Хавиер Милей показа как с жестока реформа се постига икономическо чудо

Постиженията на Хавиер Милей го направиха звезда сред надигащото се глобално дясно крило – от американския президент Доналд Тръмп до италианския премиер Джорджа Мелони

Ключови думи: Хавиер Милей, Аржентина, Доналд Тръмп, икономика Аржентина

Хавиер Милей показа как с жестока реформа се постига икономическо чудо, съобщава „Сега“.

Преди Хавиер Милей да стане президент, Аржентина предоставяше на някои държавни служители гаранция, че след смъртта им децата им ще наследят техните работни места. Търговците на зеленчуци получаваха бонус, ако продават картофи, които правителството счита за „нормални“. А ресторантьорите бяха насърчавани да не ползват кредитните карти и да трупат пари кеш.

Тези регулации и стотици други вече ги няма. Година след встъпването си в длъжност самопровъзгласилият се за анархо-капиталист, който управлява Аржентина, е насочил резачка към бюрокрацията и неконтролираното харчене на публични средства, които наследи от перонистко правителство, оставило икономиката в руини.

Постиженията на Милей го направиха звезда сред надигащото се глобално дясно крило – от американския президент Доналд Тръмп до италианския премиер Джорджа Мелони.

До момента Аржентина е премахнала над 900 регулации, публичните разходи са орязани с 30%, 36 000 държавни служители са уволнени. Милей закри Министерството на жените, половете и многообразието, спря повечето обществени проекти, рязко намали пенсиите и оряза субсидиите, които предоставяха на аржентинците почти безплатно електричество.

„Това е борба срещу статуквото“, заяви Федерико Стурценегер, 58-годишен бивш икономист от Харвард, когото Милей назначи за негов цар по дерегулацията.

Намаляването на разходите доведе до излишък и намали инфлацията от 26% месечно през декември 2023, когато Милей встъпи в длъжност, до 2.7% месечно година по-късно. МВФ очаква икономиката да нарасне с 5% тази година след свиване от 2.8% през 2024 г..

С милиони аржентинци, които усещат болезнено намаляването на разходите и строгата икономия, Милей сега е под натиск да върне хората на работа. Неговите помощници вярват, че решението се крие в улесняването на чуждестранните инвестиции в страната, която мозъчният тръст Heritage Foundation миналата година класира на 145-то място по икономическа свобода, точно пред Пакистан.

„Аржентина е пълна с ограничения и бюрокрация, затова премахването на тези неща е критично за възстановяването на икономиката. Това е толкова важно, колкото и стабилизирането на макроикономическите условия“, заяви Мартин Кастеляно, главен икономист за Латинска Америка в Института за международни финанси, изследователска група за банковата индустрия.

Малко държави са изградили толкова обширна социална и регулаторна система през последния век като Аржентина, където поредица от популистки лидери умножиха данъците и бюрокрацията, като същевременно силно се намесваха в икономиката.

"Държавната намеса в икономиката започна, когато Аржентина се сблъсква с Голямата депресия и военния преврат от 1930 г. Лидерите на страната се опитаха да създадат самоосигуряваща се индустрия в отговор на сриването на износа на селскостопански продукти, като засилиха контрола на държавата върху икономиката и приложиха поредица от регулации, които да защитават аржентинските фирми от чуждестранна конкуренция", обяснява историкът Даниел Балмаседа.

Процесът се ускори след Втората световна война при Хуан Перон, който национализира комунални услуги, железници и зърнени силози и разшири социалните услуги, като същевременно засили работническото движение, което му беше лоялно. Предшествениците на Милей - Алберто Фернандес и Кристина Киршнер, увеличиха печатането на пари, за да финансират държавните компании, като в същото време наложиха контрол върху цените. Десетилетията на прекомерни държавни разходи и поддържане на неефективни компании доведоха до висока инфлация и корупция.

Милей, 54-годишен либертариански икономист, нападна тази система за създаването на „политическа каста“, която вреди на обикновените аржентинци. Резачката, която той размахваше по митинките, символизираше плановете му за рязко съкращаване на разходите и на намесата на държавата в икономиката.

Човекът, който "управлява резачка", е Федерико Стурценегер, бивш шеф на централната банка, когото Милей нарича „колос“. Стурценегер, икономист с образование от MIT, който пише своята дисертация под ръководството на Пол Кругман и Рудигер Дорнбуш, се описва като „водопроводчик на свободата“.

Водещ аржентински икономист, той е заемал различни постове в дясноцентристки правителства в Аржентина, включително като главен икономист на държавната нефтена компания и президент на централната банка. Той е автор на учебници по макроикономика и провежда подробни изследвания на валутни режими, като е консултирал държави от Южна Африка до Афганистан.

Точно в Харвард, по време на свободното си време между лекциите, Стурценегер започва да преглежда законодателния кодекс на Аржентина и заплетените регулации. Той прекарва уикендите в съставяне на списък с хиляди византийски закони, декрети и кодекси, които икономисти твърдят, че задушават бизнеса, водят до ненужно харчене на пари или са безсмислени.

„Аз съм много любопитен и, честно казано, много се забавлявах. Но трябва да имаш желание да се потопиш в нещата и да гледаш… и да четеш закон по закон, член по член. Има закони, които имат като 500 члена", обяснява той.

