В събота е голям празник! Задължително се спазват тези обичаи и поличби, а на трапезата се слага...

Ключови думи: лазаровден, флагман, обичаи лазаровден, именици, трапеза лазаровден

На 12 април, събота, отбелязваме Лазаровден. Българската патриаршия чества паметта на Свети Лазар.  Празникът, който е познат и като Лазарова събота, Лазарица, Лазар, е подвижен и винаги се пада в събота точно осем дни преди Великден. 

На Лазаровден имен ден празнуват хората, носещи имената Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар, Лъчезара, Лъчезар.

Каква е историята на Свети Лазар?
Свети Лазар бил брат на Марта и Мария и живеел със сестрите си недалеч от Йерусалим, в село Витания. Христос често посещавал къщата им и наричал Лазар свой приятел.

Веднъж Лазар се разболял и когато вестта за това стигнала до Христос, той казал: "Това е болест не за смърт, а за слава Божия, да се прослави Божият Син чрез нея". Лазар умира четири дни преди Исус да дойде във Витания.

Като чува за смъртта на Лазар, "Исус заплакал", се казва в Евангелието (Йоан 11:35).

Но Христос заповядал да отнесат камъка от пещерата, в която е бил погребан праведникът, и му извикал: "Лазаре! Излез". Покойникът възкръснал и напуснал гробната пещера.

Новината за чудото бързо се разнесла из Юдея. И когато на следващия ден Христос влязъл в Йерусалим на младо жребче, много хора го поздравяват като цар.

Те постилали дрехите си и палмовите си клонки по пътя му. А след възкресението си свети Лазар живял още 30 години – бил епископ в Кипър и проповядвал християнството.

Народни поличби на Лазаровден
Ако на този ден змии, гущери и други студенокръвни масово напуснат дупките и гнездата си, настъпила е истинска пролет, можете да сеете жито и да излизате в градината.

Някои смятат, че именно на Лазарова събота трябва да се засее грахът, за да даде плод.

Ако в този ден прочетете "Отче наш", като държите върбова клонка в лявата си ръка, а с дясната се прекръстите и помолите Бог за финансово благополучие, тогава в семейството ще се появят пари и финансовото състояние ще се подобри. Лазаровден е!

Обичаи и традиции на Лазаровден
Традициите на Лазаровден повеляват неженените момичета до 16 години да станат лазарки. Подобно на коледарите, те трябва да обикалят домовете на хората и да пеят песни за здраве и плодородие.

Домакините ги посрещат с питка и ги даряват с яйца и паричка. Освен това лазарките трябва да си откъснат върба и да наберат цветя, които да занесат в църквата, за да бъдат благословени, и след това да направят венци от тях.

Преди лазаруването е било задължителен обичай, тъй като хората са вярвали, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи.

Празникът винаги е с подвижна дата, защото е свързан с Великден – и винаги се пада в последната събота преди Страстната седмица.

Ритуали на Лазаровден 
Момичетата лазарки се наричат още подевки. Те са на по 13 – 14 години. Известно време преди празника започват да изучават лазарски песни и игри, избират си водачка на групата.

На Лазаровден, накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят всички домоме в селото.

Обикновено обикалянето става от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница – следващия празник, който винаги се пада в неделя.  Когато влязат в дома, те пеят песни за всеки член от семейството, започвайки от най-стария.

Лазарките винаги се чакат с радост. Счита се, че къща, в която са влизали лазарки, е честита през цялата година. Стопаните им подаряват бели яйца – символ на новия живот и на радостта, брашно, мас и др.

В някои части на България има повече роли в лазаруването – лазарова булка и боенек.

Боенекът е артистична девойка, облечена в мъжки дрехи, носеща в ръка тояга или брадва. Лазаровата булка задължително е по-малко момиченце, което има живи баща и майка.

Боенек се нарича и ритуалният танц на лазарките – това е буйно, несключено хоро, чиято основна идея е женитбата. Лазарките подскачат високо – да растат буйни и високи посевите, да се плодят домашните животни.

