Тръмп започна операцията „Да разцепим ЕС“

Доналд Тръмп залага на митата като инструмент, с който да разцепи и изпразни от съдържание Европейския съюз.

Ключови думи: Доналд Тръмп, новини, Флагман, ЕС, мита, мита от САЩ

Колективните 30-процентни мита от 1 август, които Доналд Тръмп наложи в петък срещу целия Европейски съюз, най-сетне поставят началото на дълго подготвяната от неговия екип операция по разцепването на ЕС, което е и голямата мечта на американския президент.

Г-н Тръмп се прицели в най-уязвимото място на Брюксел – единната му търговска политика. При това го направи точно с методиката, която управляващите либерал-глобалистки елити в ЕС винаги са използвали, за да държат в подчинение държавите членки.

Европейската комисия бди като зеницата на очите си върху цялата ѝ подопечна територия да важат единни мита и търговски споразумения, както и общи правила за внос и износ, антидъмпингови и защитни мерки, а също и единно участие в Световната търговска организация (СТО). Макар всяка държава от ЕС да е и индивидуален член на СТО, там Брюксел има изключителна компетентност. Европейската комисия преговаря и говори от името на целия ЕС и всички негови страни членки, когато става дума за мита и търговски споразумения. Поне така бе до скоро.

Но сега г-н Тръмп смята, че ще направи всичко това на пух и прах. Неслучайно митата срещу целия внос от ЕС бяха обявени последни – след дълга поредица тарифи, които САЩ налагаха на много други страни още от първите дни на новата администрация в Белия дом. Целта бе не просто церемониална, като своеобразна черешка на тортата. А да се затвори единствената вратичка, която Брюксел би могъл да ползва, за да отвърне на САЩ – същата Световна търговска организация, създадена някога от всеизвестните 80-90-годишни старци от Давос, за да надзирава либерал-глобалисткия им порядък. Бурното въвеждане тази година на американски мита превърна СТО в поредната маргинализирана и на практита убита давоска структура след Световната здравна организация и Парижкото споразумение за климата (т. н. Зелена сделка), които САЩ директно напуснаха.

Преди появата на Тръмп на небосклона дори само намекът за въвеждане на мито срещу ЕС или някоя друга държава в рамките на либерал-глобалисткия консенсус – например Китай или Русия, водеше до жалба в СТО, и всичко бе спирано още с оплакването. Събираха се извънредни чиновнически съвети, привикваше се съответният посланик на провинилата се страна, която си е въобразила, че може да налага мито. В СТО здраво му издърпваха ушите и неговото правителство веднага се отказваше от намеренията си още в зародиш.

Към юли 2025 г. вече просто няма смисъл да се жалиш в СТО – с коя жалба от десетките обмитени страни да се занимаят по-напред клетите чиновници там!? Като рожба на давоския консенсус, Световната търговска организация се осланяше на силния гръб на Вашингтон, където до скоро бе най-верният страж на либерал-глобализма – предвожданото от Демократическата партия американско правителство. Но него вече го няма, а вдъхновителите на либерал-глобалисткия строй – давоските застаряващи милиардери, са потънали в такива хаотични проблеми за решавне покрай срутването на строя им, че спуснатите от тях чиновници в СТО са им последна грижа.

Поради това никой в Брюксел дори не помисля за СТО. Реакцията в ЕС на митата на Тръмп напомня повече на пантомима: тихо възмущение без звук. Дори забележката на френския президент Еманюел Макрон – единственият, изказал се досега по темата, се вписа в този етюд. Той просто публикува в социалните мрежи изявление, пълно с дежурните евроклишета: „Повече от всякога Комисията трябва да демонстрира решимостта на съюза да защитава решително европейските интереси“. Г-н Макрон, който макар все още да живее в миналото на царстващия либерал-глобализъм, едва ли си вярва, че Комисията, предвождана от един от най-слабите си политици Урсула фон дер Лайен, ще успее да направи каквото и да е.

Доналд Тръмп обяви, че ако европейските фирми не искат да плащат мито, могат просто да си преместят заводите в САЩ, където ще получат „облекчена регистрация“. А ако пък Брюксел отвърне със свои тарифи за американските стоки, тези от ЕС ще бъдат ударени с още проценти към вече предвидените от 1 август 30. Надеждите във Вашингтон са, че всичко ще приключи с първоначалната пантомимна реакция и може би няколко декларации клишета, които по традиция Урсула фон дер Лайен ще направи. Не е изключено ЕС действително да обсъди общи мита за американски стоки, което обаче да остане повече в сферата на пожеланието. Във Вашингтон очакват с нетърпение да настъпи моментът след това, когато според плановете им трябва да започне най-вкусната част – разцепването на ЕС.

