Иска да прекръстим държавата на Джигити

Ключови думи: тото, джигити

Певецът Йонислав Йотов – Тото излезе с остро изявление в социалните мрежи по повод тежките катастрофи у нас през последните дни. В публикацията си той сравнява случващото се по българските пътища с терористичните атаки в Европа и отправя критики към обществото и институциите.

„Спомняте ли си какво се случи в Ница на 14 юли 2016 г.? … Ще ви припомня – камион се вряза в една от най-емблематичните алеи в света и уби 86 души… Последваха Берлин, Лондон, Барселона… След тази черна серия испанският вестник „Ел Мундо“ написа как колата се е превърнала в едно от основните средства за война. Стигаме до 2025 г. – страната е България“, пише Тото.

Той припомня случая от 14 август в Слънчев бряг, когато 18-годишен младеж с АТВ помете петима души, както и катастрофата в София на 15 август, при която 21-годишен шофьор, надрусан с райски газ, уби един човек и рани тежко още четирима. „Убитият е лекар от Сирия, който е видял зловещата война в родината си… но загина в нашенската, българска война“, отбелязва Тото.

Според него България не води война, но хората умират „като в кървав военен конфликт“. „Улиците ни са фронт, а колата е основно средство за тая война. В България нямаме терористи, но пък имаме джигити. Толкова много джигити…“, пише изпълнителят.

Той критикува безнаказаността и я обобщава в един образ: „Джигити на пътя. Джигити в горите и в планините, които умишлено палят пожари. Джигити в парламента… в културата… в спорта… в съдебната система… Джигити навсякъде. Джигити, които се закрилят един другиму. И затова все им се разминава.“

На този фон Тото обръща внимание на едно 16-годишно момче – Даниел от Сунгурларе, който няколко дни е карал с велосипеда си до огнищата на пожарите край града, за да носи храна и вода на пожарникарите. „Какъв млад мъж само! … Респект, Даниеле!“, заявява той.

В заключение Йотов подчертава: „Уча децата си, че да си джигит не е гордост. Джигитите мразят човека и са готови да го убият. Уча ги, че доброто е сила. И от нас, възрастните зависи – ако посеем доброто – ще имаме бъдеще. Ако продължаваме да сеем култ към джигитите и тарикатлъка – ще жънем смърт след смърт.“

Ето цялото изявление на Тото:
„Спомняте ли си какво се случи в Ница на 14 юли 2016 г.? Ще ви припомня – камион се вряза в една от най-емблематичните алеи в света и уби 86 души.Спомняте ли си какво се случи в Берлин на 20 декември същата година? Камион се вряза в коледен базар и уби 12 души.

Последваха Лондон, юни 2017 г. и Барселона, август 2017 г. Там оръжията не бяха камиони, а ванове. Бяха убити още 23-ма души.

След тази черна серия от терористични актове, испанският вестник „Ел Мундо“ написа как колата се е превърнала в едно от основните средства за война.

Стигаме до 2025 г. Страната е България.На 14 август, малко преди 14 часа, 18-годишен несебърлия се вряза с АТВ в пешеходна алея в Слънчев бряг и помете петима души.Майка на 34 години и нейният 4-годишен син са в кома.На 15 август в 1:46 ч. през нощта кола се вряза с над 170 км./ч. в нощен автобус на градския транспорт в София. Всички сте видели смразяващите кръвта кадри…Надрусаният с райски газ 21-годишен шофьор, с книжка от две седмици и с редица нарушения за тия две седмици, уби един човек, а още четирима души в момента се борят за живота си.Убитият е лекар от Сирия, който е видял зловещата война в родината си. И е дошъл за втори път в България, без да предполага, че ще умре в нашенската, българска война. Седнал в спрял автобус, чакащ на червен светофар.

Всъщност, България не води война с никого, но ние умираме като в кървав военен конфликт.Улиците ни са фронт, а колата, както биха написали от „Ел Мундо“, е основно средство за тая война.В България нямаме и религиозни фундаменталисти, нямаме терористи, но пък имаме джигити. Толкова много джигити…Има една африканска държава, която се казва Джибути. Ние можем да се прекръстим на държавата Джигити.Джигити на пътя.Джигити в горите и в планините, които умишлено палят пожари.

Джигити в парламента, където си мислят само за парламентарното мнозинство, за да продължат да грабят.Джигити в културата, където източват театри, за да купуват с тях гласове на изборите.Джигити в спорта, където мъж бие жена в клетка.Джигити в съдебната система, които пазят всички по-горе.Джигити навсякъде.Джигити, които се закрилят един другиму.И затова все им се разминава.

Един 18-годишен джигит помете майка и дете. Те са в реанимационните легла и се борят за живота си, а джигитът вече спи в собственото си легло. Пуснат под домашен арест. Вероятно от друг джигит.Но в държавата Джигити все още съществува и държавата България.

В България живее едно момче. На 16 години.Иска ми се да говорим за него.Това момче се казва Даниел.Даниел няма кола. Но има колело.И с това колело няколко дни поред носеше храна и вода на пожарникарите, които се бореха с огнения ад край Сунгурларе!Всеки ден – от Сунгурларе, където е на лятна ваканция при баба си, до огнищата. С колелото.Какъв млад мъж само!На петия ден Даниел приключи лятната си ваканция с рани по краката и с полуизгорели маратонки….Респект, Даниеле!

Аз имам две деца.Уча ги, че да си джигит не е гордост. Джигитите мразят човека и са готови да го убият.Уча ги, че доброто е сила.И от нас, възрастните зависи – ако посеем доброто – ще имаме бъдеще.Ако продължаваме да сеем култ към джигитите и тарикатлъка – ще продължаваме да жънем смърт след смърт.И за следващия самотен Даниел няма да е останало нищо за спасяване и нищо за гасене…“