Песимисти или оптимисти са бургазлии за новата есенна сесия на парламента (ВИДЕО)
Гражданите не вярват в промяна и настояват за нови лица в политиката, сочи наше допитване
Бургазлии нямат никакви очаквания от започналата днес есенна сесия на Народното събрание. Голяма част от гражданите споделят силното си недоволство от политическата обстановка и са категорични, че промяна в управлението няма да настъпи в обозримо бъдеще.
В проведена анкета всички запитани изразиха своето разочарование от работата на досегашните правителства. Според тях досега България не е имала адекватно управление и надежди за подобрение няма, освен ако не настъпи сериозен катаклизъм. „Не вярвам, че ще има истинска промяна. Всичко ще продължи по старому, докато не се случи нещо, което да разтърси цялата държава“, споделя един от анкетираните.
Новият политически сезон стартира с изпълнението на химна на Република България и на Европейския съюз, последвано от заявка за нов вот на недоверие. Част от народните представители дори не станаха на крака при изпълнението на европейския химн, което породи критики и раздели още повече обществото.
Гражданите, с които разговаряхме, смятат, че страната има нужда от нови политици. Смятат, че сегашната политическа класа е изчерпана и е неспособна да оправдае обществените очаквания.
Междувременно още в първия ден на сесията започнаха взаимни нападки между политическите сили. От ПП-ДБ съобщиха, че вече са проведени преговори с МЕЧ и АПС и в следващите дни заедно ще внесат вот на недоверие срещу кабинета "Желязков". Лидерът на МЕЧ Радостин Василев обяви, че инициативата не е на ПП-ДБ, а тяхна и е свързана с въпросите за вътрешната сигурност. От АПС уточниха, че официални преговори все още не са водени, но не изключват възможността да подкрепят вот на недоверие. Партия "Величие" също се включи със същата заявка.
За много бургазлии този старт е поредното доказателство, че политиците са далеч от проблемите на обикновения човек.
Дали обаче народните представители ще успеят да спечелят доверието на българския народ и да докажат, че могат да работят за общото благо, остава въпрос с отворен отговор.
Повече вижте в нашето видео.
Русата Златка подари на сина си мач с Роналдо
Внимание: Тези плодове и зеленчуци през зимата са по-отровни, отколкото си мислите
Разкриха маршрута на Путин за срещата му с Тръмп
Вижте неподозираните ползи от бадема
Благо влезе в отбора на кифлите! Клъцна си носа заедно с гаджето
Кои хора никога не бива да ядат банани
Има концерт на Галена - 10 000 човека отиват!
Не случайно всеки кмет на град или село, на празници, дава безплатен алкохол, прави концерти, прганизира музикални програми и забавление, защото народа е опиянчен.
Докато е така, управляващите няма да правят нищо.
така де,каквато нацията,такива и политиците....дебили....
няма какво да се сърдите
Останалото множество от хора всъщност е "долната класа", "простолюдието", "народецът" - които обитава низините на съвременната българска социална структура - една съвсем тънка ципа свръх богати българяни, второ - умираща, отчаяна, объркана средна класа, но все още много енергична и способна на политически прояви, и на трето място - увеличаващата се долна класа на България. (((Това е огромна маса - овълчен, отвратен, озлобен, криминално предразположен, дезинтересиран, политически отчужден народ, който може да бъде и опасен. Той е управляем и може да бъде запален, насъскан срещу цигани, турци, чужденци, включително и срещу самия себе си.)) На българите непрекъснато им се обяснява, че са нискокачествени, че са грешка на историята, че културата им не същества. И това се доказва не просто на българите, а на децата им - че нашият културен проект не се е състоял, и че е просто една досадна грешка на Историята. Така двете Българии живеят не паралелно, а перпендикулярно и в точката на допир всеки заинтересован с минимални технологични умения може да предизвика тежък конфликт. При това положение българското политическо, социално и културно гето, в каквото се превърнахме, от двете си половинки ще трябва да взима нови съдбоносни решения. Боя се, че няма кой да ги взима.
- Решения, касаещи общата съдба на България. Притеснява ме усещането, че държавното ръководство в България е неспособно и неготово да взима такива решения. Тоест - усещането е, че няма никой вкъщи. Механизмът на действие на българската държава е за уреждане на балдъзи, за подялба на бюджетни пари, на европейски пари. ((Защото в България няма значение колко се стараеш, с каква оценка ще завършиш висшето си образование. Важното е чий си, важен е родът, племето, съссловието, клана, кастата в която се раждаш.)) Точно същото положение беше във втората половина на 80-те години. ((Събитията от 1989 година бяха неуспешен опит да излезем от феодалната задръстеност на България през 80-те години.))
