България - 56-а по икономическа свобода в света
Това показва класацията за 2025 г. на канадския институт "Фрейзър"
Канадският институт "Фрейзър" публикува новото издание на проучването "Икономическата свобода по света", което ИПИ разпространява в България. За поредна година начело на класацията са Хонконг и Сингапур, а на дъното - Венецуела и Зимбабве.
България леко подобрява резултата си след спада през пандемията, но не може да се върне в групата на свободните държави, посочват от Българската търговско-промишлена палата в последния брой на онлайн бюлетина си "Инфобизнес".
Изданието за 2025 г. дава на България оценка от 7,13 т. (от максимум 10 т.), което класира страната на 56-та позиция в света (от 165 държави) - между Гърция и Тайланд. Данните за всички държави са за 2023 г. и отразяват възстановяването на икономиките след ограниченията на свободата, наложени заради пандемията през 2020 - 2022 година. Преди пандемията България за кратко е в групата на най-свободните държави, макар и на дъното (около 40-то място), но още през 2020 г. изпада, а в последното издание на индекса остава далеч от тази група.
Общият резултат е формиран на базата на 45 индикатора, разделени в пет категории.
За поредна година България получава най-нисък резултат по отношение на правната система и правото на собственост, отбелязват от БТПП. Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни членки на ЕС. С подобен резултат са Албания, Аржентина, Казахстан. Категорията измерва върховенството на правото, независимостта на съда, работата на правоохранителните органи, защитата на правото на собственост.
След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството. Тук се включват индикатори като делът на преразпределението през бюджета, трансфери и субсидии, размер на държавните активи, данъци. България получава максимална оценка единствено заради плоския данък, а резултатът общо за тази категория е съизмерим с оценките на Монголия и Етиопия.
В категорията "Регулации" оценките са разнопосочни - за сравнително слабото регулиране на кредитния пазар България получава високи резултати, но множеството регулации на пазара на труда (минимална заплата, работно време, ограничения при наемане и освобождаване) и на бизнеса (бюрокрация, безпристрастност на администрацията) дърпат общата оценка силно надолу. България се нарежда до Гамбия, Саудитска Арабия и Тайланд в тази категория.
Стабилността на парите е предопределена от валутния борд, а свободата на международната търговия - от членството на България в ЕС. Именно в тези две категории България получава най-високите си оценки в индекса, посочват от БТПП. Същевременно, в останалите категории, които касаят настоящи политики и изпълнение на реформи, оценките продължават да са ниски, а свободата - ограничена.
Изследването посочва и защо свободата е важна, като доказва преки връзки между степента на икономическа свобода (държавите са разделени на четири равни групи) и редица ключови показатели.
Държавите с по-висока икономическа свобода имат чувствително по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението - разликата между най-свободните и най-малко свободните държави е над 6 пъти.
► Нивата на бедност са по-ниски в по-свободните държави - разликата в дела на бедните е над 25 пъти.
► Средната продължителност на живота е 17 години по-висока в най-свободните държави в сравнение с най-несвободните.
► Коефициентът на детска смъртност е десет пъти по-висок в най-несвободните държави в сравнение с най-свободните.
► Корупцията в свободните държави е значително по-ниска; хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.
БТА
Апокалиптична прогноза - половината плажове в света изчезват
Валери Божинов с гневни думи след поредната загуба на България
Зловещо: Откриха детска глава в езеро, заподозрени са родителите
Страхотен двубой за Везенков
Постоянен арест за отвлеклите 21-годишна жена
Голямо име в борбата напусна този свят
Български отбор има голова разлика 114:5
Руши се първото българско училище във Варненско
След военен удар - почина вдовицата на първата жертва на ядрената катастрофа в Чернобил
Ледниците в Швейцария са загубили 40% от обема си
Кола се вряза в публиката по време на спортно състезание
Фатален сблъсък в Ямболско
. Намирам, че наличният политически, икономически и социален модел на страната, включително и във външногеополитически план, се е изчерпал и е влязъл в дълбока криза. Оттук са възможни два основни изхода: или социалната сграда ще ви затрупа, тъй като кризата ще се задълбочава, или гледащите напред елити правят друго. Те виждат огромната опасност от срутване на социалните пластове, политически и икономически и всякакви и овреме се опитват да поемат изпреварваща инициатива. А това означава изпреварващо знание за измъкване от тази ситуация.
Вижте, в общественото съзнание има разбиране за сериозността на ситуацията. Въпреки пелената на дезинформация и розови краски. Второ, хората са притеснени за собствения си живот и битие въпреки официалната статистика, която ни казва, че имаме 3% ръст и че България е едва ли не остров на стабилността. Хората гледат по джоба си и по това, че децата им живеят в чужбина, че България е скайпова, както казва моят приятел Тома Томов. И тази скайпова България се увеличава непрекъснато. Наскоро имаше изследване на „Галъп“, което казваше, че 71% от българите са дълбоко убедени, че страната се движи по погрешен път. Как става така!!! Две трети от населението е убедено, че се движим в грешна посока, от друга страна, се твърди, че се движим в правилна посока. Или е вярно едното, или другото. Основното вътрешнополитическо разделение не е ляво и дясно, както се опитват да ни убеждават казионните масмедии, а е непрекъснато увеличаващата се ножица на социалното неравенство. България по индекс на социално неравенство се нарежда сред страните от Третия свят, а не сред европейските страни. Това се усеща. Когато няколко процента, едно нищожно малцинство притежава основните активи на това изпосталяло сиромашко общество, оказва се, че проблемът е социалното неравенство. А на нас ни обясняват, че проблемът бил в джендърните отношения. Естествено, това е подмяна на проблема. Второ, социалното неравенство ще се увеличава и проблемът е, че огромна част от лумпенизираното население гледа на целия самонарекъл се елит, меко казано, с погнуса. От друга страна, българите са много уморени, нацията е изтощена и поради това, че значителна част от младото енергично население се изнесе оттук. Хората с експертиза - също. И след дългите години на лъжи не вярват, че нещата ще оправят, каквото и да означава това. По-лошото е, че може би ще има социална имплозия - спихване на българското социално тяло, ако продължаваме по този начин.
В резултат на т.нар. интеграция българската икономика беше буквално руинирана. Значителна част от ценния ни социален капитал закономерно изтече по посока на страни и държави с висок стандарт. Така че първото нещо е страната да започне да се отстоява като субект, а не като обект на международните отношения.