Скандал! „Отворено общество“ на Сорос ще определя рейтингите на българските университети

Не е допустимо чуждо НПО да разпределя индиректно обществен ресурс и то в най-важната сфера - образованието

Ключови думи: Отворено общество, Сорос, университети, рейтингова система, финансиране, МОН, НПО, България, анкета, скандал

Българското висше образование попадна в нов скандал, след като стана ясно, че анкета, провеждана от екипа на "Институт Отворено общество", ще определи рейтинга на университетите, а оттам и финансирането им от държавата.

Официален имейл от ръководството на български университет, изпратен до преподаватели и служители, потвърждава, че през април предстои онлайн анкетиране на преподаватели, административен персонал и студенти, организирано именно от "Отворено общество".

„Анкетното проучване е важно, защото на негова база се определя позицията на всяко направление в Рейтинговата система, а оттам и оценката на университета, респективно и финансирането“, гласи имейлът, подписан от зам.-ректор на ВУЗ.

И оттук възниква най-важния въпрос – докога една частна чужда фондация с идеологически облик ще продължава да играе ключова роля в разпределянето на публични средства?

„Отворено общество“ – организация, финансирана от най-върлия противник на президента Доналд Тръмп - Джордж Сорос – често е обект на критики заради своята лобистка, идеологически насочена и политизирана дейност. Според редица анализатори и граждански организации, участието ѝ в процес, свързан с държавно финансиране, е меко казано неприемливо.

„Как така неправителствена организация, която не е публичен орган и не носи отговорност пред българските институции, ще провежда анкета, от която зависи държавното финансиране на университетите? Това е абсурдно!“, коментира университетски преподавател.

Досега Министерството на образованието и науката не е обяснявало в официална какво прави частно НПО в държавна структура, и то от най-важните в страната? Какво е правното основание за участието на НПО-то в рейтинговия процес?

Как се гарантира обективност, при положение че анкетите се организират и събират от страна с явна идеологическа ангажираност към крайния ляво-либерален спектър?

Не е ли това поредният пример за „мека“ външна намеса във вътрешни публични политики чрез „граждански структури“?

Докато чакаме отговорите, преподаватели, студенти и родители имат пълното право да бъдат обезпокоени от перспективата, че оценката на българските университети – и достъпът им до публични средства – може да зависи от анкетите на една неправителствена структура, свързана с чуждо финансиране и политическо влияние.

Скандалът тепърва се разгаря.