Инфлация може да доближи двуцифрени стойности

Ключови думи: инфлация, флагман

Националният статистически институт оповести данните от експресната оценка за брутния вътрешен продукт през второто тримесечие на 2025 г. (на стойност 51.7 млрд. лв. и с номинален растеж 7.4% на годишна база) и по този повод ще направя кратко описание на състоянието на икономиката. Основният източник на растеж са услугите и потреблението, докато индустрията и износът продължават да се понижават.

През разглеждания период според сезонно неизгладените данни БВП в реално изражение нараства с 3% на годишна база, като темпът леко се ускорява спрямо предходното тримесечие, когато е 2.9%. По този начин България расте по-бързо от 10 икономики, с еднаква скорост е с Литва, по-бавно от Ирландия, Кипър и Полша, а за останалите 12 от Европейския съюз все още не са налични данни според Евростат.

Прави впечатление, че реалният растеж в Ирландия е двуцифрен, но това е свързано със спецификите на тази икономика, които я правят твърде различна от тези в ЕС. Темповете на растеж при останалите са относително ниски, но все пак положителни. Единствено Германия е в застой спрямо аналогичния период на 2024 г. и по този начин там се запазва тенденцията от вече 10 поредни тримесечия да не се реализира растеж на годишна база. От своя страна във Франция вече трето поредно тримесечие растежът е под 1% на годишна база. При нея обаче са налице много големи бюджетни дефицити, което означава, че всъщност текущите стойности за растежа са неустойчиви. Аналогична е ситуацията и в Италия.

Посочените икономики обаче са сред най-големите дестинации за износ на стоки от страната, тъй като българските предприятия са част от международните вериги за доставки. По този начин състоянието на индустриите при тях влияе силно върху поръчките и производството у нас.

Незадоволителното представяне на най-големите икономики от ЕС не е случайно - то е резултат от целенасочените действия от техните правителства за неспазване на фискална дисциплина, а освен това високите данъци, отлагането на структурни реформи, реализирането на “зелен” преход на всяка цена без отчитане на устойчивостта (“зелено” и устойчиво съвсем не са едно и също нещо) и наличност на технологии, доброволното ограничаване на източниците на енергийни ресурси, твърде ограничителните и често вредни регулации и т.н.

Комбинираното действие на тези фактори повлия негативно дори на една от най-конкурентоспособните в миналото икономики, каквато беше германската, като я направи по-уязвима и намали потенциала є за растеж (там освен изброените неща се отказаха и от ядрената енергетика).
Отговорът от страна на европейските политици обаче не е да признаят и коригират грешките си, а да увеличат дефицитите като насочат допълнителни средства за военни разходи. Това е един от недостатъците на БВП като измерител на икономическата активност - държавите ще правят поръчки към военната индустрия за въоръжаване, което ще се отчита като създаване на допълнителна стойност и тя ще допринася за растеж независимо дали това е необходимо и каква е ефективността на тези разходи от гледна точка на избора на гласоподавателите. В същото време няма да се финансират други разходи, които биха били предпочетени, или да се освободи ресурс, който да се използва за намаляване на данъчната тежест.

Цени

За съжаление темата за растящите цени отново става актуална. Това е видимо както в нарастващите потребителски цени, така и на дефлаторите на макроикономическите агрегати. През второто тримесечие продължи тенденцията за ускоряване на темпа на повишение на потребителските цени. След като през септември 2024 г. беше достигнат най-ниският темп на нарастване, от тогава насам се наблюдава покачване на индекса на цените с 35 базови точки средно на месец.

Източник: Труд

През април правителството се опита да пречупи тази тенденция, като предприе мерки за понижаване на някои административно определяни цени и проведе неофициални преговори с мобилните оператори те да предложат краткосрочно услуги с по-ниски цени от предходния месец. Разбира се, все още продължава спадът в цените на облеклата и обувките, на жилищното обзавеждане, докато понижените цени на енергийните ресурси на международните пазари допринесоха за намаляване на цените в транспорта.

Бяха понижени цените на здравните услуги и по-конкретно на болничните такива чрез намалена такса за престой в болница с 82.8% на годишна база. Освен това цените на билетите за ж. п. транспорт (в държавната компания) бяха временно понижени.

Също така при автомобилите се наблюдава тенденция на спад на цените заради твърде високите равнища, които бяха достигнати след COVID-19 кризата поради проблемите с доставките на части.
Посочените мерки бяха предприети заради очакваните извънредни доклади за конвергенцията, които обхващаха точно тези данни. Целта за членство в еврозоната беше постигната и България остана в рамките на критерия за стабилност на цените дори до края на тримесечието. Трябва да се има предвид, че той се измерва според хармонизирания индекс на потребителските цени.