Идеята за „обща европейска търговска политика“ може да звучи красиво като символ на съюзната идентичност, но не значи нищо, щом залогът е оцеляването на икономиката. Най-засегнатите от новите мита държави от ЕС знаят отлично колко беззъба и безпомощна е настоящата европейска комисия, която самите те наредиха. Затова от нея те не очакват нищо. Либерал-глобалисткото плашило СТО е вече мъртво. Единственият път за спасение на собствените им заводи и срещу отприщване на огромна безработица, ако износът за САЩ секне поради митата, в условията на мигрантска криза и възход на евроскептичните партии, е да започнат сепаративни преговори с г-н Тръмп, за да се договорят самостоятелно. Американският президент не крие, че цели тъкмо това – вече е споделял, че е готов да преговаря с всеки поотделно, разцепвайки Европейския съюз на парчета.

Германия изглежда като най-сериозният кандидат да се възползва от тази оферта, ритайки всякаква лоялност към Брюксел. Тя е най-големият износител в САЩ със стоки за цели €161,3 млрд. годишно – основно автомобили, машини и фармацевтика. Немците вече дадоха да се разбере, че са готови да разрушат всяка обща европейска структура, ако не отговаря на личните им интереси. Миналата година те напуснаха „Шенген“ и върнаха граничния контрол. При това дадоха да се разбере, че решението им не е временно, а без краен срок, с което нарушиха основната клауза в Шенгенското споразумение, изискващо охраната на границите да е с ясно посочена крайна дата.

Тази година новото правителство в Берлин засили граничния контрол и доведе до най-голямата гранична криза в историята на ЕС – с Полша. Берлин започна да изхвърля на полска територия заловените нелегални мигранти, което веднага доведе до две убийства в спокойните до момента полски градове. Избухналите протести принудиха либерал-глобалисткото правителство във Варшава също да извади страната от „Шенген“. Полша не просто започна пак да охранява вътрешните си граници в ЕС с Германия и Литва, но прати там редовната армия.

С вече натрупания зад гърба си опит по разрушаване на общоевропейски структури, които сама е създавала и за които доскоро бдеше като страж, Германия едва ли би жертвала автомобилната си индустрия заради брюкселски утопии. След като напускането на „Шенген“ не срещна дори дежурна забележка от страна на беззъбата европейска комисия, а големите медии се направиха, че не го забелязват, защо да не се излезе по същия начин и от търговското единство на ЕС? Тук въпросът е по-скоро не дали, а кога Германия ще го направи. Няма основание да не се очаква, че нейният пример вероятно бързо ще бъде последван и от останалите две в челната тройка по износ за САЩ – Ирландия (67 млрд евро, основно лекарства и други фармацевтични препарати) и Италия (51 млрд. евро, най-вече транспортно оборудване и мода).

Разцепването и унищожаването на ЕС, който в очите му е последното властово гнездо на либерал-глобализма в света, бе задача №1 за Доналд Тръмп и по време на първия му мандат. Тогава обаче му липсваха точната стратегия и кадрови потенциал, за да я доведе до успех. Той смяташе, че е достатъчно да се даде мощно финансово и политическо рамо на несистемните партии в Европа, за да дойдат на власт и да свършат останалото. Не му се получи, затова сега подходът е вече друг - той залага самите либерал-глобалистки елити да разрушат основите на своя строй.

В предния си мандат г-н Тръмп бе пратил на Стария континент своя стратег Стив Банън, който основа организацията „Движението“, чрез която да се подпомагат партии като „Алтернатива за Германия“, „Национален съюз“ на Марин льо Пен във Франция или Шведски демократи. Това обаче не донесе очаквания успех, отчасти и заради неспособността на самия Банън в това направление. От друга страна стотици бурмички в администрацията му, внедрени от либерал-глобалистите, спъваха всяко начинание на Доналд Тръмп, включително и по разцепването на ЕС. Удобната поява на коронавируса сложи край на всичко и на практика съсипа целия му мандат.

Този път Доналд Тръмп влезе в Белия дом с отлично научен урок. Той първо прочисти цялата си администрация от хилядите служители, за които имаше подозрения, че работят за либерал-глобалистите. Едва тогава се зае с всичките си други важни задачи – изхвърлянето от САЩ на нелегалните мигранти, връщането на производствата обратно на американска територия и разцепването на ЕС.

Уволнени служители на Държавния департамент напускат работните си места на 11 юли. 1107 офисни работници и 246 дипломати бяха съкратени в рамките на прочистването на държавния апарат.

Европейският съюз е твърде бюрократична и прекалено инерционна структура, за да се очаква, че ще ни представи ярък крах по подобие на разпадането на СССР през 1991 г. Нейният край по-вероятно ще представлява изпразване от съдържание при формално запазване на кухата външна обвивка. Безславното погубване на „Шенген“, което се случва пред очите ни, без никой да го назовава гласно, е вероятният пример какво евентуално чака самият Европейски съюз според сценариите на Тръмп.

А и наблизо има подобна организация, която е вече убита, но на книга продължава да съществува – Съюзът на независимите държави. Някога той бе създаден на мястото на СССР, като негов наследник. В годините след това постепенно се изпразваше от съдържание. Никой никога не го е закрил официално, но днес едва ли мнозина се сещат, че юридически все още съществува.