Няма да забраним всеки строеж по морето
Източник: Труд.бг
- Господин Червенкондев, кой ще победи в спора за строителството по морето - правителството, което готви почти пълна забрана с промени в закона, или кметовете на морските общини, които вече говорят и чрез депутати от ГЕРБ?
- За всяка крайност си има мотиви, но никоя не е приемлива. Защо в момента се предлага като краен вариант пълна забрана за строителство в 100-метровата зона от морето?
- Защо ли наистина?
- Защото ако се разходите в голяма част от нашите курорти, ще видите пълни безумия - строежи до пясъците, в самите пясъци. Без строителни книжа, узаконени по съмнителен начин.
Но това вече е направено, построено е. Ако ние сега въведем пълна забрана, нищо повече няма да може да се прави оттук нататък в този район.
Законът за устройство на черноморското крайбрежие, който влезе в сила през 2008 г., вече забрани достатъчно неща и вкара конкретни правила при изграждането на строежи, които стопираха безумията. Не може заради нещата, които са се случвали преди това, ние сега да забраним всякаква дейност. Разумният компромис трябва да се търси по средата и личното ми мнение е, че трябва да подкрепим кметовете. Да няма безконтролно поставяне на преместваеми обекти - да, но да не се спира инвестиционният процес. Защото общините разчитат на приходи от строителните такси, разчитат на приходи от туризма за местното население.
- А какво пречеше на общините да си приемат общи устройствени планове? Готвената забрана все пак е само за общини без планове.
- Две са причините. Тяхното оправдание е, че нямат административен капацитет. Другото обяснение е, че има множество интереси от заинтересувани лица с парцели, върху които се предвижда да не може да се строи. Трудно се постига конструктивен компромис в местните общински съвети.
Но не можем да съсипем туризма. Той е един от приоритетните ни отрасли, всяка година отбелязва по 5% ръст на туристите, имаме ръст и на приходите и не бива да му пречим да се развива. Защото това е отрасъл с потенциал, тъй като България има прекрасни природни дадености.
- Именно - точно тези дадености се съсипват със застрояванията.
- Така е, но това вече е направено. Не можем да върнем времето назад и да разчистим онова, коетовече е изградено.
- Готвите промени в закона за енергетиката - действително ли държите от следващата зима да се въведе помесечно отчитане на показанията на радиаторите в домовете? Не се ли опасявате, че това ще оскъпи още повече услугата?
- Нека въведем малко конкуренция сред топлинните счетоводители и дадем възможност всеки от тях да предложи по-ниски цени за отчитане. Така или иначе уредите по радиаторите трябва да се подменят. Ако се въведат такива с дистанционно отчитане, ще избегнем ходенето на инкасатори всеки месец по жилищата и това ще е буквално безплатно.
В Пловдив, Бургас и другаде има въведени цели блокове с радиоотчитане по различни проекти и по желание на клиентите.
И всеки плаща реалното си потребление, а не прогнозно. Виждал съм с очите си, че в Пловдив и в Бургас сметките са по-ниски от тези в столицата.
До лятната ваканция едва ли ще можем да направим промените в енергийния закон, засягащи топлоснабдяването. Защото сега бързаме с въвеждането в текстовете на ангажиментите по третия енергиен пакет на ЕС. Но ще ги направим преди зимата, най-вероятно след лятната ваканция. Дотогава ще имаме достатъчно кръгли маси, срещи, конференции, на които ще се опитаме да убедим обществеността.
- Кой според вас ще надделее за възможностите за отказ от парното - вие, който настоявате това да става с гласовете на 50% от собствениците на апартаменти, или идеите за тотално закрепостяване? Дори зам.-министър Валентин Николов заговори да няма възможност за отказ от парно, ако живееш в топлофицирано жилище...
- Възможността да живееш в топлофицирано жилище трябва да е екстра, да е търсено предимство при купуване и наемане на жилище. А не да е тежест и бреме.
Сега в много градове има ръст на желаещите да се включат към централизирано топлоснабдяване. Но ако топлофикациите не си оптимизират разходите, ако не вкарват нови ефективни технологии, ако не снижат загубите, те ще губят клиенти. И ще бъдат наистина бреме за онези, които им остават.
- Знаете ли, че в Русе и Варна вече има случаи хората с общо съгласие да си обръщат инсталациите в съвременни хоризонтални, при които всяко жилище си има истински топломер?
- Бих подкрепил всяка промяна в закона, която адмирира такова преобръщане на инсталациите. Но ако го вкараме като задължение, веднага всички ще кажат, че това струва скъпо.
- Законите не се правят само за да задължават и да наказват...
- Разбира се. Съгласен съм да въведем поощрения за такива проекти, само че те трябва да се огледат добре от специалисти. Една от идеите, които ми идва сега, е да обсъдим облекчено кредитиране за такива проекти, било чрез Българската банка за развитие, било чрез някоя от програмите за енергийна ефективност. Въпрос на разчети е.
- Твърди се, че в България приемаме много по-рестриктивен режим за сървърите на онлайн хазартните оператори, отколкото в ЕС членки.
- Напротив, ние уеднаквихме условията на двата канала за хазарт - онлайн и офлайн хазарта. И за двата е предвидено да плащат налози. За онлайн операторите предвидихме, както е в цяла Европа, да допускаме оператори със сървъри извън ЕС, но които имат огледален сървър в страната, който да е свързан с Националната агенция за приходите.
- А смятате ли, че интернет доставчиците ще следят за незаконен трафик към онлайн сайтове за хазарт?
- Това е закон и те са длъжни да го изпълняват. И второ - никой не е казал, че те ще следят трафика. Ние изготвихме текстове, според които Държавната комисия по хазарта прави черен списък на оператори, които никога не са кандидатствали или не са получили лиценз за дейност. Тя го обявява на своя сайт и ако в обозрим срок не се преустанови хазартната дейност на този сайт, го дава на Софийския районен съд, който да постанови прекратяване на достъпа. Интернет доставчикът ще трябва да се подчини на решението на съда и да ограничи достъпа до този сайт.
Това е обичайна практика, да не говорим, че в много европейски страни има и блокиране на банковите преводи към такива сайтове.
- Не смятате ли, че вицепремиерът Симеон Дянков става все по-изолиран в управлението на страната?
- Ако питате за Сребърния фонд, въпросът е кой какви доводи има. Г-н Дянков изложи своите тези, които смятам, че почиват на обективни критерии. БНБ и Комисията за финансов надзор също имат своите мотиви. Но становище на парламентарната група на ГЕРБ по въпроса още не сме разглеждали.
- Тоест още не знаете дали ще подкрепите част от средствата във фонда да се влагат в български държавни ценни книжа?
- Не съм убеден в какви граници трябва да става това.
Ние трябва да осигуримдоходността на парите във фонда, защото сега общественият интерес не е защитен - доходността не покрива дори инфлацията. Не казвам защо и как се е стигнало дотук, но досега тези пари не са защитени. Но ако не се конкретизират точни правила за инвестирането, наистина има опасност да се манипулира пазарът на ценни книжа. А и изливането на тези пари на пазара на ДЦК няма да е постоянно, а ще е еднократен акт, затова трябва да се обмисли внимателно. Ние ще поканим представители на БНБ и на КФН по време на обсъжданията в комисии и в пленарната зала и ще вземем най-уместното решение.
Депутати предлагат 13-та и 14-та пенсия
