Граф Дракула от задкулисието и конституционна мамалига в Румъния

На 8 декември северните ни съседи трябваше да изберат президент между фаворита Калин Джорджеску и Елена Ласкони – но това на Брюксел не му хареса и изборите бяха анулирани

Ключови думи: румъния, избори, калин джорджеско, брюксел

Какво се случва в Румъния днес? Tова е въпрос, който си задават милиони хора по света. Да започнем с безспорните факти и постепенно да стигнем до спорните факти, очевидните манипулации и безсрамните престъпления.

Независимият кандидат Калин Джорджеску събира най-много гласове на първия тур на президентските избори в Румъния – 22,16%, предава агенция Аджерпрес в деня след първия тур, като се позова на обявените данни от Постоянния изборен орган при преброени близо 95 процента от протоколите в страната.

Първото място на Джорджеску е безспорен факт. Така изглежда и второто, и третото място: на второ място според временните резултати – при преброени 95%! - е премиерът социалдемократ Марчел Чолаку с 20,38 процента, а на трето е Елена Ласкони от дясноцентристката опозиционна партия „Съюз за спасение на Румъния“ със 17,81 процента.

Разликата между втория Чолаку – фаворит на брюкселския естаблишмънт – и третата Ласкони е 2.5% при преброени – както видяхме – 95% от гласовете.

Е, как така Чолаку губи тази своя преднина и изпада от балотажа, защото е изместен от Ласкони, обърнала резултата само в тези 5% непреброени, плюс гласовете от чужбина?!

Това вероятно е първият шок за задкулисието, което е убедено в победата на своя фаворит Чолаку – първо, защото в Брюксел така им се иска и второ - защото всички водещи социологически агенции в Румъния дават преднина на техния човек.

Впрочем, по същия начин „две авторитетни социологически проучвания“ даваха чувствителна преднина за Камала Харис пред Доналд Тръмп. Но целият свят видя катастрофата на Харис и на корумпираната и лъжлива социология.

Същото се случи и в Румъния – корумпираната социология и лъжливите „проучвания“ се разпаднаха пред реалния вот на избирателите. И така Калин Джорджеску, на когото социолозите даваха около 5% по време на цялата кампания – точно той, взе, че спечели първия тур на изборите.

Дали има място за истерия от страна на брюкселското задкулисие? И защо да има истерия, като те този мач са го играли на много места и под различна форма, но винаги с една формула – сатанизиране на неудобния кандидат и обединяване на всички срещу него.
Сатанизирането е налице. В множество публикации брюкселската медийна сирена Политико определя Джорджеску като крайно религиозен ултранационалист.

Лично на мен ми е много смешно това изтъркано клише, тъй като многократно съм го чувал по свой адрес в кулминацията на битката срещу Истанбулската конвенция и след това.

Както отбелязват брюкселските медийни храненици, „според много световни медии Джорджеску е проруският кандидат в надпреварата за президентския пост в Румъния“.

Според брюкселските политики, той е проруски кандидат и разбира се – е антиевропеец.

Тук трябва да се направи едно разграничения – да си скептичен или направо отричащ брюкселската властова узурпация не те прави евроскептик, даже те прави еврооптимист.

Защото оптимизмът за бъдещето на Европа задължително минава през отхвърлянето на узурпаторския Брюксел и неговата ненаситна жажда за източване на властта на легитимните национални държави и прехвърлянето ѝ към наднационални центрове на задкулисието.
Връщаме се на фактите от ситуацията в Румъния.

На 2 декември, в самия край на деня, Конституционният съд на Румъния обявява своя отказ да анулира резултатите от първия тур на президентските избори, като отхвърля жалбата на „проевропейския кандидат“ Кристиян Терхеш, насочена срещу резултата на...Елена Ласкони.

Това означаваше, че на 8 декември, неделя, румънците трябваше да избират своя президент между двама кандидати: Джорджеску и Ласкони.

Очакваше се познатата соросоидна формула – безкрайна медийна истерия и яко наливане на финанси в кампанията на брюкселския кандидат: в случая Елена Ласкони, поради липса на други.

Само че явно Елена Ласкони не е била припозната като надежден кандидат, тоест напълно контролиран кандидат. Явно предварително определения победител на задкулисието е бил Болаку. И точно затова е трябвало да се прибегне до извиване на ръцете на Конституционния съд на Румъния, който – както видяхме – вече е отказал да анулира първия тур.
И изведнъж – само четири дни след този отказ – Конституционният съд отново се събира и решава да анулира резултатите от президентските избори.

Това е такъв шок, че в Румъния още се чудят как изобщо е възможен такъв незапомнен прецедент в историята на страната, а и в историята на която и да е европейска страна.

Каквито и да са мотивите за това решение – а тези Тик-Ток мотиви изглеждат смехотворни и изцяло в областта на конспиративните теории – няма отговор на въпроса: какво се е случило между 2 декември, когато КС отказва да анулира изборите и 6 декември, когато ги анулира?!

И защо тези „разсекретени данни“, довели до решението от 6 декември не са били „разсекретени“ на 2 декември?!

Как така само за 4 дни – сякаш като някой граф Дракула от задкулисието – нещо уплашва съдиите до такава степен, че да се отрекат от своето предишно решение и да превърна ситуацията в Румъния в пълен хаос, в изборна мамалига с конспиративни пръжки за гарнитура?

На фона на всичко това – дали е прав водачът на първия тур Калин Джорджеску да твърди, че „решението на Конституционния съд е официален държавен преврат, с който румънската държава потъпка демокрацията?“

Дали е прав да твърди, че „на този ден корумпираната система сключи договор с дявола“?

Да, напълно прав е.

И за друго е прав: че точно сега румънците трябва да покажат, че са смел народ.

Защото свободата – както казваше нашият Радой Ралин - е хляб, който се меси всеки ден.

Развитието в Румъния предстои.

А може да се каже – в България също.