Оскари 2025 – между модерния наратив и качественото кино

"Слава на Украйна" извика актрисата Дарил Хана. На церемонията властваше политическата пропаганда и печелеха филми, придържащи се към мейнстрийма

Ключови думи: Оскари, филм, политическата пропаганда, ЛГБТ, #OscarsSoWhite, Анора, Доналд Тръмп, Дарил Хана

През последните години „Оскарите“ бяха мястото, на което отдавна вече звездите не се конкурираха един друг кой ще е участвал в най-качествената продукция или чия ще е най-пищната рокля, а се бяха превърнали в сцена, на която властваше политическата пропаганда. Кой филм ще е най-угоден на конюнктурата, коя звезда ще изрецитира най-силното политическо угодно послание, което макар и далеч от първоначалната идея на наградите, ще бъде посрещнато с най-много лицемерни аплаузи.

Поради което не беше никак странно, че популярността на наградите падаше и  те многократно бяха критикувани, че в основните категории предварително се знаят победителите. И не защото някой е платил да са те, а защото – в синхрон с политическия наратив, печелеха филми, придържащи се към мейнстрийма.

Оскари 2025: Кой е големият победител?

Още повече критики Академията отнесе, когато преди няколко години реши, че филмите, които се състезават за най-добра продукция, ще трябва да отговарят на „четири стандарта за разнообразие, като целта беше „да се засили представителството и включването на участници с техните постижения както пред, така и зад камерата“. "Недостатъчно представените групи" включваха жени, расови и етнически групи, ЛГБТ+ и хора с увреждания. Да, не сте се объркали, за филмови награди говорим, където би трябвало талантът да е на първо място. Но уви...

Модните престъпления на наградите „Оскар“ 2025, световни дизайнери се хванаха за главите

През 2016 г. именно поради отсъствието на чернокожи актьори и такива от малцинства сред номинираните, се стигна до остри реакции, като някои звезди даже бойкотираха церемонията и триумф взе движението #OscarsSoWhite. И тогава Академията се принуди да отстъпи през безумните им искания, като даже се похвали, че сред новите членове, които гласуват, броят на жените вече е удвоен, а броят на лицата от етнически и расови общности, е утроен.

Анора

Големият победител тази година стана филмът "Анора” - историята на секс работничка, която се жени за сина на руски олигарх. Но след като за това разбират родителите на младоженеца, те тръгват от Русия към Ню Йорк, за да прекратят брака. Анора – главната героиня, прави всичко възможно да се противопостави на милиардерите-олигарси.

За избрания филм вече се появиха два прочита. Според единия, би могло да е страхотен романтичен филм, съвременен прочит на „Хубава жена“, ако обаче не бе използван за политическа пропаганда – как главната героиня се изправя и побеждава безскрупулната руска мафия. Водещият на церемонията Конан О’Брайън също насочи погледа към този прочит, като едновременно направи препратка към скандала между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски, както и тиражираната от някои медии политическа връзка между Владимир Путин и Тръмп, шегувайки се, че главната героиня също „се противопоставя на мощен руснак“. „Това е страхотна новина. Вече две победи. Предполагам, че американците са развълнувани да видят как някой най-накрая се изправя срещу мощен руснак“, добави той.

Коя звезда дойде по анцуг на лъскавата церемония на наградите „Оскар“

Другият, по-дълбок прочит, обаче намеква за затоплянето на отношенията между САЩ и Русия, защото акцентът е между романтичната история на американска стриптизьорка с руски произход, която се жени за сина на руски олигарх и накрая доброто и любовта побеждават. Във филма има много руски актьори, включително и такъв, който през годините участва в много филми на близкия до руския президент режисьор Никита Михалков. Срещу филма, и то неведнъж, се изказват и украинците. А според някои кинокритици, именно преобладаващото руско участие, е ясна индикация, че Русия и Путин вече не са персона нон грата в САЩ.

Никоя друга земя

Наградата за най-добър документален пълнометражен филм отиде при филма "Никоя друга земя”, съвместна продукция между палестински и израелски режисьори. В лентата се разказва за за насилственото изселване на палестински села в окупирания Западен бряг и директно се отправят критики към Израел. Филмът е приеман и за съпротивата на Западния бряг срещу израелските войници, които според лентата разрушават домове и изгонват жителите, за да създадат военен тренировъчен полигон.

Създателите на спечелилия Оскар филм отново използваха благодарствената си реч, за да отправят антиизраелско послание, като палестинският режисьор Базел Адра заяви: „Винаги се страхувам от насилието на заселниците, разрушаването на домове и принудителното разселване, с което моята общност живее и се сблъсква всеки ден под израелската окупация“, както и че филмът „отразява суровата реалност, която търпим от десетилетия и, на която все още се съпротивляваме, докато призоваваме света да предприеме сериозни действия, за да спре несправедливостта и да спре етническото прочистване на палестинския народ“.

