Шест години без съд - украинец избяга след катастрофа, в която загина цялото семейство

Ключови думи: катастрофа, хаинбояз, четири жертни, Виктор Кулчу

Илиян Илиев губи всичко за миг – двете си деца и родителите си. Шест години по-късно мъжът от Шивачево продължава да чака справедливост. Делото за жестоката катастрофа, отнела живота на четирима души, все още не е приключило дори на първа инстанция, а подсъдимият – украинецът Виктор Кулчу – отново е в неизвестност.

Случаят се разиграва на 4 октомври 2019 г. в прохода Хаинбоаз. Във фаталния следобед автомобил „Ауди“, в който пътуват родителите на Илиян – Николай (67 г.) и Татяна (65 г.) Славови, както и двете му деца – 15-годишният Николай и 6-годишната Йоанна, е връхлетян от БМВ, управлявано от 29-годишния Виктор Кулчу. Катастрофата е толкова тежка, че четиримата загиват на място. Колата избухва в пламъци след сблъсъка.

По данни от разследването, украинецът се е движел с превишена скорост – свидетели твърдят, че е карал със 180 км/ч в участък, където ограничението е 60. Според експерти, дори и скоростта да е била по-ниска, тя е била далеч над допустимото, особено при мокър асфалт.

Пътниците в „Ауди“-то са погребани заедно, така както са напуснали този свят – семейство, разкъсано в един миг, докато пътува за обикновен уикенд. Дядото и бабата взимали внучката от Лясковец, за да прекара почивните дни със семейството. Никой не предполага, че ще се върнат в ковчези.

Виновникът за катастрофата, Виктор Кулчу, е временно пребиваващ в България работник – първоначално в завод в Гурково, после шофьор в Николаево. След инцидента остава в страната до началото на войната в Украйна, когато заминава. През октомври 2024 г. по дипломатически път отново е доведен в България, но съдът му налага забрана да напуска страната. Още същия ден той преминава границата през Русе и изчезва. Оттогава е обявен за международно издирване.

„След години на безхаберие делото започва най-накрая, но пак без него. Искат се нови експертизи – след 6 години какво може да се докаже?“, пита Илиян Илиев, чиято изповед разкрива дълбоката болка и безсилие пред една правосъдна система, която не може да осигури възмездие.

Оказва се, че това не е първото бягство на Кулчу. Още преди началото на войната той веднъж вече напуска България, използвайки конфликта като алиби, за да не се яви на делото. Неговият живот продължава – вече има две деца, едното родено след трагедията.

А Илиян Илиев остава сам с болката. Единствената му опора е малкият Богдан – детето му от новата му съпруга, което в деня на катастрофата е било само на пет месеца. Сега е на прага на първи клас. По визия прилича на батко си, по характер – на сестричката си. И това е всичко, което Илиян има – едно дете, един живот, една надежда.

„То ми дава сила. Най-много ме крепи семейството, с което живеем. И надеждата, която все още не е угаснала – да открият Виктор Кулчу и да го доведат да лежи наказанието си. На този етап не искам да го виждам“, казва Илиян с глас, който тежи повече от всяка присъда.

Следващото заседание в Окръжен съд – Стара Загора, е насрочено за тази седмица. Отложено вече веднъж заради липсващи автотехнически експертизи, съдбата на делото отново виси на косъм. А с нея и надеждата за възмездие.