Въпреки това тези мерки не успяха да задържат натиска върху цените да нарастват и в края на разглеждания период (месец юни) инфлацията на годишна база достигна 4.4% като най-големи увеличения на цените се регистрират при хотелите и ресторантите, при развлеченията, при хранителните стоки и в образованието. При отделните продукти двуцифрени увеличения се реализират при хляба, животинските и растителните мазнини, плодовете, захарта и захарните изделия, кафето, поддръжка на облекло, събиране и изхвърляне на битови отпадъци, събиране и третиране на отпадъчни води, електроенергия (цената е повишена от Комисията по енергийно и водно регулиране още в началото на 2025 г.).

Разбира се, за повишаването на цените допринасят както външни, така и вътрешни фактори. Сред първите са поредният цикъл на ниски лихвени проценти от страна на Европейската централна банка, които са необходими, за да не изпаднат в рецесия най-големите икономики в еврозоната. Освен това голямата задлъжнялост на част от държавите от ЕЗ не позволява лихвите да бъдат повишени, тъй като това ще означава по-високи разходи за обслужването на натрупаните задължения и ще влоши допълнително фискалните им позиции и заради намалената икономическа активност. Международните цени на храните също се повишават.

Бързият растеж на кредитите за домакинствата и особено на тези за жилищни нужди в България също допринася за увеличаване на паричната маса. Заради все още ниската цена на привлечения ресурс банките могат да си позволят да отпускат кредити при изгодни за клиентите им условия. Българската народна банка предприе действия в рамките на разполагаемите за нея инструменти, но резултатът от това не е съществен.

Освен това най-силният инструмент, който може да бъде използван, са минималните задължителни резерви. От една страна подобна ситуация преди Световната финансова криза показа, че ефективността на този инструмент не е голяма при фактически синхронизирани действия от страна на банковата система за увеличаване на кредитите. От друга страна предстоящото след малко повече от 4 месеца членство в ЕЗ означава, че МЗР ще трябва драстично да бъдат намалени, така че тяхното повишаване с цел ограничаване на кредитирането би било твърде краткосрочно и би предизвикало ненужни трусове в системата.

Политиката на бързо повишаване на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите също допринася за по-високите цени заради повишаването на потреблението. Причината за това е, че по-високите бюджетни разходи се финансират чрез емисии облигации на международните капиталови пазари, които увеличават ликвидността в икономиката.

Не на последно място важен фактор за по-високите цени е и споменатото членство в еврозоната, което от една страна вкарва немалка част от натрупаните спестявания в оборот като увеличава склонността към потребление (крайното потребление достига 80% от БВП) заради очакваните по-високи цени на продуктите и особено на жилищата. Покупката на жилище се разглежда като средство за изсветляване на недекларирани доходи. Другото “решение” на този проблем е покупката на евро, но от места, които не държат стриктно да се спазва изискването за деклариране на произхода на средствата.

Всъщност структурата на българските пазари, която в много случаи е олигополна, позволява на търговците да повишават цените като разчитат на значително по-голямата си пазарна сила. Тяхното основание също е предстоящото въвеждане на еврото, макар че официално не биха го признали заради вероятни санкции от страна на регулаторите.

Описаната динамика поражда опасения, че до края на годината потребителската инфлация може да доближи двуцифрени стойности.

Производство

Създадената брутна добавена стойност през второто тримесечие достига 44.85 млрд. лв. и се повишава с 2.3% в реално изражение спрямо аналогичния период на 2024 г. Положителен принос за това има единствено секторът на услугите, чиито годишен растеж е 5,4%, докато добавената стойност в индустрията и селското стопанство спада съответно с 5.1% и 2.5%, като при втория това се случва след 2 поредни тримесечия на растеж. При индустрията от началото на годината се регистрира спад на добавената стойност в промишлеността, който е резултат от намалената продукция. Това се отразява и върху износа на стоки, където вече трето поредно тримесечие се отбелязва реален спад на годишна база. При това той се задълбочава до 5% при 3.9% в началото на 2025 г.

Въпреки това общият показател за бизнес климата, който показва очакванията на мениджърите на предприятията в страната, се повишава. По-голяма част от тях са настроени оптимистично в посока увеличаване на продукцията си през следващите месеци, въпреки че очакват по-малко поръчки както от местния пазар, така и от чужбина. Показателят за доверие в промишлеността се понижава, като основните затруднения произтичат от недостига на работна сила, недостатъчното търсене, несигурната среда за бизнес, слабостите в нормативната уредба и др.

Нарастват опасенията относно предстоящото отражение на по-високите мита в САЩ за стоките от ЕС.