България влиза в Топ 10 на ЕС по евросредства с 22.3 млрд. евро до 2034 година

Ключови думи: България, еврофондове, ЕС бюджет, евросредства, Европейска комисия

България официално влиза в Топ 10 на държавите бенефициенти от новия бюджет на Европейския съюз за периода 2028 – 2034 г. Страната ни ще получи общо 22.3 млрд. евро, което я нарежда сред основните получатели на средства от втория най-голям бюджет в историята на Съюза, възлизащ на 2 трилиона евро.

Най-голям дял от сумата – 19.5 млрд. евро – ще бъде насочен към селскостопанската политика, развитието на селските райони и регионалната кохезия. Средствата ще бъдат използвани още за управление на миграцията, вътрешна сигурност и граничен контрол.

Останалите 0.9 млрд. евро са планирани за укрепване на границите, системите за убежище и интеграция, докато 1.9 млрд. евро ще постъпят в т.нар. Социален климатичен фонд, насочен към справяне с енергийната бедност и насърчаване на справедливия зелен преход.

За сравнение – в настоящия програмен период 2021 – 2027 г., България разполага с около 11 млрд. евро за политика по сближаване. Новата рамка повече от удвоява тази сума, но реалното разпределение на парите предстои.

Следващата стъпка е окончателното одобрение на Многогодишната финансова рамка на ЕС. След това всяка страна, включително България, ще трябва да подготви Национален партньорски план и оперативни програми, които ще конкретизират насоките и проектите, по които ще се използват средствата.

На върха на списъка с еврофинансиране остава Полша, която ще получи над 123 млрд. евро, оставайки най-големият получател в съюза.

Интересното е, че почти половината от общия бюджет на ЕС – 865 млрд. евро – ще бъдат насочени към национални и регионални планове за партньорство. Те ще покриват политики като регионално развитие, селски и крайбрежни райони, социална и миграционна политика, продоволствена сигурност, охрана на граници и вътрешна сигурност.

Европейската комисия обаче среща сериозен отпор. Основната критика от Европейския парламент е насочена към планираното орязване на средствата за кохезионна и селскостопанска политика. Финансирането за тези ключови сектори ще бъде намалено от 387 на около 300 млрд. евро, което предизвика напрежение в средите на християндемократите и социалистите.

Паралелно с националните програми, държавите ще имат достъп и до нови инструменти като Фонда за конкурентоспособност на стойност 450 млрд. евро, чиято цел ще е да насърчава иновации, устойчивост, отбранителна индустрия и космически технологии.