Животът му бе изпълнен с драматични обрати
В последното си интервю той споделя, че е видял самата смърт - била като грозна жена
Животът на големия актьор Славчо Пеев (1939-2024) бе изпълнен с драматични обрати, но един от най-шокиращите моменти е, когато е на ръба между живота и смъртта. В изключително откровено признание той споделя, че е бил в кома, видял е светлината, тунела и самата смърт. Но тя не била онази величествена фигура, която виждаме във филмите – била изключително грозна жена. Още през 1976 г., десетилетие преди този момент, животът му бил белязан от странна среща, пише Ретро.
В София той случайно попада на испанец, който му гледа на ръка. „Предупреди ме, че след 11-12 години ще попадна в критична ситуация, но линията на живота ми продължава“, разказва преди време Славчо Пеев.
„Кой да ти помни подобни предсказания“, казва той с усмивка. Но когато след 8-часова животоспасяваща операция прекарва 19 дни в реанимация, тези думи се връщат с ужасяваща яснота. Критичният момент настъпва в края на 80-те години. Тогава актьорът Пеев се намира в тежка битка – не на сцената, а със собственото си тяло. Получава кръвоизлив на язвата, състоянието му е толкова тежко, че лекарите не дават големи надежди. „Бях напълно безжизнен. Знам, че съм бил в кома, но това не беше празнота. Видях всичко – светлината, тунела… и смъртта. Тя не беше ангел, не беше мистична фигура, както си я представяме – беше една невероятно грозна жена. Нямаше нищо общо с Джесика Ланг в „Ах, този джаз“, разказва по-късно актьорът. Казват, че когато човек е в безсъзнание, мозъкът продължава да работи. Но според Славчо Пеев това не са били просто халюцинации.
„Бях там, усещах, че трябва да направя избор. Тунелът беше там, но в края му нямаше обещаната идилия – нямаше „златна светлина“, нямаше топла прегръдка. Имаше една сянка, нещо неописуемо, което ме дърпаше“. В този момент той си спомня думите на испанеца – че ще бъде на ръба, но животът му ще продължи.
„Казах си: „Не, още не! Имам още представления, имам още животи да играя!“. И някак си, не знам как, но се върнах“. След като излиза от комата, започва бавен и мъчителен процес на възстановяване. Но нещо в него се променя завинаги.
„Вече не се страхувам от смъртта. Видях я. Тя не е това, което си мислим. Исках да разбера дали след смъртта има друго – дали наистина ни очаква нещо. Е, не знам със сигурност, но едно е ясно – ако ме беше взела тогава, нямаше да има връщане назад“. Тази среща със смъртта променя не само възгледите му, но и отношението му към живота. „След това започнах да живея по-различно. Не оставям нищо за утре, защото утре може и да няма. Човек трябва да живее така, сякаш всеки ден е последният му – не от страх, а за да се наслади на всичко“.
Въпреки срещата си със смъртта сцената остава неговото убежище и спасение. „Когато играеш, ти преживяваш стотици животи. Ако един ден този тук свърши, може би ще започне друг. Или просто ще останем като аплодисмент – кратък, но запомнящ се“. Славчо Пеев бе човек, който знаеше какво е да погледнеш отвъд, но също така знаеше, че истинската магия се случва тук, на земята, пред прожекторите, сред хората. „Когато светлините на сцената изгаснат, остават само спомените. А спомените са най-близкото нещо до вечността“. Славчо Пеев си отиде преди година и остави голяма празнина в сърцата на своите многобройни почитатели.
