У нас е така

А снощи в дома на почиващия си под домашен арест Никола е имало събиране, което в малките часове днес е преминало в парти

Ключови думи: у нас е така, атв, слънчев бряг, никола бургазлиев, катастрофа, полиция, коментар

В България е така – вървиш си по тротоара и те помита АТВ, движещо се с висока скорост по оживена улица, пълна с хиляди туристи, в разгара на летния сезон. Прибираш се от нощна смяна с автобуса и с полет към прозорците на автобуса, какъвто сме гледали само по екшън филмите, на място те убива примат, взел неясно как дипломата си за основно образование и шофьорската си книжка. Решаваш да зарадваш единственото си детенце и го качваш на морски атракцион, на който е посочено, че е разрешен и за деца, но и двете въжета се късат и ти агонизираш, безпомощно наблюдавайки как детето ти умира, падайки от 50м височина, без да можеш да направиш абсолютно нищо.

По света и у нас

Е, ще кажат много – трагедии стават навсякъде по света. В това, разбира се, ще са прави. Стават трагедии - и по атракциони, и разни пияни и надрусани убиват по пътищата, и луди стрелят хаотично, така е. Разликата с другите „бели“ страни („бели“, защото все към тях се числим и стремим, не към някоя африканска държава, нали?) е, че последващите събития не са каквито у нас. Нито после се вземат кръвни проби на младежа, летял с АТВ, в районното, където работят майка му и баща му. Нито личният автомобил на някое синче, би бил паркиран на служебния паркинг на районното, както е този на Никола, спрян пред РУ Несебър. Нито същият биха го оставили под домашен арест, нито нормални хора биха се събрали на протест в негова защита (от какво всъщност го защитават?) влизайки в словесен конфликт с бащата и съпруг на пострадалите детенце и жена. Не просто конфликт, а агресивно подскачане и перчене пред примрелия от ужас човечец.

Няма как въобще да се случи подобно нещо, защото на секундата родителите на въпросния щяха да са отстранени от работа. По-точно, при най-малкото съмнение за неправилно взети проби или чадър над синчето им, щяха да са уволнени и над тях също да тегне реалната опасност да се озоват в затвора. А има и друго, което е още по-тъжно в родната ни България – малко вероятно е някъде в нормална страна, нечие дете да си позволява толкова своеволия, застрашаващи репутацията и работата на родителите му.

Да, в белите страни хората си държат на репутациите, градени с години. Тук, въобще не рядко, доста служители – включително и на отговорни позиции, са спуснати с парашут. Имат и гръб, даващ им увереност, че могат да колят и бесят, особено в по-малките населени места, където всички се знаят и никой не би посмял да се изправи срещу тях. А децата им, отраснали с подобен пример, стават още по-арогантни и жестоки.

Ако си говорим честно, в нормална страна, няма и как собствениците на атракциона (в случая на парасейлинга) да допуснат двата обезопасителни колана, придържащи качилите се на парашута, да са толкова износени от времето, от солената вода, от каквито и да е, да продължат да бъдат ползвани в подобно състояние. Няма как и да липсва инструктаж преди качване на подобно забавление. Няма и как, в един от най-големите ни курорти, на разгара на сезона, да няма нито една оборудвана линейка. И въобще, да има само една линрйка, за хиляди туристи.
Заради престъпна небрежност, по-вероятно - заради безподобна алчност, спестила им най-много стотина-двеста лева, сега едно дете е мъртво, а за родителите му повече няма да има живот. И няма да го допуснат по белия свят, и защото това би означавало окончателен край на бизнеса им, и защото би означавало да се озоват в затвора – не само тримата служители, които са задържани към момента, а притежателите на това забавление, и да се озоват за дълго време.

В белите страни автошколите и собствениците им не могат да си позволят да имат такива обучаващи се като врязалия се в автобус Виктор. Това би означавало моментално отнемане на лиценза – завинаги, както и затвор за допусналите подобно лице да се качи на автомобил. 
Потресаващата родна действителност
Но тук, тук е анархия – на всички нива. Обществото ни е апатично, пасивно наблюдаващо и цъкащо след поредната трагедия. Контролните органи не могат да си определят задълженията, прехвърляйки отговорността си като горещ картоф. Виновни няма. Виновният винаги е някакво относително понятие, променлива, която се наглася според обстоятелствата. И никога не е конкретно лице, конкретно министерство, конкретна фирма дори.

Съдейки по развитието на случая със загиналото при падане от парашут детенце, съдът (може би) ще признае за виновни тримата задържани към този момент. Ще последват дела, в които те – с добри адвокати – със сигурност ще докажат, че нямат пряко отношение към трагедията, а накрая ще последват условни присъди. А собствениците на атракциона, нервно потропвайки с пръсти, просто ще очакват по-бързо да си пуснат отново в действие съоръженията – всеки ден е загуба на пари, все пак. През тези няколко години, в които делата рамиват все повече отговорността, от малкия Иван ще са останали само кости – там, където вече е – 2 метра под земята. Звучи ужасно, нали? Но е самата истина.

Врязалият се в автобус Виктор Илиев също ще разчита на добри адвокати, които да пледират, че е много добре момче, но просто е загубил контрол над автомобила. Въпреки че в профила му в социалните мрежи още стоят снимки и клипове, на които прави дрифтове, надува балони с райски газ и размята пачки, въпреки че по свидетелски показания, малко преди сбълсъка, той е употребил диазотен оксид. Но това вещество не е уловимо от дрегерите и е неговата дума срещу тези на свидетелите. А свидетелите, които вероятно ще забравят за първите си думи, са приятелката на Илиев и друга тяхна обща позната.

И за огромно съжаление, пометената от АТВ жена – Христина, вече е изпаднала в клинична смърт, а нейният син - Марти, продължава да е в изключително тежко състояние. А удължаващите се дни в кома, все повече намаляват шансовете му да оживее. 
Утре (бел. авт. – петък, 22.08) в Бургас ще се гледа мярката за неотклонение на Бургазлиев – домашен арест, която прокуратурата протестира. Готвят се и масови протести в три града – Бургас, София и Пловдив, на които стотици пострадали семейства, загубили свои близки при подобни трагедии, ще подкрепят семейството на пострадалите.

Но въпреки това, вече за втори път във Фейсбук, се появи група в подкрепа на Бургазлиев. Има информация, че негови приятели също ще се появят пред съда в Бургас. Групата наброява почти 200 човека, като в нея са съотборници на Никола от ФК „Несебър“, баща му Георги Бургазлиев и самият Никола. Тук е така – няма съвест, няма морал, има само – ама той е много добро момче, добър футболист (в случая) и страхотна компания.

А информацията, че снощи (бел. авт. – сряда 20.08) е имало и събиране в дома на почиващия си под домашен арест Никола, на което целта е била той да получи ценни съвети от близките му как да се държи в съда, което обаче събиране към малките часове е преминало в парти, буди не просто недоумение, а гняв. Защото ако е вярно това, можем да само да си представим какви са родителите, създали такъв син и как са възпитали същия. Дори и да не е, дано наистина не е, е достатъчно да не забравяме чадъра, опънали над него, включително и в деня на трагедията, която причини. 

Но Христина, Марти, убитият лекар в автобуса, загиналият при падане от парашут 8 годишен Иван, са просто няколко от стотиците, хилядите загинали или пострадали тежко през годините. Колко детски живота угаснаха завинаги на пешеходни пътеки, колко други млади животи бяха прекършени при различни трагедии. А броят на почернените семейства се увеличава, докато в България е така...