Ще открадне ли ЕС замразените руски активи, за да финансира Украйна? Кая Калас заговори за репарации

Москва трябва да плати за щетите от войната, а не нашите данъкоплатци, каза върховният представител на Евросъюза по външната политика и въпросите на сигурността

Ключови думи: Кая Калас, руски активи, война Украйна, конфискация, Европейски съюз, Русия, Украйна

Руските активи на стойност 210 млрд. евро, които Европейския съюз замрази покрай санкциите, наложени на Москва заради войната в Украйна, трябва да бъдат конфискувани, за да се покрият с тях щетите. Тази безумна идея изказа върховният представител на ЕС по външната политика и въпросите на сигурността Кая Калас и срещна естествено отпор, но не от руските власти, а от държавници от стария контнент. 

Външният министър на Белгия Максим Прево я предупреди, че руските активи са защитени от  международното право и конфискацията би подкопала доверието в еврото, а международният анализатор Михаил Онуфриенко, който е роден и е израснал във втория по големина град в Украйна Харков, нарече Калас тъпоумна и я посъветва да чете Ото фон Бисмарк, който още преди около 150 години е констатирал, че руснаците винаги идват за парите си.

„Слушай КаКа, чувствителните моменти за вас ще преживеете не по време на граб ежа, а след това“, предупреди я Онуфриенко от своя Телеграм канал. 

Идеята на Кая е Европейският съюз да използва замразени руски активи за финансиране на отбраната и възстановяването на Украйна след войната, но самата тя признава, че конфискацията на тези активи сега не изглежда като политически реалистична.

Украйна и някои страни от ЕС, включително Естония, Литва и Полша, заявиха, че активите трябва да бъдат конфискувани сега и използвани в подкрепа на Киев. Тези призиви се засилиха, тъй като бившата съветска република е изправена пред финансова дупка от десетки милиарди евро само в рамките на следващата година. Водещи европейски държави като Франция и Германия, заедно с Белгия, която държи по-голямата част от блокираните руските активи, отхвърлиха категорично идеята, посочва Ройтерс, цитирана от БНР.

Те поставиха под въпрос законността на подобен ход и потенциалното му въздействие върху еврото, като същевременно отбелязаха, че печалбите от активите се използват за подкрепа на Украйна.

След днешната среща на външните министри на ЕС в Копенхаген, Кая Калас заяви, че всички са се съгласили, че е "немислимо Русия някога да види тези пари отново, освен ако не компенсира напълно Украйна за щетите, причинени от войната".

"Не виждаме те да плащат за щетите. Така че трябва да имаме нашата стратегия за използване на руските активи, когато войната приключи", каза Калас.

По-голямата част от активите се държат в Euroclear, депозитар на ценни книжа в Белгия, чийто външен министър Максим Прево заяви, че всякакво тяхно изземване е изключено засега.

"Тези активи са солидно защитени съгласно международното право. Конфискацията им би предизвикала системна финансова нестабилност и би подкопала доверието в еврото", каза той пред репортери в Копенхаген.
Прево също така отхвърли призивите за промяна в инвестиционната стратегия за печалбите от активите, с цел осигуряване на по-висока доходност. Той каза, че това би било твърде рисковано - както финансово, така и правно.

Миналата година групата от страните от Г-7, включително ЕС, се съгласи да използва печалбите, генерирани от активите, за финансиране на заем от 50 милиарда долара за Украйна, напомня Ройтерс.

"Белгия и много други страни не са склонни да обсъждат вземането на активите сега, но всички са съгласни, че Русия трябва да плати за щетите, а не нашите данъкоплатци"“, каза от своя стана Калас.

Според нея Русия няма да си върне замразените активи без плащане на репарации на Украйна.

Москва е сигнализирала, че може да се съгласи да използва замразените активи за възстановяване в Украйна, но ще настоява част от парите да бъдат изразходвани за райони на страната, които нейните сили контролират, съобщиха източници пред Ройтерс през февруари тази година.