Държавата на Ескобар отново затъва в комунистически тероризъм

Кали, Колумбия, 21.08.2025 г. Полицейски служители оглеждат района, където е извършена атаката близо до Военното авиационно училище „Марко Фидел Суарес“. Шестима души бяха убити, 71 ранени.

Ключови думи: колумбия, атентат, тероризъм, комунисти, пабло ескобар, коментар, анализ

Колумбия, която даваше надежди, че завинаги се е отърсила от мрачното си минало на опасна страна, заклещена в хватката на наркокартели и комунистически партизани, пак се плъзга към старите си рефлекси. Латиноамериканската държава бе залята от нова вълна терористични актове, свързани с крайнолеви марксистки групировки. Насилието постепенно се засилваше в последните месеци, но заради други световни проблеми, най-вече войните на Русия срещу Украйна и на Израел срещу Иран и дъщерните му терористични организации в Ливан и Палестина, оставаше встрани от погледа на медиите.

На 21 август обаче две големи атаки шокираха страната и света. В тях загинаха 18 души, а десетки бяха ранени. Властите веднага обвиниха като организатори комунистически групировки, свързани с бившата марксистка организация ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия). В Кали, третият по население град в страната, камион, пълен с експлозиви, бе взривен близо до военновъздушната база „Марко Фидел Суарес“, където се намира и едноименното военно авиационно училище. Шестима души бяха убити, 71 - ранени, много домове пострадаха от ударната вълна.

Часове по-рано в същия ден комунистите свалиха с дрон полицейски хеликоптер „Блак хоук“, който участваше в операция за унищожаване на плантации с кока в северната община Амалфи в департамента Антиокия, близо до град Меделин. Всички 12 души на борда бяха убити. Видеозаписи от мястото показваха гъсти стълбове черен дим, издигащи се от гористата местност. Колумбийският президент Густаво Петро и висшето командване на армията се заканиха, че „държавата няма да се поддаде на тероризма“. „Тези престъпления ще бъдат преследвани и наказвани с цялата строгост на закона“, се казва в изявление на Министерството на отбраната на Колумбия.

Само че такива декларации можеха да бъдат чути през всичките последни десетилетия, в които въоръженият комунизъм тероризираше страната. Именно заради тях ФАРК, от която според властите произлизат и настоящите комунистически убийци, отдавна е призната за терористична организация в Съединените щати, Европейския съюз, в почти всички отделни страни членки, но и в много други държави по света.

Преди 9 години изглеждаше, че тя е решила да се преобразува в политическа партия, да представи своя програма и да участва в изборите. Групировката и колумбийското правителство преговаряха дълго време в Хавана. Властите на комунистическа Куба помогнаха много в това отношение, като лично гарантираха на ФАРК, че членовете ѝ няма да бъдат преследвани, ако сложат оръжие и се присъединят като цивилни към политическия процес в Колумбия. Споразумението бе подписано през 2016 година.

Това даде възможност на Колумбия най-сетне да си поеме глътка въздух и да започне процес по изчистване на образа си пред света. Бяха задействани правителствени програми за подпомагане на регионите, в които ФАРК бе особено влиятелна, поради което изоставаха икономически. Колумбия се опита да развие туристически бизнес и успешно привлече в последните години много посетители от близо и далеч. В годините, докато комунистите тероризираха страната, там смееха да отидат само много сърцати и смели туристи.

Впоследствие обаче се разбра, че части от ФАРК отказват да се подчинят на споразумението, защото вярват, че единствено въоръжената борба, а не свободните избори, може да ги доведе на власт, за да постигнат „светло комунистическо бъдеще“. Министърът на отбраната Педро Санчес обаче смята, че тероризмът от последните дни не е свързан толкова с крайнолевите марксистки утопии, колкото с желанието на наркокартелите отново да налагат своя диктат. Оказва се, че комунистическите терористи и наркобосовете действат в отлична симбиоза.

Министър Санчес обвини по-конкретно наркокартел, известен като „Мордиско“, по името на един от лидерите на въоръжените комунисти Иван Мордиско. Неговата групировка Централен генерален щаб (Естадо майор сентрал, EMC), най-големият клон на бившите ФАРК, не се присъедини към въпросното мирно споразумение. „Това страхливо нападение срещу цивилни беше отчаяна реакция на загубата на контрол върху трафика на наркотици в департаментите Вале дел Каука, Каука и Нариньо, където правоприлагащите органи неутрализираха голяма част от тази заплаха“, написа той в социалните мрежи.

