Връщаш бутилка от бира – получаваш 15 ст.
Спомняте ли си
В годините на социализма в Народна република България имаше различни практики, които днес будят забавни спомени. Една от тях е системата за изкупуване на стъклен амбалаж, която не само помагаше на хората да изкарат малко допълнителни средства, но и играеше роля в управлението на ресурсите и намаляването на отпадъците. Тази практика беше разпространена навсякъде из страната и бе част от по-широката държавна политика за икономия на материали.
Стъклените бутилки от безалкохолни напитки, бира и други течности се събираха в специални пунктове, които обикновено се намираха в близост до хранителни магазини или бяха част от тях. Хората връщаха използваните бутилки и получаваха малка сума за всяка.
Рециклирането беше основен мотив за съществуването на тези пунктове. Стъклените бутилки се използваха многократно или се рециклираха в нови изделия. Макар екологията да не беше сред водещите приоритети на тогавашната политика, системата за връщане на стъклен амбалаж имаше несъзнателен принос към опазването на околната среда.
Освен екологичния аспект системата беше въведена и по икономически причини. Връщането на бутилките значително намаляваше нуждата от производството на нови стъклени съдове. Така производствените разходи за опаковки се свеждаха до минимум, което имаше пряко отражение върху цените на продуктите.
Едно от основните предимства на системата беше стимулът за хората да върнат бутилките, като по този начин си осигуряваха допълнителен доход. Особено за деца и пенсионери, които често се занимаваха с тази дейност, това беше начин да изкарат допълнителни пари за джобни. Цените, които се предлагаха за върнат амбалаж, варираха, но за времето си бяха значителни. Например малките бутилки от безалкохолни напитки (250-330 мл) се изкупуваха за около 5 до 10 стотинки, а средните бутилки от бира (500 мл) – за 10 до 15 стотинки. Големите бутилки от вино или други напитки (700 мл до 1 литър) се оценяваха на 15 до 20 стотинки. Бурканите в зависимост от размера се изкупуваха на цени от 5 до 20 стотинки.
За да се осигури връщането на бутилките, при покупка на напитки се използваше и системата с капаро. Купувачите плащаха малко по-висока цена за напитките, като тази цена включваше стойността на бутилката. Когато амбалажът се върнеше, капарото се възстановяваше на клиента. Така системата стимулираше връщането на амбалаж, без да се налагат допълнителни разходи на държавата или производителите.
Спряха движението в тунела „Траянови врата“ заради горящ автомобил (ВИДЕО)
А този който е писал тази статия поне да беше попитал баба си , за редактора се отнася същото!
Вие сте отдaлече и сте зa мaлко!!!
Тоя вид aмбaлaж беше и е депозитен и ознaчaвa, че е зaплaтен депозит зa него. Дaли, че го върнеш в пункт зa изкупувaне и ще ти възстaновят стойносттa му или ще го остaвиш в търговския обект "прaзнa бутилкa" зa "пълнa бутилкa" кaто зaплaтиш сaмо ценaтa нa съдържaнието без опaковкaтa- не е доход, нито допълнителен, нито основен. Товa сa търговски условия, зa които е приет Реглaмент и от 2030г влизa в силa отново зa всички пaкетирaни в стъклен многооборотен aмбaлaж хрaнителни стоки, от тях и нaпитки, предлaгaни до крaен потребител в търговиятa нa дребно.
Смешни игрaчи!-"допълнителен доход" било!!!