Хампарцумян: Българите забогатяха , но не всички и не поравно
Възползвалите се от корупцията и сивата икономика печелят повече, заяви финансистът
Вижда се, че България забогатява. Но това не се отнася за региони, в които е имало една индустрия, която замира, това коментира по Нова нюз финансистът Левон Хампарцумян. Той добави, че София е половината икономика на страната и там разликата се вижда най-добре.
"Забогатяването не е за всички и не е поравно", подчерта финансистът. Той обясни, че по-образованите, по-активните и тези, които се възползват от корупцията и сивата икономика печелят повече от останалите. „Махам етичния контекст, разбира се”, подчерта Хампарцумян.
Той каза също, че след като е хванала един от последните влакове за еврозоната, България е все пак сред модерните страни. Трябва обаче да се положат усилия, за да се модернизираме повече.
„Държавата трябва да положи, ако трябва и принудителни мерки за образоването на младите”, заяви Хампарцумян. Той даде пример, че преди време един младеж е можел да изкара курс за тракторист и да има професия за цял живот.
„Сега един трактор на зърнарите струва 700-800 хиляди и таблото му е малко по-просто от на един Ейърбъс”, отбеляза финансистът.
Хампарцумян каза също, че за забогатяването може да се съди и по лъскавите коли пред панелните блокове. „Имаше времена, в които в България годишно се купуваха 2000 нови автомобила”, напомни той.
Обсъждат въвеждането на нов вид платен отпуск за работниците
Какво е К-ПОП - субкултурата, която завладя бургаските тийнейджъри
Тита за Криско: C течение на времето успяхме да си запазим приятелските и професионални отношения
Яжте тези ядки и отслабвайте без лишения
В Царево искат молебен за закрила, след като преживеят и тази седмица
Доброволци от Царево помагат в разчистването след наводнението
След 10 години много трудно човек с нормална заплата ще може да изтегли кредит за имот
Над 333 000 млади хора в България на възраст 15-34 г. нито работят, нито учат. С близо 10 000 души на година у нас се топят младите хора. Изборът "тук или навън" не е само икономически, а е и дълбоко свързан с усещането за принадлежност и смисъл
. Когато младите виждат, че решенията се вземат без тях, а опитите им за принос удрят в стена, заключението е повече от ясно: "Тук няма място за мен". Това не е просто разочарование, а сигнал, че промяната е невъзможна отвътре. И в този момент емиграцията се превръща не в избор на по-добро, а в евакуация.
Общо 74% от младите хора в България обмислят повече или по-малко сериозно идеята за емиграция в чужбина. Това сочат данните от изследване на младежта в Югоизточна Европа на Фондация "Фридрих Еберт". Запитани кога смятат да осъществят своята мобилност зад граница, една значителна част от младежите отговарят "след 2 до 5 години" (30,8 %). Данните от изследването сочат, че едва 26% от младите хора в България не възнамеряват да емигрират. Усещането за тревожност е относително високо. Страховете на респондентите са най-често екзистенциални – за живота, за здравето, за бъдещето", отбеляза Борис Попиванов – доктор по политология и научен ръководител на проекта. Най-сериозните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната (47%), рисковете от война (44%). Според данните мнозинството млади хора (70%) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% вярва в по-доброто бъдеще на България. Според данните 19% предпочитат диктатура.
През 2024 г. около 46% от домакинствата - или близо 3 млн. души - не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи като неотложен ремонт на жилището или колата, внезапно заболяване, подмяна на перална или хладилник и други. Над 41% пък не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, над 39% - подмяна на стара мебелировка, а 19% - поддържане на нормална температура в жилището си. Всеки пети се затруднява със закупуването на дрехи и обувки и няма дори и малка сума пари за лични нужди.