Симеон Сакскобургготски продава царската вила в Баня

Дворецът в град Баня в построен в архитектурния стил на българския Романтизъм през 1929 г.

Ключови думи: Симеон Сакскобургготски, царска вила, Баня, продажба

Държавата да придобие царския дворец в Баня, община Карлово, и да поеме неговото управление. Това предлагат от сдружението "Заедно за град Баня“, след като станаха ясни намеренията на фамилия Сакскобургготски да продаде царския дворец в курортния град.

В писмо, изпратено до председателя на НС, премиера, президента, областния управител и кмета на общината, се казва, че по този начин ще се гарантира защитата на обществения интерес.

Обява за продажбата на имота, с прилежащите сгради и парк, проектиран и създаден лично от Цар Борис III, разбуни духовете в Баня и надигна вълна от недоволство.

"Според нас царската вила в Баня трябва да изпълнява функцията на държавен културен институт, който да представя богатата история и културни традиции на България. По този начин ще се гарантира защитата на обществения интерес", се казва в отворено писмо на сдружението. То е изпратено до президента Румен Радев, председателя на НС Наталия Киселова, до премиера Росен Желязков и МС, областния управител Христина Янчева, ръководството на община Карлово, медии.

Историята на вилата

Вилата е построена през 1929 г. в северния край на тогавашното село Баня по проект на известните български архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов. Тя сред 6-те частни имота на царското семейство Кобурготски и единствената частна къща, построена от Борис III.

Борис III посещава Баня през 1925 г. след неуспешно лечение на ревматизма си в Хисаря. Тогава царят отсяда във вилата на своя приятел фабриканта Велизар Багаров. Царят оценява достойно преимуществата на Карловските бани и решава да построи своя лятна вила в близост до тях.

Земята, върху която е построена вилата, е била закупена от местните земеделци. Общата площ на малкия архитектурен ансамбъл е 10 дка., като 7 дка. е площта на парка, прилежащ към комплекса. Като любител на ботаниката цар Борис III създава един великолепен парк в царската къща. През парка е преминавала малка рекичка, която е напоявала красивите растения, които днес са представени от блатната секвоя, дивият кестен, магнолията и много други. Паркът лежи на богати извори на топли минерални води и на територията му има такъв лечебен минерален извор.

Вилата е построена в архитектурния стил на българския Романтизъм претворяващ духа на българската възрожденска архитектура с характерните за стила елементи и детайли като големия чардак, който раздвижва строгата линия на фасадата. Той е застлан с италиански теракот, а 5 дъбови колони осигуряват неговата устойчивост. Прозорците са с кепенци и други елементи, заимствани от българската възрожденска къща. Комплексът има още 2 по-малки сгради, предназначени за гости и прислуга. Целият имот е ограден с масивен, висок каменен зид с 2 дъбови ковани порти. Царската вила е семпло обзаведена, без излишен лукс и блясък.

След отмяната на монархията в България през 1946 г. дворецът в Баня е национализиран от тогавашния режим. Едва след демократичните промени българският съд в 90-те година на 20 век възстановява собствеността на двореца на наследниците на Борис III – княгиня Мария Луиза и цар Симеон II. Днес сградата съхранява автентична ориенталска мебел, картини от най-видни български художници приближени и ценени от българската царска династия като Константин Щъркелов, Борис Денев, Владимир Наумов и други. Вилата е първият дом в България на цар Симеон II след окончателното му завръщане в родината, той и сестра му със свои гости и приближени често пребивават тук, а Баня е избирателната секция където царят гласува. Комплексът е защитен с държавен статут на „паметник на културата“, за него се грижи Винарна „Розовата Долина“, винарната е известна с това, че от нейните 65 000 m² се произвеждат специални вина ценени от Херман Гьоринг и Адолф Хитлер, a които във времената на СССР се доставят специално за Политбюро на ЦК на КПСС и лично за Леонид Илич Брежнев.