Бургас отчита двойно повече инсулти от Варна

Ключови думи: бургас, двойно повече инсулти, варна, здраве

В България има райони, в които честотата на инсултите е прекалено висока на фона на средната за страната. В някои болници усложненията при новородени достигат 74%, а в Плевен има прекомерно много вродени малформации. Операциите в неврохирургията се увеличават с 30%.

Тези отклонения от обичайното установява инициативата на здравния сайт clinica.bg "Индекс на болниците", която е от малкото, предлагащи смислени анализи на системата. В случая се проследяват данните за отчетената дейност на лечебните заведения в няколко ключови направления.

През 2024 г. у нас е имало 45 360 хоспитализации на пациенти с исхемичен инсулт. При население от 6 447 000 души, това означава, че с инсулт са били 7 на 1000. В Бургас обаче честотата на тези хоспитализации се оказва, че е почти два пъти по-висока. Или поне това показват числата. В болниците в областта са били лекувани 4589 души, при 378 596 жители в региона това прави честота от 12 на 1000. За сравнение, в други големи области като Варна, честотата е 5 на 1000, а в София дори 4.5 на 1000.

"Каква е причината за това няма как да кажем, но вероятно си струва здравните власти да проверят случая, защото инсултът е спешно състояние, при което се изключа пренасочването на пациенти от други региони, както и плановото им лечение или покриването на незадоволени потребности назад във времето", коментират от здравния сайт.

Това пък означава, че или в този регион е налице много болно население, което спешно се нуждае от мерки, или има друго обяснение. Интересен феномен за Бургас е и, че там вероятно се намира единствената частна болница в страната, която е приела повече пациенти с инсулт, в сравнение с публичните, посочват още наблюдателите.

Тук изследването се фокусира върху диагностиката и лечението на новородените бебета с тегло над 2500 грама, първа и втора степен на тежест. По тези две пътеки болниците отчитат към касата бебета, които имат нужда от дейности като кислородотерапия, фототерапия, парентерално хранене, вливания на плазма, еритроцитна маса, електролити и/или аминокиселини, мониториране на жизнено важни показатели най-малко до 48 часа от раждането, антиконвулсивна терапия, ехография, ЕЕГ.

Тези намеси може да се наложат в резултат на състояния като хипербилирубинемия, вътрематочна хипоксия и асфиксия на плода, майчино-фетална инфекция, конвулсии при новороденото, исхемични и хеморагични поражения на централната нервна система, ендокринни и метаболитни разстройства на новороденото, хематологични разстройства или забавена кардиопулмонална адаптация. За да се извършват, болницата трябва да разполага съответно с отделение по Неонатология поне първо или второ ниво на компетентност.

Дотук всичко е ясно, парадоксът се крие в това, че има лечебни заведения - държавни и частни, в които честотата на тези случаи е много висока - над 74%, а в други тя е под 10%, като стига дори до под 1%, отбелязват от "Индекс на болниците". В същото време средната честота за страната е 37%. И тук отново възниква логичният въпрос - защо има толкова голяма разлика и то сред болници, които имат работещи отделения по Неонатология с високо ниво на компетентност, питат авторите.

Аналогичен проблем на този с инсултите се открои и при децата с вродени аномалии, при които се оказа, че отново имаме ендемичен регион - този път той беше Плевен, пишат още от clinica.bg. В него има ръст от 113% на хоспитализациите с тази диагноза за 2024 г. Общо за страната отчетените случаи бяха 3457, или с 441 повече в сравнение с предходната година, в Плевен обаче увеличението бе със 133 случая, спрямо 2023-а, когато в региона е имало 284 хоспитализации на вродени аномалии.

 НЗОК извърши проверка по публикацията и тези дни обяви резултатите - установени са множество нарушения при хоспитализациите в болница "Сърце и мозък", поради което лечебното заведение има връчен протокол да възстанови 225 000 лв. на фонда. Проверката е била извършена от 10 до 21 март 2025 г. включително. По време на нея касата е проверила отчетените за 2024 г. 213 хоспитализации по четири клинични пътеки.

„При проверката се констатира, че при 38.67% от проверените истории на заболяването не е спазен алгоритъмът за хоспитализация", казват от НЗОК. Констатирани са и други нарушения, за които ще бъдат наложени допълнителни санкции, които са от 200 до 500 лв. за всеки случай.

Депутатът от ПП-ДБ Васил Пандов преведе какво означават тези констатации. "Няма чудеса, което е добре! Просто частната болница "Сърце и мозък" в 40% от отчетените случаи е приела деца, които не са за тази пътека или пътеката е нарушена като индикации за прием. НЗОК е ощетена с близо четвърт милион лева", коментира той в пост във "Фейсбук". Той е задал и въпрос на здравния министър за необичайното увеличение. Силви Кирилов е отговорил, че той също не намира медицинско обяснение за такъв ръст на увреждания при децата.

Без обяснение обаче засега остава друг феномен от 2024 г. - увеличение на операциите в неврохирургията с 30%, пишат още от здравния сайт. През миналата година операциите по клиничните пътеки 6,7,9,11 и 12, в страната са над 23 000 срещу по-малко от 18 000 през предходната. Най-голямо за периода е увеличението - почти двойно, на операциите на черепно-мозъчни нерви - от 2654 на 4186 случая, като в две от болниците в Бургас и София ръстът е над три пъти - от 291 случая през 2023 г. на 923 през миналата.

Обяснение на този феномен към момента също липсва. В отговор на парламентарен въпрос обаче здравният министър изнесе интересни данни, които не кореспондират по никакъв начин с тези на здравната каса. Според него в страната през 2024 г. неврохирургичните операции са били 36 990.

"Инициативата "Индекс на болниците" бе създадена с намерението да даде повече публичност на дейността в системата, за да може по-лесно да се видят хубавите и лошите неща в нея, и недостатъците да се изправят. В течение на годините въпросите, които фактите повдигат, стават все повече. За нас това означава, че подходът ни е бил правилен. За съжаление той, сам по себе си, няма как да накара политиците да свършат своята работа, за да разполагаме с едно по-добро здравеопазване", коментират авторите на изследването.