На Лазаровден се извършва и обредно обхождане на ниви, ливади, градини – също с идеята за здраве и плодородие. На този ден се извършва и почистване на ливади и градини от камъни, съчки, исъхнала шума и т.н.

Друг вълнуващ и интересен ритуал е пускането на венците по реката.  Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена.

Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от този, който им е на сърцето.

Пускането на венци било и състезание, както и гадание, тъй като излезлият най-напред по течението венец показвал, че тази мома първа ще се задоми.

В миналото в Източна България лазарките изпълнявали и специален, ритуален танц – буенек. Хорото се разигравало, докато лазарките пеели и обикаляли селото.

Те трябвали да скачат високо, за да пораснат посевите и да бъде плодородна годината, и да тропат силно с крак – за да бъде добра годината за животновъдите и добитъка да се множи.

На Лазаровден ергените ходели да молят за ръката на девойката, която искат да им е спътница в живота. Смята се също, че Лазаровден отбелязва порастването на момичето и превръщането му в жена.

На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене.

Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата.

От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да “либят либовник” и да се омъжат.

На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още "среди пости". По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото.

По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди.

В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир".

В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се "кланя" на сватбата – така наречената "кланячка", а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.

Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.

В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.

Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре...

В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата.

С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята.

Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…

Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.

Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.

С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, че девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена.

Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било "лошаво".

Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им разкаже и думичка за това, което се е случило.

След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време, обаче, й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка.

Чувайки песните момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките й ще я заварят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало то страх.

Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли буенец, а девойките, които го изпълняват – лазарки.

Празнична трапеза
Лазаровден е един от празниците, който отбелязваме по време на дългите Великденски пости, което предполага и традиционната празнична трапеза да бъде постна.

Задължително на трапезата присъстват питка, мед и яйца, като яйцата са и сред даровете, приготвяни и дарявани на лазарките, посетили дома и благословили го с наричанията си за здраве, щастие и берекет.

Питата е традиционна за всеки празник, а яйцата вероятно са повлияни от наближаващия Великден и са символ на Възкресението, здравето и дълголетието.

Тъй като Лазаровден се приема за празник на горите, пасбищата и природата, зелените дарове на земята са очакван отговор на въпроса Какво се яде на Лазаровден. Сред обредните ястия присъстват както коприва, лапад, спанак, киселец, приготвени по различен начин, така и пролетна бурания и вита баница, която е особено характерна за празничната трапеза на Лазарова събота.

Стара традиция е приготвянето на обреден хляб с домашна квас, което приготвяне е дълъг ритуал, започващ 15 дни преди Лазаровден, когато в глинен съд се сместват вода и брашно и сместа се оставя да престои до Лазаровден, за да ферментира, да се превърне в квас.

На самата Лазарова събота, се взима малко от този квас и с вода, брашно и сол се замесва пита и правят кукли – малките хлебчета, които лазарките пускат в близката река на другия ден – Цветница, за да посочи най-бързото от тях и да определи коя ще е кумицата сред лазарките.

Въпреки че Лазаровден и Цветница са празници по време на дългите и строги Великденски пости, и на двата празника е разрешена консумацията на риба. Именно поради това рибата е сред обредните ястия за трапезата на Лазаровден.

Приготвя се по различни начини спрямо района и вкуса на домакинята, но задължително в компанията само на растителни продукти и подправки – все пак са пости, въпреки че приготвяте риба.

Кои са най-характерните обредни ястия за Лазаровден?
Сред най-характерните за празника ястия са содената пита, питите – кукли, северняшкият лопушник с лапад, ориза с лапад или коприва, джурканата коприва  и  други.

Лазарова Задушница и какво да приготвите за нея?
Не пропускайте да сварите и жито – за починалите, тъй като се вярва, че на следващия ден – на празника Цветница (Връбница) "разпускат, пущат умрелите" от гробовете. За да ги почетат, живите устройват Лазарската задушница и носят на гробищата жито, пити с кръст, вода и вино, рангелов кравай, господева прусура, които се раздават за "Бог да прости".

