ал-Аваудех, бивш боец на Хамас, който сега е анализатор, базиран в Турция. „Ако някой иска да се опита да вземе оръжията, това ще разпали отново войната.“
САЩ и други членове на международната общност биха искали да избегнат това, каза той. Това е риск, който жителите на Газа предпочитат да не поемат.
