Треньорите, които промениха футбола

Ключови думи: winbet, треньор, Карло Анчелоти, Джосеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, Юрген Клоп, Марсело Биелса

Често ни се струва, че всичко започва от днес, а това важи и за футболните треньори. Великани на нашето време като Карло Анчелоти, Джосеп Гуардиола, Жозе Моуриньо, Юрген Клоп, Марсело Биелса и други са просто последователи на истинските пионери. Онези, които промениха играта завинаги и чийто отпечатък преодоля изпитанията на времето.

За всичко останало, свързано с футбола водещият букмейкър в България, познат като основен спонсор на родния гранд ЦСКА, може да предложи разнообразни пазари. А ето и треньорите, оформили футбола такъв какъвто го познаваме днес.

Ринус Михелс (1928 - 2005)

Няма как да не започнем с Ринус Михелс, смятан за бащата на “тоталния футбол”. Тази система, с няколкото си разновидности, е и в основата на съвременната игра, практикувана от Гуардиола, Биелса, а преди това и от Йохан Кройф в Барселона.

Именно Кройф е и една от причините за успеха на този тип игра. Легендарният нидерландец е първата звездна “фалшива деветка” в историята в системата 4-3-3 с преливане по хоризонталата, вертикалата и диагонала на всички играчи според освободеното от съперника пространство .

Три от другите основополагащи компоненти, които впечатляват в тоталния футбол, са 100% зоновото покритие в защита, изкуствените засади и високото пресиране спрямо съперниците. Някои твърдят, че Михелс просто е развил идеите на англичанина Джак Рейнолдс от 40-те години в Аякс, но футболът при нидерландеца е далеч по-енергичен и остър.

Едно от големите постижения на тоталния футбол е разкриването на слабостите на Катеначото на Еленио Ерера и Нерео Роко. Постоянната смяна на позициите на играчите във флуидната система на Михелс разцентрова персоналното покритие в тази на Ерера и отваря непрестанно свободни зони по терена.

Генерал Михелс може да се похвали и със съответни големи успехи. Той е шампион на Нидерландия и Испания с Аякс и Барселона, носител на КЕШ с амстердамския клуб, а с националния отбор на родината си е финалист на Мондиал 1974 и шампион на Евро 1988. През 1999 г. Михелс бе пбявен за “Треньор №1 на ХХ век” от ФИФА, а през 2019 г. и за №1 на всички времена от списание “Франс Футбол”. 

Еленио Ерера (1910 - 1997)

Вече споменахме Ерера като един от развилите катеначо системата, но тя така или иначе е повлияна от австриеца Карл Рапан, първи използвал версия на либеро в защитата през 50-те.  Но пионерската заслуга на аржентинеца е в друго.

Той е първият треньор суперзвезда и първият, още преди Бил Шанкли, който използва психологически мотивационни хватки и запомнящи се фрази (например: “Който не дава всичко, не дава нищо”, “С десет играем по-добре отколкото с единайсет” и “Класа + подготовка + интелигентност + атлетичност = шампиони”). Неговите лозунги са поставяни на стени около игрищата и скандирани от играчи по време на тренировки.

Исторически принос към играта от Ерера е и контролирането за първи път на диетата на футболистите, както и пълната забрана за пушене и пиене на алкохол. Вечерните проверки по домовете на играчите и т.нар. “ритиро” (лагери звън града още от четвъртък за мачове в неделя) са също заслуги на аржентинеца.

Седемте му шампионски титли с Атлетико Мадрид, Барселона и Интер плюс двете му КЕШ с клуба от Милано го правят един от най-успешните треньори за всички времена. Така методите му биват доказани на практика и днес може да ги видим пресъздадени от Жозе Моуриньо и Диего Симеоне.

Валерий Лобановски (1939 - 2002)

Не това, че е вторият най-успешен треньор за всички времена след Алекс Фъргюсън със своите 33 трофея, прави Валерий Лобановски толкова специален. Нито дори това, че създаде трима носители на “Златната топка” в различни епохи: Олех Блохин, Игор Беланов и Андрий Шевченко. Също не е и това, че е единственият, извел източноевропейски клуб, Динамо Киев, до спечелването на две купи от евротурнири (КНК през 1975 и 1986 г.).

Казват, че Лобановски е съизобретател на тоталния футбол, заедно с Михелс, но той е пионер за футбола най-вече заради въвеждането на спортната наука в треньорската методология. Нещо, което днес е повсеместно, но в онези времена е рядкост.

В екипа на украинския специалист е Анатолий Зеленцов, учен от Киевския държавен институт по физическо възпитание. Двамата въвеждат математическа система за изчисляване на тренировъчното натоварване на отбора и научно моделиране на ситуации и комбинации, при които всяко едно индивидуално и колективно действие бива пресметнато до милиметър и стотна от секундата.

Очакването на Лобановски е всеки играч да бъде универсален - да изпълнява отредената му роля, но да бъде в състояние да изпълнява и други, когато се наложи, както и да бъде във върхова физическа форма чрез правилно планирани тренировки и диета.

Мнозина считат, че Лобановски е треньор, изпреварил с много времето си, а неговите методи (под една или друга форма) се прилагат и до днес.

Хърбърт Чапман (1878 - 1934)

Един от великите новатори в историята на футбола, Хърбърт Чапман е сред първите треньори, които поемат пълна отговорност за тренирането на отборите и избирането на титуляри вместо клубните ръководители. Създател на легендарната система WM (1-3-2-2-3) на мястото на преди това популярното 1-2-3-5, англичанинът въвежда стриктен тренировъчен режим и привличането на физиотерапевти и масажисти.

Мислещ извън границите на общоприетото, Чапман е и сред първите мениджъри с желание да привлече чернокожи и чуждестранни футболисти в своите състави. Приятелството му с архитектите на австрийския Вундертим от 1930-те години, Хуго Майзeл и Джими Хоган, интегрира и играта на къс пас във физически мощния футбол на Острова.

Успехите му с Арсенал през 30-те на ХХ в. са достатъчно основание за клуба да му издигне статуя пред “Емирейтс” през 2011 г.

Ариго Саки (р. 1946 г.)

Наричан ”Пророка от Фузиняно”, Ариго Саки прави истинска революция във футбола в края на 80-те години на миналия век. Бивш продавач на обувки, Саки никога да не е бил професионален играч, но определено има късмет.

След години работа в младежки школи на второстепенни отбори, шансът му се усмихва докато е начело на третодивизионият по онова време Парма. Извежда отбора до промоция в Серия Б, почти успява да ги вкара и в Серия А.

След две неочаквани победи над Милан за Купата на Италия, привлича вниманието на собственика на миланския гранд Силвио Берлускони, който веднага го назначава за треньор за всеобщ ужас на запалянковците и пресата.

Фен на тоталния футбол, като треньор на Милан Саки успява да наложи в пълния със суперзвезди отбор високо пресиране, зонова защита със съвършени изкуствени засади, както и движение на високата защитна линия до нападателната в рамките на максимум 25 метра. Така надгражда склонността към здрава защита, властваща в италианския футбол към онзи момент с флуидно движение по всички линии и универсални умения от всички играчи.

За да усъвършенства плавността на колективните действия на отбора, Саки въвежда т.нар. “игра със сенки” - тренировки на игрови ситуации от предстоящия мач, но без топка, и налага здрава дисциплина и строг хранителен режим сред играчите. 

Елементи от философията на италианеца е заимствана впоследствие от Жозе Моуриньо, Джозеп Гуардиола, Юрген Клоп и Юп Хайнкес. И това казва достатъчно.