Влязъл в затвора и попаднал на хора, сега бил нов човек

Ключови думи: Хелс Китчън, шампион, победител, затвор, мартин

Още когато стартира „Хелс Китчън 7”, тръгнаха залози кой ще е победител, а като най-големи се оценяваха шансовете на Тоби и Мартин Методиев. В крайна сметка и двамата стигнаха до финалния етап в надпреварата, като красивата бургазлийка завърши на трето място, а колегата й от Варна получи от шеф Виктор Ангелов лелеяния чек за 100 хиляди лева.

Репортер на „Уикенд” се свърза с 34-годишния шампион и го разпита подробно за участието му в кулинарно риалити №1. Зададе му обаче и куп лични въпроси, включително такива, касаещи тъмното му минало. Мартин отговори честно и искрено дори на най-личните въпроси.

- Мартин, честита победа! Очаквахте ли да триумфирате в „Хелс Китчън”?

- Когато в началото влязох във формата, не очаквах да стигна до финал, камо ли да съм №1. След като взех черна курка, осъзнах, че имам голям шанс за победа. Дадох всичко от себе си и нещата просто се получиха.

Знаете ли, че е лежал в затвора

- Кой от другите участници беше най-сериозният ви конкурент?

- Още от първия ми ден във формата разбрах, че най-големият ми конкурент ще бъде Тоби Димова. Тогава тя се заяви с чиния за 100 000 лева – така каза и самият шеф Ангелов. В онзи момент разбрах, че тя е участникът, срещу който искам да се боря и да покажа, че съм по-добър. Ако ли пък паднех от нея, за мен щеше да е чест, че съм загубил от достоен противник. В Кухнята на Ада исках да се съревновавам с най-добрите, а не да ми е лесно. Благодарен съм й, тя беше достойно конкуренция.

- През 3-те месеца в кулинарния формат кога ви беше най-трудно?

- Там няма лесно. Никога не знаеш какво ще готвиш, как и за колко време. Шеф Ангелов измисляше задачите непосредствено преди да ги постави. Всичко беше много трудно, но и интересно. Голямо предизвикателство бяха кулинарните битки. Два пъти мислех да напусна формата по собствено желание заради тоталната изолация и липсата на близките ми. За първи път ми дойде тази мисъл след втория месец, когато нещата станаха доста тегави. Така беше и когато се разделихме с половинката ми и детето след предоставената ми възможност да прекарам няколко часа с тях. След въпросната раздяла 3-4 дни бях като болен и с никого не говорех. Добре че в крайна сметка издържах и не си събрах багажа. Бях наистина на косъм да го направя...

- Какво ви караше да си изпускате нервите в предаването?

- Имах доста такива ситуации. С Грозев и Едуард доста се карахме. Продуценти, сценаристи, психолози и другите участници във формата ме съветваха да не изпускам нервите си, защото ще навредя на себе си. Доста избухлив съм си по природа - паля от половин оборот и първо действам, а след това мисля. Първичен съм, заради което и в реалния живот много съм си патил.

- С какво сте променен след участието ви в „Хелс Китчън”?

- Мога да кажа, че за три месеца в кулинарния формат буквално се промени животът ми. Научих се да се въздържам, да не действам първично. Обмислям думите и действията си. Като цяло разбрах, че каквото е било, е било и че трябва да бъдем добри хора и да даваме пример. Стигнал съм до върха като победил в най-успешния кулинарен формат, а съм имал много труден и буен живот. Казано с други думи, стига да иска, човек може да намери изход от всяка ситуация.

- В какво ще инвестирате наградата от 100 000 лева?

- Мечтата ми е да създам собствен бизнес - най-вероятно готина каравана, ресторант или нещо за бързо хранене. След лятото ще реша окончателно какво ще е. Дотогава имам много поети ангажименти в ресторанта, в който работя и искам стриктно да си ги изпълня.

- От колко години готвите?

- От около 10 години готвя, като професионално - от 5. Сам се запалих. Преминах през трудни моменти в живота ми и те ме насочиха към кулинарията. Преди едни яйца не можех да изпържа. Влизайки в кухнята, ми показаха кое как става и на мен ми хареса. Реших да се развивам в тази сфера, да стана добър в нея, а не да правя само глупости и бели. След като взех решението, че ще ставам готвач, изкарах няколко курса при големи професионалисти във Варна. Сега, след като издържах и три месеца в „Хелс Китчън” и спечелих победата, мога да кажа, че предишният Мартин вече го няма. Друг човек съм, амбициран съм и нахъсан да давам добър пример на младите и да помагам на хора в нужда.