Всичко би могло да запали пожар, от психологическа гледна точка имаме непоносима за нормални хора, висока екзистенциална тревожност, чувството, че някой непрекъснато ни ограничава. Усещане, което е много опасен коктейл, който може да бъде подпален от темите за корупция и злоупотреби с власт.
Втори основен факт, който следва да се има предвид при всеки анализ на днешната българска социално-политическа реалност, е дълбокото и неприкрито отчуждение на широки обществени слоеве (практически на цялото общество) от сега действащата в България политическа система. Имаме всички основания да твърдим категорично, че в криза са не толкова управляващите до сега политически формации и техните съюзници, а самата българска днешна политическа система. Едно от многото доказателства за системния характер на кризата е очевидната неспособност на днешната българска политическа върхушка да произведе каквато и да е успешно функционираща политическа, управленска коалиционна формула – с други думи, коалиционният потенциал на българската политическа система като цяло, т.е. нейната способност да произвежда жизнеспособни и принципни политически съюзи, е изчерпана. Нека повторим – в криза са не просто управляващите, в криза е самата политическа система на България, и тази криза е не просто ситуационен факт, и следствие на случайни стечения на обстоятелства, а е резултат от историческото дълбинно изчерпване на функциониращия до днес политически модел.
Отговорните политически дейци и анализатори днес следва да размишляват не толкова върху абстрактните възможности за механично комбиниране и рекомбиниране на днешни стари и нови политически субекти. Всъщност в криза е – до степен на пълно изхабяване и изчерпване – не институционалната и не нормативната основа на днешната политическа система, а нейния смислов фундамент. Огромната привидна сложност на политическата действителност в България отпреди две десетилетия днес е сведена до няколко прости и понятни очевидности: криза в основанията, криза в перспективите, криза в мотивацията, обществена нетърпимост към досегашните форми на политически живот. И всичко това може да се изрази с една проста диагноза – окончателна и непоправима идейна изчерпаност, сега вече става практически очевидно това, което е било теоретически ясно винаги, а именно, идейната нищета никога не е можело да бъде компенсирана с никакви тактически и медийни хитрувания.
Обществото е надраснало политическата си система и не желае по-нататък да се примирява с нея. Обществената неприемливост е очевидна, възможностите за манипулация са изчерпани, България не приема днешната политика и иска тя да е друга. В този смисъл невъзможността да се продължи по-нататък с досегашни средства – това е безусловната изходна точка на всеки политически реализъм днес и на всеки размисъл за близкото и по-далечно политическо бъдеще на България.
За да се продължи по-нататък в днешната политическа безпътица са необходими не тактически хитрости, а стратегически идеи - идеи, които, ако ги следваме, ще могат да ни заведат в утрешния ден на България, а не да ни оставят в блатото на днешното политическо безвремие.
Затова смятаме, че е необходимо да се формулират съвсем накратко, в една максимално обсъдима диалогична форма, но с безусловно сериозно и отговорно съдържание, няколкото базови принципа, които представляват днес нашето политическо верую, принципи, чрез които ние ще разбираме всички свои бъдещи сближавания и раздалечавания, всички свои близости и различия в предстоящите политически действия.
9. Ние смятаме, че първата задача, която следва да решават отговорните български политици, е едновременното решаване на два изключително трагични проблема: първо, въпросът за социалното, духовно и културно-историческо оцеляване и спасяване на българското общество. Тук става дума не толкова за така често обсъждания досега „социален въпрос”, а за реалността, която се е получила като резултат от съзнателния отказ на управляващите да решават този въпрос: антинационалната олигархична политика на управляващите лумпенизира обществото и води до разпад на базови обществени връзки и отношения. Накратко – антисоциалната политика представлява на практика принудителна демодернизация и води до разложение и разпад на базови социални структури и тъкани. Затова ние твърдим, че в България има вече не „социален въпрос“, а сме изправени пред необходимостта обществото да бъде опазвано от принудителното му завръщане към отживели исторически предмодерни форми. Накратко, антисоциалността на днешните управляващи клики принудително връщат България в нейната предистория, към форми на живот, характерни не за модерността, а за 19-ти век.
Другият трагичен проблем, който българската политика е принудена да решава заедно с първия, е отстояването не просто на националния ни суверенитет (който много отдавна е заложен и изтъргуван) а спасяването на българската държавност. Ние ясно разбираме един много прост, ясен и многократно изстрадан в историческото ни развитие факт – България без държавност може и да остане като етнически и културен конгломерат, но никога не би могла да се развива като нация. В този смисъл днешният национален въпрос на България може да бъде сведен до максимално прости и исторически изстрадани формули: опазването на националния суверенитет, националната сигурност и на самата българска държавност е въпрос на неизбежна и предстояща национално освободителна борба. Можем да заявим съвсем просто – дошло е време, когато трябва да си спомним поуките от нашата дълга история, и първата поука е, че нашето съществуване като нация може да бъде резултат само на целенасочена националноосвободителна борба.
