Всеки един проблем в София в момента може да ескалира до криза

Ключови думи: всеки проблем, софия, ескалация, криза

В продължение на няколко седмици градският транспорт в София беше в стачна готовност. Служители носеха синдикални жилетки, а автобуси и тролейбуси се движеха с протестни надписи по софийските улици и булеварди. В един момент обаче позицията на транспортните служители и работници се втвърди и в средата на миналата седмица те преминаха към ефективни стачни действия, които прераснаха в гражданско неподчинение, предава news.bg.

През шестте дни, в които то продължи, София беше без наземен транспорт. И в същия този кратък отрязък от време проличаха явления и процеси, които придадоха повече политически вид на протеста, отколкото социален и синдикален за какъвто претендираха самите протестиращи.

Важно е да се отбележи едно обстоятелство, което изглежда като външно за въпроса с транспортната стачка, но тя изигра роля за неговото разгръщане.

Около темата за еврото ГЕРБ и ПП-ДБ значително сближиха позициите си, тъй като по нея нямат различия. За твърдите ядра на двете формации обаче е важно да има разграничаване помежду им и точно ситуацията относно градския транспорт в София даде възможност за неговото прокарване.

Правителството, доминирано от ГЕРБ, се опита да изкомуникира проблема като създаден от кмета и Терзиев и решен от кабинета. Кметът и неговите симпатизанти пък казаха, че именно ГЕРБ, чрез свои хора, се опиват да бунтуват транспортните служители и работници, за да създават впечатление на софиянци, че градоначалникът не се справя.

Този прочит показва, че след 4 юни, когато ще излезе конвергентният доклад, турбулентните времена в българската политика може постепенно да започнат да се завръщат.

Въпросът за еврото е може би единственият, който е способен да обедини основната управляваща формация (ГЕРБ) и основната системна опозиция (ПП-ДБ). Не е невъзможно дори да се отвори дискусия между твърдите ядра за това кой има повече принос за влизането на страната в еврозоната.

Добрата новина все пак е, че дори и да се стигне до подобно развитие, това не означава задължително нови предсрочни избори. Кабинетът има необходимата подкрепа, за да издържи на всяко дестабилизиращо явление, което потенциално може да се появи.

ПП-ДБ, дори и да започнат да се държат като по-ярко изразена опозиция, едва ли биха допуснали сближаване и сътрудничество с антисистемните формации. Това би било твърде сериозно компрометиране за тях.

Още повече, че даже и след като вече сме в еврозоната работата по утвърждаването на еврото ще продължи. Хората трябва да свикнат с него и да започнат да го възприемат както досега са възприемали лева.

Що се отнася до ситуацията в София обаче, то всеки един проблем, който възникне потенциално може да има развитието на проблема с градския транспорт.

В момента политическата обстановка на национално равнище е по-устойчива отколкото тази в София, поради липсата на ясно и стабилно мнозинство в Столичния общински съвет (СОС). Именно този факт дава възможност появата на затруднения в управлението на София да бъдат използвани за удовлетворяване на потребностите и нагласите на твърдите ядра на ГЕРБ и ПП-ДБ.

Наличието на парламентарно мнозинство в Народното събрание, както и на системна и антисистемна опозиция, прави управлението на държавата предвидимо. Ясно е какво и от кого може да се очаква и също кой за какво носи отговорност и какви проблеми има да решава.

На стратегическо равнище ГЕРБ и ПП-ДБ нямат разминавания, ето защо осигуряването на конкурентни тези за техните твърди ядра може да става само на тактическо ниво. Липсата на оформено мнозинство в СОС означава, че в общината стратегия няма, а управлението се осъществява на принципа "възниква проблем - търсим решение".

Това дава възможност на политическите формации да си позволяват повече популизъм в поведението и да се интересуват не толкова от ефективността на действията си, колкото от образа си пред избирателите.

