Пазителката на "Eлените": Историята на Сара, която оцеля в потопа и чака хората да се върнат
Днес в опустошеното вилно селище са само униформените и тя - бездомното куче, за което хората се връщат, за да оставят храна
На фона на опустошението след наводненията във вилно селище Елените изплува историята на един необикновен герой - бездомното куче Сара. Тя не само оцелява в потопа, за разлика от много домашни любимци, но и се опитва да предупреди хората за надвисналата опасност, превръщайки се в истинска пазителка и любимец на всички, предава nova.bg.
Сара е позната на всеки в комплекса. Макар и бездомна, тя отдавна е приета от обитателите, които редовно я хранят и са свикнали с кроткото ѝ присъствие по алеите.
Минути преди водната стихия да връхлети, обичайно тихото куче променя поведението си драстично.
"Кучето се е опитало да им даде знак, скимтяло е, ходило е при единия, при другия, изчезва, връща се, изчезва, връща се. И като започва дъждът, вече не я виждат", разказва Георги Гюров, който има имот в комплекса.
В напрегнатата ситуация обаче никой не обръща внимание на необичайното поведение на Сара. Едва след като бедствието нанася своя удар, хората осъзнават какво се е опитала да им каже тя.
"После асимилират какво е станало, защото тя не ходи при всеки, тя има определени хора, но е започнала при всеки да се върти. Напред-назад, неспокойна... Кой да знае, че ще е до там", допълва Гюров.
След като водата се оттича, Сара слиза от хълмовете, където очевидно е намерила спасение, и се завръща в опустошения си дом - изплашена и сама. Макар вилното селище да е затворен, някои от собствениците се връщат специално, за да се погрижат за нея.
"Идвам да оставя храна за бездомните животни, защото има котки, има кучета. Така или иначе те от днес затварят, а тук не се живее. Да могат да преживеят, защото ние не знаем кога ще стане годно за живеене", споделя Маргарита Велчева, собственик на имот.
Днес Елените е призрачно тих. Сред униформените, които продължават работата си на терен, се разхожда само Сара`- пазителката на вилното селище, която оцеля в стихията и сега търпеливо чака своите хора да се завърнат един ден по домовете си.
Предпочитам многократно статии като тази, защото в тях има човещина и милосърдие към тези, които не могат да говорят.
И дано някой ЧОВЕК намери местенце в дворчето си за това умно същество!