Грузинската мечта и краят на „цветните революции“

Иракли Кобахидзе седи до дясното рамо на Виктор Орбан още през пролетта на 2024 година, по време на Консервативната конференция в Будапеща

Ключови думи: Иракли Кобахидзе, Грузия, Виктор Орбан, новини, Унгария, Флагман

Грузия е страна на велики шахматисти и днес за мен е чест да приветствам министър-председателя й Иракли Кобахидзе. Това заяви Виктор Орбан по време на Консервативната конференция в Будапеща през април 2024 г.

Присъствах на това събитие за пореден път и внимателно слушах речта на Орбан, защото знам колко внимателно се подготвя за своите публични речи, в неговите изказвания няма случайни думи.

45-годишният Иракли Кобахидзе, седмият министър-председател на партията "Грузинска мечта", която е на власт от есента на 2012 г., бе заел този пост само месеци преди гостуването си в Будапеща. На мен ми изглеждаше като абсолвент-отличник на курса, който въпреки своите качества е видимо смутен от хвалбите на професора и от цялото внимание към него.

Кое е важното в случая?

Важното са както безусловно насърчителните думи към Кобахидзе от страна на Виктор Орбан, който през цялото време подкрепяше Доналд Тръмп в битката му срещу Байдън и задкулисието и който без съмнение се ползва с пълното доверие на вече избрания 47-ми президент на САЩ. Унгарският премиер бе единственият европейски политик, гостувал два пъти в имението Мар-а-Лаго, а домакинът му и двата пъти видимо се наслаждаваше на компанията на своя европейски гост.

Истината е, че след победата на Тръмп през ноември тази година силният политик на Европа вече не се казва Урсула фон дер Лайен и не е председателят на ЕК, а се казва Виктор Орбан и е премиерът на Унгария.

Второто важно обстоятелство на тази конференция през пролетта на 2024 г. бе присъствието на Мат Шлап, доверен съмишленик на Тръмп и председател на Консервативната републиканска конференция /CPAC/, която за първи път през 2022 година бе проведена извън САЩ.

Унгарската столица е единственият домакин извън Америка и фактът, че вече трета поредна година CPAC събират консерватори от цял свят именно в Будапеща е ясен сигнал кого американските консерватори припознават за свой европейски партньор.

Тези две обстоятелства са решаващи в контекста на победата на Тръмп и са определящи за развитието на ситуацията в Грузия и за безславното оттегляне, само преди дни, на президентка Саломе Зурабишвили, за която е ясно, че е близка до идеите на Сорос.

Всичките й брътвежи, че продължава да е легитимният президент, нямат никаква стойност на фона на радикалната геополитическа промяна, която вече се усеща в политиката на Вашингтон.

Предстоящата смяна на караула в Белия дом води до дълбочинни размествания и до тежки щети за глобалисткото задкулисие.

За справка – Марк Цукърбърг, който пряко работеше за кампанията на Джо Байдън и блокираше всяко присъствие на Тръмп в своята социална мрежа. Той призна своята капитулация и дори поиска среща с новия-стар президент, за да „бъде част от промяната на Америка“.

Колко унизително за човек, който доскоро се мислеше за Господ. И още нещо: Тръмп обяви, че още един играч на глобалисткото задкулисие е поискал среща с него в Мар-а-Лаго. И колкото и да не е за вярване, става дума за Бил Гейтс.

Лично аз не смятам Доналд Тръмп за наивен човек и съм убеден, че ще следва принципа „Timeo Danaos et donna ferentes”, или „Бой се от данайците, дори когато носят дарове“.

И не за страх става въпрос в случая, а за трезва оценка на обстоятелствата – капитулиралият враг не става приятел, той си остава капитулирал враг.

Всъщност крепостта на глобалистите е Държавният департамент на САЩ – от тази „звезда на смъртта“ се спускаха всичките античовешки политики на джендър-детерминирания либерал-екстремизъм, заедно със съответното финансиране.

Бях в тази сграда на Капитолия, на среща с хора от екипа на Тръмп през 2018 година. Разхождах се по коридорите на Държавния департамент и си говорех с републиканските приятели на път към залата за срещата. През цялото това време усещах отношението на чиновниците от отворените врати на офиси към коридора. Това отношение към мен и моите съмишленици, бе в диапазона от презрение до омраза.

Двамата външни министри, посочени от Тръмп по време на първия му мандат – Рекс Тилърсън и Майк Помпейо практически не направиха нищо, за да пресушат глобалисткото блато, завладяло не от днес Държавния департамент на САЩ.

Началото на това разчистване обаче предстои съвсем скоро.

Всички тези обстоятелства ясно очертават дълбочинните причини за края на нарисуваните от Обама и неговото задкулисие „цветните революции“ и „арабски пролети“, качили на власт соросоидни девианти (в Европа и европейската периферия) и ислямистки главорези (в Близкия Изток и Северна Африка).

Промяната на геополитиката на САЩ и спирането на финансите за „цветни революции“ дава пряк резултат именно върху ситуацията в Грузия.

Затова е толкова важно да се следи динамиката на събитията в тази кавказка република.

Без съмнение, Грузия е лакмус за политиката на САЩ под ръководството на Доналд Тръмп.

Тъй като това пряко засяга и България, можем само да си пожелаем и у нас да се появят такива силни национално мислещи и действащи политици като тези в Грузия.

Защо не и като тези в Унгария начело с Виктор Орбан.