Така за големите формации проблемите на София в момента са много удобни да бъдат използвани за изпращане на послания към електората и най-вече към твърдите партийни ядра. Това са послания, които де факто достигат навсякъде из страната, защото всички затруднения и напрежения в столицата неминуемо отекват в цялата държава.

Ситуацията в София в момента е по-удобна за ГЕРБ, защото кметът Терзиев е от ПП-ДБ и в публичното съзнание той е този, който управлява, т.е. трябва да намира решения на проблемите. Реално обаче управленската база в общината се създава от общинския съвет и ако това не се случва, то кметът остава малко или повече във "висящо" положение и много трудно може да се стреми към ефективност и да я постига.

За да е добро управлението на една голяма община като София, е необходимо да има мнозинството в общинския съвет, което да гледа в една посока с кмета. Така те легитимно могат да представляват общината пред други публични институции (напр. структури на изпълнителната власт) и да настояват пред тях за поддържането на конструктивни отношения в интерес на гражданите.

Липсата на такива отношения обикновено води до прекратяване на всякакъв диалог или пък до провеждането на диалог през медиите, което обаче оставя усещането, че целта не е търсене на ефективност, а преследване на политически дивиденти. Точно при подобни ситуации неминуемо се стига до бягане от отговорност и търсене на начини тя да бъде прехвърлена на други институции.

Усещането, че хората в институциите преследват политически дивиденти, се превръща в мотивация и движеща сила за добре организираните съсловия, преследващи материални интереси и търсещи начини за привличане на по-голям публичен ресурс към себе си.

Точно такъв е случаят с транспортните служители и работници в София. Те са много добре организирани, разполагат със синдикални структури и синдикално лидерство. Разполагат и с възможности за оказване на натиск и дори за изнудване, защото град като София не може да функционира нормално без работещ градски транспорт.

При наличието на такова организационно ниво възползването от луфтовете в институционалната среда е много лесно за осъществяване. Осигуряването на допълнителни ресурси винаги е добре дошло, независимо дали има обективна необходимост от тях.

Показателно в това отношение е обстоятелството, че протестът директно беше за заплати и възнаграждения, а не за подобряване на трудовата среда, за намаляване на извънредния труд и за изработване на политики, които постепенно да доведат до преодоляване на всички дефицити, които съществуват в Софийския градски транспорт.

Изработването на такива политики предполага реформиране на самите транспортни дружества. По този въпрос обаче никой нищо не каза, нито синдикалните лидери, нито протестиращите, които бяха окупирали депата и там на място бяха ухажвани от медиите.

Кметът Терзиев отбеляза, че има и хора с други професии, които също работят в общински учреждения - лекари, учители и пр. И те могат основателно да поискат повече финансиране. При това тези професии изискват по-дълъг период за обучение и подготовка, за да бъде възможно тяхното практикуване.

Разбира се, кметът е прав в тези си разсъждения. За тяхното превръщане в практически резултати обаче е необходима стабилна институционална среда, в която механизмите за вземане на решение да функционират нормално. В един отговорно работещ общински съвет интересите на всички съсловия могат да се сложат на масата, да бъдат разумно разгледани и да се прецени кой какъв ресурс да получи.

Когато обаче претенциите се изразяват на улицата и в окупираните депа не разумът е базата за преговори и убеждаване. При подобни обстоятелства, както вече стана дума, е важна вътрешносъсловната организация и възможностите за натиск и изнудване.

15 млн. лева, отпуснати от правителството за градския транспорт в София, няма да осигурят трайно решение, защото този подход влиза в логиката възникнал е проблем и трябва да го решим.

Темата за Софийския градски транспорт изисква подход на стратегическо ниво, каквото в момента в общината липсва. Моментното напрежение е овладяно, но проблемът остава отворен.

Той ще се появява отново и отново докато не се формира мнозинство в СОС, което уверено да се заеме с него. Подобно очакване за този мандат едва ли можем да имаме, по-скоро за следващия.