Български историк пред македонска телевизия: Нашата братска ръка остава неприета от Скопие
Проф. Александър Гребенаров посочва, че властите в Северна Македония умишлено прикриват ангажиментите по „Френското предложение“ и използват антибългарска реторика преди изборите
Северномакедонска телевизия излъчи предизборно интервю с българския професор от Македонския научен институт Александър Гребенаров.Телевизия Lajm TV проведе обстоен разговор с българския учен за влиянието на предизборната кампания в Република Северна Македония върху българо-македонските политически отношения. Изборите в съседката ни са на 19 октомври и северномакедонският премиер Християн Мицкоски се опитва да мобилизира електората на ВМРО с антибългарска пропаганда.
"Вписването на българите в Конституцията на РСМ не е единственото, а първото условие за продължаване на евроинтеграционния път на Скопие", пояснява историкът.
Друго условие е реабитацията на жертвите на югославските комунистически власти и отварянето на архиви на полицейските структури.
Според професор Александър Гребенаров е много странно, че управляващите в РСМ не разкриват пред обществото всичките ангажименти на страната по "Френското предложение". Историкът припомня, че през юни 2022 г. в Страсбург всички държави-членки от ЕС приемат текста на "Френското предложение", а малко по-късно е ратифицирано и от правителството на РСМ. Това означава, че политическият елит трябва да се съобразява с решенията. Професорът смята, че властите умишлено прикриват поетите от РСМ ангажименти в техния цялостен вид и налагат тезата, че след вписването на българите в Конституцията ще има нови изисквания от страната на България.
"Нашата по братски подадена ръка обаче не се приема, независимо от това, че във всякакви кризисни ситуации България винаги е първата държава, която с готовност оказва подкрепа. Не следва да се забравя също, че през 1992 г. България първа признава тогавашната Република Македония, впоследствие подпомага нейното присъединяване към ООН и НАТО", припомня професорът.
Вижте цялото видео:
Александър Гребенаров е роден в Кърджали на 6 юни 1953 година. Потомък е на бежанци от Македония и Тракия. Завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Започва работа като учител, а впоследствие работи и в Музея за история на София. След защита на дисертация през 1989 година получава научна степен и е назначен за научен сътрудник в Института по история при БАН.
През 1994 година е приет в Македонския научен институт. През юни 2006 година е одобрен и хабилитационният му труд, като му е присъдено званието старши научен сътрудник. Преподавател е в Нов български университет и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
През 2014-2020 година е председател на МНИ, след което е член на неговия управителен съвет. Учредител и пръв председател е на читалище „Кузман Шапкарев – 2009“ и секретар на Българското сдружение на родовете от Македония.
Автор е на около 40 рецензии на научни трудове и дипломни работи. Участва като съставител в множество изследователски трудове. Съставител и редактор на множество научноизследователски трудове и няколко филма. Книгите му „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947)“ и „Македонският научен институт (1923 – 2008). Документален летопис“ печелят конкурси към Министерството на културата.