- Какво друго сте работил през живота си?

- Бил съм барман, търговски представител, доставчик на храна... Какво ли не съм пробвал, преди да попадна в кухнята. Никоя друга работа обаче не ме грабна така, както готвенето. Припознах го като нещо, в което искам да се развивам.

- Споделял сте, че сте израснал в бедност. За нищо ли не стигаха парите?

- Винаги сме били много бедни. Родителите ми работеха за никакви пари, а баба продаваше вестници. Сестра ми е със 7 години по-малка от мен. Парите все не ни стигаха и е имало моменти, когато сме си делили една филия хляб на 4. Съучениците ми бяха от по-заможни семейства и не ми спестяваха подигравките си заради облеклото ми. Често ходих със закърпени дрехи, износени. Бях на 12, когато баща ми почина. Имаше здравословни проблеми той, доста време влизаше от болница в болница.

- Кога започнаха проблемите ви със закона?

- Започнах да правя глупости, за да имам пари. Случвало се е да открадна, а и много се биех. Подавани са жалби срещу мен за тежки и средни телесни повреди. Занимавах се и с измами, а съм продавал и марихуана. Веднъж пробвах да пуша трева, но не беше моето. Стигнах в крайна сметка до Варненския затвор, където лежах 3 години. Там работех в кухнята и пламна любовта ми към кулинарията. Със сигурност в затвора има и много добри хора. Въпреки че е лошо място, на мен ми донесе само плюсове и животът ми тръгна в правилната посока.

- Майка ви и сестра ви как я карат днес?

- Майка ми работеше като камериерка, а е продавала и закуски. По-късно започна като медицинско лице в болница. Сестра ми е касиерка в заведение за бързо хранене. Племенникът ми е роден няколко дни след дъщеря ми.

- Колко време ви беше необходимо да разберете, че жената до вас – Валерия, е любовта на живота ви?

- Запознаха ни общи приятели. Няколко пъти излизахме на кафе и дискотека, а в един момент и двамата разбрахме, че се обичаме. От дълги години живеем на семейни начала, въпреки че преди време й предложих брак и сложих на ръката й годежен пръстен. Планувам да вдигнем сватба след лятото.

- Какво работи Валерия?

- Има собствен салон за маникюр и педикюр. Успоредно с работата в салона следва във ВВМУ във Варна. И преди години учеше там, но когато забременя с дъщеря ни Ерика, прекъсна. Сега, когато детето ни вече е по-голямо, половинката ми реши да завърши образованието си. Догодина ще се дипломира.

- Спортувате ли?

- Тренирал съм спортна гимнастика и 8 години бях много добър. И до днес съжалявам, че не продължих. Отказах се, защото по онова време гаджетата и игрите ми се струваха по-интересни от тренировките. По-късно започнах да ходя на фитнес и да тренирам бокс, което правя и досега. В един момент станах много здрав. Бях само мускули и тежах 104 килограма. Понастоящем използвам тренировките по бокс, за да изпусна парата при напрежение.

- Имало ли е заплахи за живота ви?

- Да, няколко пъти. Вадили са ми нож и веднъж ме ръгнаха три пъти в корема. Приеха ме в болница с опасност за живота. Размина ми се, след 20 дни ме изписаха. Като цяло бе доста трудно израстването ми. Навремето беше модерно да се биеш и да се доказваш. Много се радвах, че когато влизах в която и да е местна дискотека, ме знаеха кой съм. Детска му работа!

- Побеляха ли косите на майка ви покрай вас?

- Да. Говореше ми, наказваше ме, дърпаше ми ушите и ме биеше, но аз си правех каквото си решах. От едното ми ухо влизаха думите й, от другото излизаха. Няколко пъти ме изключваха и от училище, където бях черната овца. Въпреки това завърших задочно и имам диплома за средно образование. 

- Днес може ли някой да ви провокира да налетите на бой?

- И днес има доста дразнители, но вече съм друг човек и няма как да скоча на бой. Вече не се занимавам с мелета, наркотици, кражби и измами. Имам семейство, а и гледам с други очи на провокаторите и агресорите. Искам да съм добър пример за детето си, а и за останалите хора. Било, каквото било. Целта ми сега е да подсигуря бъдещето на жената до мен и дъщеря ни. Не искам детето ми да преминава през мизерията и трудностите, с които съм се сблъсквал аз.