Протести парализираха Франция, тази вечер на улицата ще излязат над 800 хил. души

Учители, транспортни работници, болничен персонал, фармацевти и служители в публичния сектор се включиха в стачката

Ключови думи: протести, Франция, новини, Флагман, Париж

Стачки и протести срещу бюджетните съкращения парализираха Франция, 94 души са арестувани. В цялата страна се провеждат над 470 отделни демонстрации заради планувано орязване на публични услуги и понижаване на заплатите в държавния сектор. Това се случва само седмица след назначаването на новия премиер Себастиен Льокорню.

Очаква се около 800 000 души да се включат в шествията в четвъртък. Синдикати от различни сектори  призоваха за национална стачка срещу непопулярните бюджетни решения. Това е най-мащабният организиран протест във Франция от 2023 г., когато имаше масови демонстрации срещу решението на Еманюел Макрон да повиши пенсионната възраст на 64 години без гласуване в парламента.

Учители, транспортни работници, болничен персонал, фармацевти и служители в публичния сектор се включиха в стачката. Анализатори коментират, че синдикатите демонстрират рядко единство, за да окажат натиск върху Льокорню за промяна на бюджета.

В четвъртък училища, железопътен и въздушен транспорт бяха сериозно засегнати. Мобилизирани са над 80 000 полицаи в страната, които да охраняват протестите. Планирани са 250 протестни шествия. Синдикатите предупреждават, че Льокорню трябва да отговори на общественото недоволство.

Протестите се случват на фона на политическа криза – Макрон назначи Льокорню за трети премиер в рамките на година, след като предишните двама, Франсоа Байру и Мишел Барние, бяха отстранени от парламента заради спорове по бюджета. Льокорню, досегашен министър на отбраната, започва мандата си с изключително нисък рейтинг и трябва бързо да предложи нов бюджет и правителство на малцинството, за да избегне вот на недоверие.

Льокорню обеща да се откаже от най-непопулярната идея на Байру – премахване на два официални празника, но синдикатите се опасяват, че други съкращения, като замразяване на социалните разходи, може да останат.

Френският парламент е дълбоко разделен между левица, крайна десница и центристи след предсрочните избори от юни 2024 г., което блокира приемането на бюджета.Франция е под натиск да намали бюджетния дефицит, който е почти два пъти над допустимия от ЕС таван от 3%, а държавният дълг вече достига 114% от БВП. Миналата седмица рейтинговата агенция „Фич“ понижи кредитния рейтинг на страната заради опасения от политическа нестабилност.