Учените бият тревога за пластмасата в мозъка ни, увеличила се е с 50 процента за 8 години

Частиците в мозъка са предимно остри наномащабни парчета и люспи. Тези малки частици са достатъчно дребни, за да преминат кръвно-мозъчната бариера

Ключови думи: пластмаса, мозък, микропластмаси

Микроскопични пластмасови частици стигат до мозъка на човека много повече, отколкото до другите органи, сочи ново проучване, публикувано в списание „Нейчър”. То потвърждава, че дребните фрагменти си проправят път към мозъка лесно и имат потенциален негативен ефект както към здравето, така и към когнитивните функции на човека.

Разкритията са потресаващи. В аутопсии, проведени в периода между 2016 и 2024 г.- едва 8 години разлика, количеството на тези микропластмаси в мозъка се е увеличило с приблизително 50%. Нещо повече - при аутопсиите на тела от м.г., теглото се изчислява приблизително на това на пластмасова лъжица - между 1.5 и 2 грама. 

Оказва се още, че тъканта на мозъка съдържа от 7 до 30 пъти повече микропластика, отколкото други жизненоважни органи като черния дроб или бъбреците, което я прави една от най- замърсените, изследвани досега в човешкото тяло. 

В мозъка концентрацията на микропластика достигна около 5 000 микрограма на грам – значително повече от тази в черния дроб и бъбреците, които съдържат около 400 микрограма пластмаса на грам.

Изследването също така сравни по-ранни мозъчни проби от източната част на САЩ (1997–2013), които показаха по-ниски нива на микропластика – около 1 250 микрограма на грам. Тези открития подкрепят тенденцията за постепенно увеличаване на натрупването на пластмаса в органите с времето, като 2024 г. показва най-високите нива.

Общо взето 12 са видовете пластмаса, открити в мозъчната тъкан. Полиетиленът (PE), често използван в бутилки, торби и контейнери, представлява 75 процента от общото количество. Другите пластмаси включват видове, които обикновено се срещат в опаковки, автомобилни части, тръби, настилки, бутилки, контейнери, тъкани и други индустриални продукти.

„Забележително е, че тези пропорции на полимерите в голяма степен отразяват тези, които наблюдаваме в нашата околна среда,“ обясни Маркус Гарсия, съавтор на изследването и постдокторант в UNM, пред The Epoch Times по време на пресконференцията.

Частиците в мозъка бяха предимно остри наномащабни парчета и люспи. Тези малки частици са достатъчно дребни, за да преминат кръвно-мозъчната бариера, въпреки че Кемпен казва, че все още не е ясно как точно частиците навлизат в мозъка.

Изследователите смятат, че микропластмасите и нанопластмасите може да навлязат в тялото чрез хранене, пиене и дишане. Тези частици са били установени в различни части на тялото, включително в артериите, сърцето, дробовете, кръвта и плацентите. Едно изследване, публикувано на 30 януари, установи, че замърсяването с пластмаса е значително по-високо в плацентите при преждевременни раждания.

Една възможна причина за натрупването, според Гарсия, е, че органи като черният дроб и бъбреците са предназначени да филтрират токсините, докато мозъкът разполага с по-ограничени системи за отстраняване.

Друга теория е, че мозъчната тъкан, която е около 60 процента мазнини, може по-добре да „задържа“ пластмасовите частици.