В момент, когато сблъсъците в Колумбия между силите за сигурност и марксистките терористи, подпомагани с наркопари, бележат увеличение, комунистите все по-често прибягват до най-съвременни средства за терор. Дроновете са любим техен асортимент, като само през 2024 г. са регистрирани 115 такива атаки. Миналата седмица в югозападната част на страната комунистите пратиха дрон, който хвърли експлозиви върху военен патрул. Загинаха трима войници. А през изтеклите месеци на 2025 г. ЕМС е извършила средно по един атентат на седмица срещу нефтопроводи, главно в Араука – общо 23 случая.

Комунистическият терор на ФАРК в Колумбия води началото си от 60-те години на миналия век и винаги е бил тясно свързан с наркопазара. Организацията е основана през 1964 г. като военен клон на Комунистическата партия с познатите лозунги, които и в България - при съвсем мирни условия - можеха да бъдат чути и прочетени практически навсякъде до 1989 година: „Единен фронт на народа“, „Борим се за мир и социална справедливост“, „На оръжие срещу буржоазията и богаташите“, „За нова Колумбия - велика родина на социализма“.

ФАРК до голяма степен бе вдъхновена от успешната комунистическа революция в Куба. В този период те получаваха пари както от кубинците, така и от Съветския съюз, който очакваше с подобни траншове за различни терористични марксистки групировки да увеличава влиянието си по света. За СССР бе огромно предизвикателство да действа в „задния двор“ на САЩ, както те тогава възприемаха Централна и Южна Америка, но и под носа на Запада изобщо. Поради което в Германия се появи комунистическата терористична организация „Фракция Червана Армия“, а в Италия - „Червените бригади“.

Но гражданската война в Колумбия има много по-стари корени, които в най-новата ѝ история се простират още към годините непосредствено след края на Втората световна война. От 1949 до 1964 година, когато ФАРК до голяма степен ги обединява под общо знаме, там действат 57 комунистически партизански групировки. Сред тях има както просъветски (Национален партизански координационен съвет „Симон боливар“), така и троцкистки („Работническа самоотбрана“), прокубински (Армия за национално освобождение, предвождана от свещеника (!) Мануел Перес), но и маоистки - привърженици на китайския комунизъм (Народна освободителна армия).

Днес обаче, освен пламенния революционен комунизъм и наркокартелите, към новия тероризъм в Колумбия се е присламчил и още един играч - президентът на съседна Венецуела Николас Мадуро. Той има интерес от хаос в близката държава, защото само така може да разсее втренчения в него поглед на Съединените щати, които наскоро дори обявиха рекордна сума за главата му - $50 милиона. Това е повече, отколкото някога бяха предложили за залавянето на ислямиста Бен Ладен.

Мадуро се бе договорил успешно с либерал-глобалистите, докато те управляваха във Вашингтон - той им продава петрол на занижени цени, а те го оставят да си диктаторства на воля. Откакто обаче властта бе поета от Доналд Тръмп, примката около него се затяга. Затова венецуелският президент отчаяно се нуждае от проблеми в околните държави, в които да се разтваря нетърпимостта на Тръмп към него. Според различни източници, част от партизаните от ЕМС са по народност венецуелци, „командировани“ от Мадуро. Освен това Венецуела предоставя временно убежище на бойци от ЕМС, за да си отдъхнат, преди да се върнат в Колумбия, за да убиват отново.

По всичко изглежда, че тероризмът в Колумбия се възражда и няма изгледи да бъде победен скоро. За това помагат както желанието на наркокартелите да създават нестабилност, за да получават простор на действие, така и геополитическите реалности в региона. Преговорите с ФАРК донесоха частичен мир и глътка въздух, но сегашното колумбийско правителство на президента Густаво Петро изглежда не е в състояние да се справи с новите надъхани революционери.

Г-н Петро има стар комплекс от комунизма, понеже в миналото на свой ред е бил марксистки партизанин. Оказва се, че точно бивш революционен марксист (а днес прекалено ляв президент) не знае, или не иска да я намери, формулата за унищожаване на комунистическия революционен зародиш. Може би защото самият той е негов пленник.