Meteo Balkans: Екстремно суха почва в България

Ключови думи: почва, суха, измервания, горнотракийска низина, балкани, влага

Особено тревожна е ситуацията в СЗ България,част от Дунавската равнина и Горнотракийската низина , където са регистрирани екстремно ниски стойности, показващи изключително сухи условия, пише Meteo Balkans.

В региона на Северозападна България и Тракия, влажността е с над 80% под нормалните нива. Недостигът на влага е резултат от продължителната липса на валежи, високите температури и силните ветрове, които засилват изпарението.

Ситуацията има пряко отражение върху селскостопанските култури, горските екосистеми и биоразнообразието: сушата увеличава риска от пожари и застрашава природния баланс.

Като цяло картата показва обобщена картина на сушата в Югоизточна Европа и на Балканите, като най-силно засегнати са районите около Черно море, България и Украйна. В Западна Европа и Скандинавия се наблюдават по-слаби аномалии, докато части от Иберийския полуостров отчитат дори леко повишена влажност.

Какви ще са последиците за земеделците ?

Последиците от толкова силна суша и отрицателни аномалии на почвената влага в България могат да бъдат сериозни и да засегнат няколко сфери:

Намалени добиви на основни култури (пшеница, царевица, слънчоглед) поради недостиг на влага в критични фази на растеж.

Повишени разходи за напояване и по-ниска ефективност на напоителните системи.

Влошаване качеството на продукцията (по-малки зърна, по-нисък протеин, по-ниска масленост на слънчогледа).

Водни ресурси

Намаляване дебита на реките и спад на нивата в язовирите.

Ограничения върху водоподаването за напояване и дори за питейни нужди в засегнати райони.

Повишен риск от конфликти между нуждите на населението, индустрията и земеделието.

Гори и природа

Засилване на риска от горски пожари, особено в южните и планинските райони.

Загиване на млади горски насаждения и по-голяма податливост на вредители.

Загуба на биоразнообразие в някои сухолюбиви екосистеми.

Икономика и общество

Силно поскъпване на хранителните продукти поради намалени реколти.

Загуби за фермерите и повишен риск от фалити в земеделието.

Повече разходи за внос на зърно и други култури → натиск върху икономиката.

В градовете – "градски острови на топлина“, повече здравословни проблеми (топлинни удари, дехидратация).