Историята на кучето Canis Vertigus и тайните на кучешките породи

Ключови думи: Canis Vertigus, флагман, куче

Всички съвременни кучета са произлезли от древни вълци и днес има огромно разнообразие от породи – от мънички, тежащи само два килограма, до гиганти, тежащи до сто килограма. Но защо има толкова много от тях? И какво всъщност ни казва породата на едно куче за самото него? Авторът на това TED-Ed видео отговаря на тези и други въпроси.

През 16-ти век е имало порода кучета, известна като куче - Canis Vertigus, чиято работа е била да върти месо на шиш, докато се пече. Тези „кухненски помощници“ са останали търсени до средата на 19-ти век, когато напредъкът в технологиите прави традиционната им роля остаряла. Кучето- Canis Vertigus е само една от многото породи – някои оцелели до днес, други отдавна са изчезнали. Това разнообразие прави кучетата един от най-променливите видове на планетата и може би най-голямото животно по отношение на размерите: например, померан тежи около 2 кг, докато мастифът може да достигне 100 кг. Но защо е така? И какво разкрива една порода за едно куче?

Всички съвременни кучета са потомци на древни вълци, които са започнали да живеят редом с хората преди поне 15 000 години. Те са първият вид, който е бил опитомен, много преди всяко друго животно.

С течение на времето хората все повече разчитали на кучета за специфични задачи и започнали целенасочено да ги развъждат за желани черти, което довело до появата на огромно разнообразие от породи по света. Още преди 11 000 години кучетата проявявали широк спектър от физически характеристики. Подходът към развъждането окончателно се променил във Викторианска Англия: кучетата вече не се развъждали за функционалност, а за специфичен външен вид. Хората започнали да кръстосват домашните си любимци чрез инбридинг и да установяват строги стандарти за породата.

Генетиката на породата обаче е далеч по-сложна, отколкото може да изглежда. Едно проучване, в което учените секвенирали геномите на различни кучета, идентифицирало десет основни генетични групи, съответстващи на историческите работни роли на техните предци: от търсене и хвърляне на дивеч до следене по аромат и апортиране. Във всяка порода наистина могат да бъдат открити отличителни генетични подписи, но разбирането как точно те оформят външния вид и поведението ѝ е изключително трудно. Това е особено вярно за въпроса до каква степен породата определя личността на кучето – тоест, последователните поведенчески черти в различни ситуации.

Сравнение на генетични данни при множество породи разкри, че само около 9% от чертите на характера са пряко свързани с породата. Най-наследствените черти изглежда произтичат от древните хищнически инстинкти на вълците. Например, бордър колитата „преследват“ плячката си с поглед, докато голдън ретривърите хващат и държат предмети със зъби. Някои поведенчески черти са здраво закрепени в породите: португалските водни кучета се чувстват комфортно във водата, ретривърите обичат да донасят предмети, а хъскитата, маламутите и хрътките са склонни да вият. Друга силно наследствена черта е способността да се реагира на човешки команди – бордър колитата са особено склонни към това.

Други поведенчески аспекти – като например обикаляне преди дефекация, провокация или ниво на агресия – не показват силна връзка с породата. Например, репутацията на питбул териерите като „агресивни“ кучета се оказа до голяма степен мит. Породите играчки наистина са по-често независими и по-малко социални, но това вероятно се дължи не на гени, а на фактори на околната среда – например техния размер или навици за социализация.

Като цяло, проучването установи, че гените колективно влияят върху личността на кучето с по-малко от 25%. Генетиката играе роля, но тя далеч не е решаваща. Това е ясно видно например в програмите за развъждане на кучета водачи: въпреки че селекцията се основава на темперамента, не всички животни отговарят на необходимите критерии поради индивидуалните различия.

Без значение колко усилено хората се опитват да „създадат“ желани черти у кучетата, поведението им се оформя от сложно взаимодействие на наследственост и околна среда. А самата порода е по същество само слаб индикатор за многото фактори, които в крайна сметка оформят личността на конкретното кученце.

Trud.bg