Прелива се и се палят свещици, а в някои краища носят и върбови клонки, от които се палят на гробищата огньове, за да светят на починалите и да намерят те по-лесно пътя към техните близки. Този обичай се нарича "греене на покойниците".

За да се подготвите подобаващо за големия празник, от jenata.blitz.bg ви предлагаме няколко рецепти, на които попаднахме в gotvach.bg.

Пролетен ориз с лапад и левурда за Лазаровден
Списък с продукти: 

ориз - 2 ч.ч.
лапад - 30 листа
левурда - 3 - 5 листа
джоджен - 10 пресни стръка
естрагон - 1 шепа или 15 пресни листа
магданоз - ½ връзка
киселец - 10 листа
лук - 2 глави
хималайска сол - 2 ч.л., равни
черен пипер - ½ к.л., смлян
шарлан - 1 - 2 с.л.
вода - 5 ч.ч.
Начин на приготвяне: 

Отмерваме си 2 ч.ч. ориз, измиваме и го накисваме за около половин час.

Старателно измиваме всички прясно набрани пролетни зеленини от градината, като отрязваме дръжките на лапада, киселеца, магданоза и джоджена. Нарязани на ситно ги прибавяме към вече накиснатия и отцеден ориз.

Обелваме и измиваме две главички стар лук. Едната нарязваме на ситно, а другата разрязваме с 2 плитки разреза на хиксче, така че при изпичането да се получи розетка.

Добавяме към ориза нарязания лук заедно с подправките: 2 чаени лъжици хималайска сол (равни), половин кафена лъжичка смлян черен пипер и 1-2 с.л. шарлан.

Разбъркваме хубаво с бамбукова бъркалка и заливаме с точната пропорция вода – 5 ч.ч. По средата поставяме главичката лук, резната на Х. Печем ориза на загрята фурна за 40-45 минути на 250 градуса.

По желание, разбъркваме с бамбуковата бъркалка и завъртаме тавата на половината време – след около 20 минути.

Поднасяме ориза сипан като кръгло канапе, поставяйки отгоре изпечената лучена розетка, със сладникав вкус.  

Постни банички Лопушки за Лазаровден
Списък с продукти: 

лапад - 25 листа
манголд - 10 листа
магданоз - ½ връзка
пресен лук - 2 шепи нарязан
рукола - 6 листенца
джоджен - 6 стръка (пресни)
глухарчета - 8 листенца
киселец - 5 листа
салвия - 8 пресни листенца
грах - 3 - 5 с.л. (консервиран, от буркан)
хималайска сол - ½ ч.л.
босилек - 1/3 ч.л. сушен и стрит
чубрица - ½ ч.л. сушена
черен пипер - ¼ ч.л.
кори за баница - ½ пакет (6 бр.)
шарлан - за намазване, (или зехтин)
Начин на приготвяне: 

За да приготвим плънката, може да използваме всякакви зеленини, характерни за пролетта. Измиваме всички зелени листа, прясно набрани от градината.

Нарязваме ги на ситно и разбъркваме в дълбок съд, заедно с грах (от буркан, домашно консервиран) и подправките на вкус – хималайска сол, черен пипер, сушени – босилек и чубрица.

Плънката е готова (не е нужно да попарваме зеленините, тъй като печенето, докато са загънати в баничките, ще им е достатъчна термична обработка и ще омекнат чудесно).

Разстиламе фините готови кори за баница. Всяка баничка правим от две кори, като намазваме едната с шарлан и захлупваме с втората. Поръсваме отгоре с малко от зелената плънка и както е на снимките, загъваме на баничка – дълга правоъгълна лента.

Подобно е на навиването на руло, но в случая е по-рехаво и го сплескваме в правоъгълна форма (както се правят най-обикновените и лесни банички).

Подреждаме всички постни банички в тава, намазана с шарлан, на разстояние едни от други.Със силиконова четчица намазваме и тях отгоре и по краищата отстрани, така че да ги слепим - да не се отварят.

Печем на 200 градуса за около 15 минутки до златист загар. Вече готови – поднасяме топли, ароматни и хрупкави банички. По желание нарязваме на малки парчета.

jenata.blitz.bg