Израел удари столицата на Йемен, има шест убити и десетки ранени (ВИДЕО)
Експлозии проехтяха до Президентския дворец в Сана
Жертвите на израелските въздушни удари срещу столицата на Йемен Сана достигнаха шест, съобщи Ройтерс, като се позовава на представител на здравните служби на йеменските бунтовници хуси.
Според източника броят на ранените при ударите е 86.
Правителството в Тел Авив атакува хусите в отговор на ракети, изстреляни от тях срещу Израел.
Израелската армия съобщи, че целите ѝ в Сана са били военна база, в която се намира Президентският дворец, две електростанции както и склад за гориво.
"Ударите бяха извършени в отговор на продължаващите атаки на терористичния режим на хусите срещу Държавата Израел и цивилните ѝ граждани, включително изстрелването на ракети земя-земя и безпилотни летателни апарати към израелска територия през последните дни", се казва в съобщение на израелската армия.
Абдул Кадер ал Муртада, високопоставен представител на хусите, заяви в неделя, че те ще продължат да действат в подкрепа на палестинците в Газа, каквито и жертви да са необходими.
Al Jazeera разпространи кадри от атаката в YouTube:
Внимание! Нова измама удря институции и фирми: Един имейл може да струва стотици хиляди евро
Чехия се отказа от „Евровизия 2027“ в Бургас
Ебола взе първата си жертва в Кения, издирват десетки контактни лица
ВСС решава днес: Магдалена Лазарова ли ще е новият и.ф. главен прокурор?
Кантарджиев предупреди: Грипът може да ви свали на легло само за два часа, вземете мерки
Двойно екзекутираната Криста Пайк дойде в съзнание
НС започна работа, няма да изслушват Радев заради корабите
Експерти предупреждават: Войната влиза в нов етап, ескалацията през зимата може да е брутална
Бъдещи юристи, учители и предприемачи в битка за короната на "Мис Сливен"
Иван Лалов за дроновете: 50 на 50 - или са от Русия, или от Украйна
Две победи пратиха Димитър Кисимов в основната схема на силен турнир в Италия
От плен до нов живот: Три години след атаката на Хамас
Точни данни за щетите, които украинските дронове и ракети нанесоха на руската нефтопреработвателна индустрия, няма. Регионалните власти и компаниите – собственици на пострадалите предприятия – по естествени причини във военно време крият или занижават размера на загубите. Освен това във всеки отделен случай е трудно да се разбере какво оборудване на заводите е пострадало, в каква степен и как конкретният удар е повлиял на работоспособността на дадения обект.
Когато от строя излиза една (понякога единствената) инсталация за първична преработка, която приема суровината, няма смисъл да се задействат останалите неповредени звена, предназначени за по-нататъшна преработка. В същото време разрушените резервоари за съхранение на нефт и нефтопродукти или инсталации за вторично очистване могат да се считат за сравнително лесно отстраними загуби.
По официални данни към 2020 г. (след което практически нищо не се е променило) сумарният капацитет на руските НПЗ е 332,2 млн. тона годишно. През 2022 г. тези заводи са преработили 276 млн. тона суров петрол.
По приблизителни изчисления, след украинските удари към 24 август от строя са изведени 51,8 млн. тона годишен капацитет на местната нефтопреработка, тоест почти 16% от потенциала ѝ.
А ако се има предвид, че удари бяха нанасяни по заводи в европейската част на Русия, докато Урал, Сибир и Далечният изток засега са недостъпни за въздушни атаки от украинска територия, процентът на щетите в западната част на страната е значително по-голям. Най-далечният – и засега неефективен – удар бе нанесен на 9 август по Ухтинския завод на „Лукойл“ в Коми, на 2000 километра от украинската граница.
За най-резултатни в последно време се смятат въздушните атаки, които за дълго спряха работата на големи заводи – в Новокуйбишевск, Саратов, Самара и Волгоград. Рязанският НПЗ пострада частично. Провластни източници твърдят, че ремонтът ще отнеме от две седмици до няколко месеца. При това украинците, изглежда, възнамеряват да засилят атаките срещу такива заводи и общият капацитет на нефтопреработката в Русия ще намалява.
Недостиг на горива
Активизирането на налетите по НПЗ съвпадна със сезон, когато търсенето на моторни горива е особено високо. Освен потребностите на военната машина, производителите на селскостопанска продукция трупат дизел преди жътвата. А и населението към края на лятото използва автомобилния транспорт максимално – особено предвид проблемите с авиосъобщенията в Русия, например затворени летища.
Освен това нефтените компании сега се стремят да изнасят възможно най-много суров петрол, за да не се занимават с преработка и вътрешния пазар, тъй като правителството не е в състояние да компенсира загубите от такъв бизнес, въпреки трите механизма за компенсации от федералния бюджет.
Същата „Роснефт“ предпочита да изпраща в Китай толкова суровина, колкото може, по трасето ВСТО (Восточная Сибирь — Тихий океан), оставяйки недонатоварени НПЗ в Хабаровск и Комсомолск на Амур и провокирайки дефицит на далекоизточните бензиностанции.
Бързият ръст на цените по станциите в значителна степен е предизвикан именно от това, че обичайните логистични вериги за доставки на горива са нарушени заради спирането на работа на НПЗ.
В тези условия е трудно да се доверява на пропагандни публикации на „експерти“, които утешават недоволните, твърдейки, че „кризата е под контрол“, „ситуацията е сложна, но управляема“ и т.н.
В Киев не може да не виждат до какви последици довеждат ударите по руската нефтопреработка и явно възнамеряват да продължат да нанасят щети на икономиката на агресора. Нещо повече, наблюдаваме удари по такива стратегически цели като инфраструктурата за износ на нефт.
Помни се, че по време на президентството на Байдън американската администрация уж е молила украинците да не вредят на износа на руски петрол, за да не възникне дефицит на световния енергиен пазар и съответно да не се покачат цените на нефта. Днес, когато няма дефицит в предлагането на световния пазар, а свободните мощности на редица добиващи страни могат с лекота да компенсират съкращаването на руските доставки, за отбраняваща се Украйна няма смисъл да се въздържа.
Наскоро под удар попадна важен възел за транспортиране на нефт в Унеча на границата с Беларус, откъдето се извършват доставки за Словакия и Унгария, а също и към балтийските износни терминали в Уст-Луга, да не говорим за беларуските заводи. Мишена станаха и обекти в самата Уст-Луга, където току-що пострадаха инсталации, обслужващи износа на кондензат от „Новатек“. В обсега на украинските военни са нефтоналивните терминали на Новоросийск и Туапсе, а в перспектива – и Приморск в Ленинградска област.
Докато войната срещу Украйна продължава, ответните удари по най-чувствителните обекти в Русия не само ще продължат, но непременно ще стават все по-ефективни. Прекъсванията в снабдяването на бензиностанциите и ръстът на цените на горивата са само първите сигнали за неизбежна масова криза. За нападението над съседите се плаща от цялата страна.
Източник: Вот.Так
Снимка: РИА «Новости»
ИЗРОДИ ЕВРЕЙСКИ
АНАТЕМА