Формите на тази борба са исторически обусловени, те могат да бъдат случайни, да се определят от превратностите на международната политика, от особеностите на текущата геополитическа ситуация. Но националноосвободителната борба по същество ще започне и не може да не започне, тъй като българите са заплашени от загубата на своята историческа свобода и идентичност, заплашени са - и то от днешните български компрадорски антинационални елити - да загубят своята автентична държавност.
13. Социалният въпрос, в цялата му драматичност като императив за опазване на самата социална тъкан на обществото, и националният въпрос, който ни задължава да започнем и да водим борба за нашата национална държавност като дом на нашата обща свобода – това са двата въпроса, които според нашето дълбоко убеждение са императивите, които са определяли досега и занапред ще определят в още по-ясна степен възможностите за нашите политически взаимодействия за в бъдеще.
В резултат от процесите в управлението на българската държава, България изпитва не просто текуща икономическа, социално-политическа и културна криза, но и навлиза в период на наближаваща - и то в близко бъдеще - истинска катастрофа. Никакви пропагандни хитрости и никаква медийна и политическа риторика не могат да прикрият очевидността - а тя е, че България е в навечерието на истинска мащабна национална и държавна катастрофа.
Днес българското общество е изправено пред наложителната необходимост не да се справя с обичайните текущи затруднения, а да осмисля и да преосмисля най-дълбоките основания и условия за съществуване на т.нар. Пета българска държава. За огромното мнозинство от български граждани е очевидно, че самата формула на съвременната българска държавност е порочно зачената, безотговорно замислена, откровено несъстоятелна и затова обществено опасна. Българското общество е принудено да избира между себе си и своята държава, с други думи оцеляването на българското общество днес е задача, която изисква осмислянето и решаването на няколко неподдаващи се на поставяне доскоро задачи – предизвикателства.
Както и друг път се е случвало в историята на България, в периоди на кризи и върховни национални изпитания геополитическата проблематика е измествала обичайната вътрешнополитическа проблематика и е заемала нейното място. Именно това е характерно за ситуации, които българите са свикнали в своя всекидневен език да наричат национални катастрофи.
Характерно за всяка национална катастрофа като период, в който обществото е изправено пред върховни политически и икономически изпитания е, че то се вижда изправено пред необходимостта да преразглежда установени вече състояния и структури и да взема спасителни съдбовни решения.
Трите съдбовни, но единствено спасителни действия, които България трябва да предприеме в най-скоро време все още нямат своя исторически извършител, т.е. субект. Но точно защото тези предстоящи действия и решения са неизбежни и животоспасяващи, предстои такъв субект да се появи и той може да бъде изграден само по гореописаната формула: държавен суверенитет и национална отговорност в съчетание със спешни мерки за спасяването на самата социална тъкан.
Задачите, които българската история предстои днес да започне да решава имат дълбинна геополитическа природа, но те засягат не абстрактни международни връзки и отношения, а непосредствените жизнени условия на българското общество.
Първото неизбежно условие за оцеляване и развитие е излизането на България от военния съюз на НАТО /запазвайки своите позиции в политическите органи на Съюза, така както постъпи френското ръководство в епохата на Де Гол/. Това действие е колкото наложително, толкова и очевидно разумно – днес НАТО вече не е гарант за мира, а е военна заплаха, структура, в която държави от рода на България неминуемо ще бъдат използвани като ръжен, с който предстои да се бърка в огъня.
Има изключителни исторически ситуации, когато насъщните, неотложни и животоспасяващи решения търсят и намират, т.е. създават своите субекти, които предстои да ги решат. В цялата световна история и, разбира се, и в Българската история, това се е случвало няколкократно. Днес за България настъпват не просто трудни времена (те са започнали отдавна), а време на исторически и съдбовни решения.Тези субекти трябва да се появят от обединените усилия на политически съюзи, които предстои да се изградят днес.
... автора Димитър не е ли много млад и неопитен за подобно "нещо" ?!...
П.с.
20 годишен автор не мога да го взема насериозно!
Защо някой не пита мен, а само тези, които безцелно се шлаят (мотат) по бургаските улици!
МАНИПУЛИРАТЕ ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ, ЖУРНАЛЯ!
Не очаквайте от дебили да си търсят правата.