Лентата неведнъж е предизвиквала и лозунги в подкрепа на палестинците, като единият от режисьорите, е отправял критики към политиката на американците – „външната политика на тази страна (САЩ) помага за блокирането на мирната пътека“.

Тази продукция отправя доста крайни политически послания, заклеймяващи Израел и САЩ.

И Мария Бакалов блесна на "Оскар"-ите, вижте я

Макар и почти незначителни на фона на минали години, имаше и политически послания, касаещои най-актуалните събития. Едното беше изразено от звездата Адам Сандлър, наруши дрескода, като се появи облечен в суичър и баскетболни шорти. „Адам, страхотно си се облякъл!“ пошегува се водещият, Сандлър театрално въздъхна:„Никой не се замисляше за облеклото ми, докато ти не го спомена!“, правейки явна препратка към облеклото на украинския президент Володимир Зеленски, който на срещата с Тръмп в Овалния кабинет отиде облечен по традиционния за него начин – и крайно неподходящ за нивото и мястото на срещата, което предизвика критики от вицепрезидента Джей ди Ванс.

А единствената по-директна препратка към войната в Украйна направи актрисата Дарил Хана, като преди да обяви номинираните в категорията за най-добър монтаж, каза: "Слава на Украйна".

И макар че в социалните мрежи се разпространява видео на 81-годишния актьор Робърт де Ниро, в което той напсува президента на САЩ Доналд Тръмп по време на церемонията в неделя, се разбра, става въпрос за стар видеоклип от 2018 г. от наградите "Тони" - театралния еквивалент на "Оскар"-ите. И дори целенасоченото внушение, че ето – големите актьори отново са срещу Тръмп, вече не е актуално. Напротив, те не изразиха отношение, а подобни опити за инсинуации с претоплени манджи, ясно показват, че нормалността бавно, но все по-сигурно, взима връх. Това се разбра и по

Най-силните аплодисменти

които бяха получени от пожарникарите от Лос Анджелис. На тазгодишните награди беше обърнато специално внимание на опустошителните пожари, като водещият – под одобрителните аплаузи и възгласи на публиката - нарече огнеборците „герои“. Реакцията на всички присъстващи беше красноречива – това е трагедията, която най-много ги вълнува. Трагедия, която не носи политически привкус и не фрагментира допълнително и без това крайно разделените през последните десетилетия хора.

Идва ли краят на политическите продукции и правилата за расово разнообразие?

Вероятно е рано да кажем с успокоение, че „Оскарите“ отново се раздават за стойностно кино, така, както през 80-те и 90-те години, а не отличават продукции, само защото са подчинени на темата за расовото и полово равенство. Но е вярно, че на тази церемония беше затвърдена линията от миналите награди, като Американската филмова академия отново загатна, че осъзнава призванието си - да отличава стойностното кино, а не да подчинява наградите на политически послания и пропаганда. Както  през 2024г., когато „Опенхаймер“ отвя феминистката гротеска „Барби“, триумфирайки със седем статуетки от 13 номинации, включително и за най-добър филм.

Забелязва се разбирането на организаторите на наградите, че отливът от публиката от последните години е продиктуван именно от прекаленото обвързване на филмовите награди с актуалния политически наратив. Това спешно налага действия в обратното ангажиране на зрителите.

В последното десетилетие наградите на Академията буквално се удавиха в послания, което обаче доведе до брутално намаляващ рейтинг. А голямото кино не е политика, по-точно, не всичко трябва да е политика, талантът трябва да е на първо място, иначе зрителите рано или късно вдигат червения картон.

Изминалите години прекалено явно демонстрираха навеждането на актьорската гилдия спрямо демократите, а откровените реверанси към малцинствата и разни джендър полюции, доведоха до отвращение сред сериозните кинокритици и сред публиката, която просто иска да гледа добро кино, а не всяка година да се кланя на нелепи политически послания, отправени от още по-нелепи актьори, голяма част от тях добрали се до сцената на „Оскарите“, само защото играят политкоректни роли в политкоректни продукции.

А тенденциите, особено агресивни в последните години, да се моделира режисурата и играта на актьорите, според крещенето на тълпата, движеща се в удобен синхрон с дневния наратив, води само до блудкави продукции, които не казват истини, а само повтарят спуснатото от елитите. И политическата коректност, все още, сериозно застрашава да убива качественото кино. Но дано на тази тенденция, особено с избирането на Тръмп, скоро бъде сложен край.