При работа на смени: Възнаграждението за положен нощен труд включва ли се при изчисляване на размера на обезщетението при пенсиониране?

Ключови думи: възнаграждение, пенсиониране, обезщетение, труд

При възникване на каквото и да е съмнение, нашият съвет е да потърсите експертно мнение и да направите справка с Кодекса на труда.

Ето един конкретен пример:
Имам въпрос, свързан с изплащане на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ, при пенсиониране. Във фирма съм, в която работя на смени, по 12 часа дневна и 12 часа нощна смяна. Предстои ми да се пенсионирам. Работодателят ми каза, че нощният труд не влиза като възнаграждение с постоянен характер, и че няма да бъде включено в базата за изчисляване на обезщетението при пенсионирането ми.

Счита ли се заплащането за положен нощен труд за допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, по смисъла на чл.15, ал.2 от НАРЕДБА за структурата и организацията на работната заплата и дали това възнаграждение за нощния труд трябва да се включи при изчисляване на размера на обезщетението при пенсиониране, което се изплаща от работодателя?

Отговорът е на експертите от МТСП:
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от глава десета от Кодекса на труда (КТ), вкл. обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено (чл. 228, ал. 1 от КТ).

Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 3 от (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;

2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;

3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;

4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;

5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;

6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;

7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са определени възнагражденията за образователна степен "доктор" и за научна степен "доктор на науките" (по чл. 11 НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12 от НСОРЗ), както и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време (чл. 15, ал. 1 и 2 от НСОРЗ).

По отношение на допълнителното трудово възнаграждение за положен нощен труд считаме, че във всички случаи, когато е въведен сменен режим на работа със смесени работни смени, включващи нощен и дневен труд, т.е. винаги когато не става въпрос за "инцидентно" полагане на нощен труд (например при полагане на извънреден труд, който е и нощен), то допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд има постоянен характер и се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда, вкл. обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ. (СР).