Стурценегер помолил експерти от различни индустрии да предложат промени в законодателния кодекс. Той подчертава проблемните регулации, давайки за пример продукти, които са значително по-скъпи в Аржентина, отколкото в чужбина, обяснявайки разликата в цените с бюрокрацията.

„Ако видиш медикаменти, които струват осем пъти повече тук, отколкото в останалия свят, знаеш, че има проблем. Дяволът е в детайлите“, каза той.

Бюрокрацията включвала правила, които изисквали индустрията за мляко да определя цените със съгласие на правителството, ограничения върху продажбата на лекарства, които в други държави се продават без рецепта, и данъци върху покупки, които аржентинците правят в чужбина. Една неясна регулация изисква представители на местни индустрии да контролират вноса на продукти, подобни на тези, които те произвеждат в страната.

Стурценегер започнал изследванията си първоначално за президентската кампания на Патрисия Булрич, консервативен политик, която сега е министър на сигурността в правителството на Милей. Когато тя загуби изборите, Стурценегер занесъл откритията си на Милей, който по това време бил избран за президент.

„Той беше изненадан и каза: Трябва да направим всичко това‘“, каза Стурценегер.

Президентът назначи Стурценегер за ръководител на новосъздаденото Министерство на дерегулацията и трансформацията на държавата. Стурценегер публикува личния си имейл, за да могат аржентинците да му изпращат препоръки. "Често получавам около 200 съобщения на ден", казва Стурценегер. Министерството вече има уебсайт, на който също се събират съвети от гражданите и фирмите.

Правителството не стои със скръстени ръце и предприе много мерки - от улесняването на разводите до отваряне на конкуренцията в авио индустрията. То премахна контрола върху цените на храните, наемите на апартаменти и строгите изисквания за опаковането на дини.

Стурценегер оценява, че реалните разходи са намалели с около 30% средно в секторите, в които са съкратени регулациите.

„Има хиляди абсурдни регулации. За мен капанът на аржентинската система е в законите й", обяснява той.

Правителството също така намали броя на министерствата от 18 на 9. То закри музей, посветен на историята на мъжките костюми, държавен регулатор, който контролираше туристическите агенции, и държавна агенция, която наблюдаваше водни проекти.

„Ще имаме много по-ефективна и много по-евтина държава. Това означава, че данъците ще са по-ниски, а със заплатите ще могат да се купуват повече стоки. Хората ще видят директно подобрение в качеството на живота си,“ казва Стурценегер.

Милей вярва, че „2025 г. ще бъде началото на възстановяването на Аржентина.“

Има признаци, че икономиката започва да се възстановява, като реалните заплати се увеличават. Бедността, която рязко се увеличи, когато Милей девалвира песото и намали субсидиите, също върви към спад. Компании се ангажираха да инвестират милиарди долари в Аржентина, която е богата на литий и природен газ, под нов режим за насърчаване на инвестициите, който предлага данъчни и валутни облекчения за 30 години.

Но все още остават сериозни предизвикателства. Почти половината от населението е с доход под 260 долара на месец, показва проучване на Католическия университет на Аржентина. Анкетите сочат, че безработицата и бедността изпреварват инфлацията като основни притеснения за гражданите. Според икономистите около 290 000 работни места са били закрити през първите девет месеца от мандата на Милей.

„Аржентинците проявиха забележително търпение, но в крайна сметка то ще се изчерпи, ако не видят повишаване на заетостта“, каза Бенджамин Гедан, директор на Латиноамериканската програма в Уилсън център, изследователски институт във Вашингтон.

За да стимулират икономиката, компаниите настояват за отмяна на данъците върху износа, което ще направи аржентинските фирми по-конкурентоспособни в чужбина.

„Има положителни промени, но все още има какво да се направи“, казал Марсело Фигейрас, президент на аржентинската фармацевтична компания Laboratorios Richmond.

Милей е съгласен да намали данъците. Той също така е обещал да отмени контрола върху валутата и капитала, които, според икономистите, задушават инвестициите. „Никой не иска да вложи парите си, ако не може да ги изтегли“, казал Фигейрас.

Премахването на контрола е деликатен процес, като се имат предвид изчерпаните резерви на централната банка и липсата на доверие на населението в аржентинската валута след десетилетия на икономически хаос. Премахването на контрола може да предизвика паника и да увеличи инфлацията, което да подкопае силната популярност на Милей, която според някои анкети е около 55%.

Но икономистите казват, че запазването на контрола създава друг проблем: надценено песо, което вреди на растежа. Песото беше една от най-силно представящите се валути спрямо долара миналата година. Това затруднява централната банка да натрупа резерви, като износът става по-малко конкурентоспособен, а банката продава долари, за да укрепва песото. Липсата на валутни резерви е причината Милей да не изпълни едно от основните си обещания - да премахне песото напълно и да доларизира икономиката.

Милей твърди, че песото не е надценено, като отдава неговата сила на по-голямото доверие в Аржентина под неговото управление. За да премахне контрола обаче, Аржентина ще има нужда от нов заем от МВФ. Изпълнителният директор на МВФ Кристалина Георгиева каза, че фондът работи за нов заем, който да подкрепи икономиката на Аржентина, като похвали „забележителна трансформация“ под ръководството на Милей.

Стурценегер заяви, че всички тези действия са решаващи за възстановяването на икономическия растеж на Аржентина.

„Ние сме в началото на процеса на реформиране на държавата. Крайната цел е Аржентина да стане една от най-свободните икономики в света", каза той.