Защо младите днес са по-нещастни: Ето как се променя световната тенденция

Преди хората бяха особено недоволни от живота си в средната възраст, което създаваше „пик на нещастието“ между по-щастливите периоди на младостта и старостта – но вече не е така.

Този прословут пик вече е изчезнал, не защото хората са по-щастливи в средната възраст, а защото младите са по-нещастни, отколкото преди, заяви Алекс Брайсън от Лондонския университетски колеж.

„Установихме, че стресът се увеличава сред повечето хора под 40-годишна възраст и нараства много по-бързо, колкото по-ниска е възрастта. Така че наблюдаваме нарастване на стреса с течение на времето, като по-младите стават все по-стресирани“, обясни той.

Предишни проучвания, базирани на данни от 145 държави, сочат, че хората са най-щастливи до 30-годишна възраст и след 70-годишна възраст, а нещастието достига своя пик на около 50-годишна възраст. Подобни тенденции изглежда важат дори за орангутаните и шимпанзетата.

Но Брайсън и колегите му забелязали, че пикът на нещастието изглежда е изчезнал, въз основа на данни от национални проучвания за психичното здраве в САЩ, в които са участвали 10 милиона възрастни от 1993 до 2024 г., и във Великобритания, в които са проучени 40 000 домакинства от 2009 до 2023 г.

За да разберат дали това е така в световен мащаб, изследователите се обърнали към данните от Global Minds, проект за проучване на психичното здраве, провеждан от 2020 г. насам сред близо 2 милиона души в 44 страни, включително САЩ и Великобритания. Те открили, че във всяка от проучените страни пикът на нещастието е заменен от постепенно спадаща крива, тъй като нещастието намалява с възрастта.

Така че, дали хората в средна възраст са по-щастливи сега, отколкото са били? „Абсолютно не. Ако има някаква промяна, то тя не в хората в средна възраст, които си остават някак си по средата. Нещата не са се променили много за тях. Всички промени са в долната половина на възрастовото разпределение“, каза Брайсън.

Новата тенденция е най-силно изразена в англоговорящите страни с високи доходи като Великобритания и САЩ, а най-слабо изразена е в районите на Африка с лош достъп до интернет, посочи той. В Танзания, например, където само 32% от хората са имали достъп до интернет през 2022 г., младите хора без достъп до интернет са били значително по-щастливи от тези без достъп. По-нататъшни изследвания биха могли да помогнат за обяснението на тези констатации, отбеляза Брайсън.

Намаленото щастие при младите хора може да има няколко обяснения, като например по-честото използване на социалните мрежи или факта, че тези лица са особено засегнати от изолацията, предизвикана от пандемията от Ковид-19, както и от трудностите при достъпа до услуги за психично здраве, обясни той.