24/7 в мола: Щастието, което българинът заслужава!
Вътре е топло през зимата и прохладно през лятото, всички са облечени в най-хубавите си дрехи, походката е уверена, усмивките са широки - това е повече от място за пазаруване
По централните улици на българските градове днес могат да бъдат видени предимно зле облечени начумерени хора, бездомници, просяци. Ако искате, като Алиса, да се озовете в един много по-красив и интересен свят, влезте в мола! Под меката неонова светлина всичко изглежда различно. В мола винаги е празник. Вътре е топло през зимата и прохладно през лятото. Посетителите са облечени в най-хубавите си дрехи, усмивките им са широки, а походката уверена. И те с охота участват в истински парад на безгрижието и щастието!
Молът е много повече от място за пазаруване. Той е българският отговор на всички екзистенциални въпроси.
Тук можете да си купите не само мляко и хляб, но и всичко останало, за което някога сте мечтали – модерни дрехи, козметика, алкохол, мобилен телефон, златно бижу. А защо не и малко самочувствие?
Гладни сте? Това не е проблем. В мола ще откриете фаст фууд, китайска, мексиканска, турска, италианска, френска кухня… За патриотите предлагат и българска! Тук има толкова ресторанти, сладкарници и кафенета, че можете да си уредите нещо като дегустационна обиколка.
Всъщност, защо изобщо да се прибирате вкъщи? В мола има всичко – мебели, санитарни възли, фитнес за поддържане на форма и дори банки за оправяне на онези сметки, които ви чакат „там навън“.
Ако се чудите къде са най-красивите коледни елхи, няма да ги откриете на площадите в големите градове. Потърсете ги в мола. Тук те са гигантски. Блестят, свирят, мигат и са толкова впечатляващи, че Коледа без мол просто не си заслужава. И да, няма нужда да търсите другаде добрия старец. Той има личен щанд в мола, където деца и родители си правят с него снимки за спомен.
В мола не просто харчим пари. Там водим социален живот, обичаме и създаваме спомени.
Първата целувка? Забравете за магията на лунната светлина – тя е излишна, когато можете да го направите под LED лампите в мола, заобиколени от коледна украса и табелки „-50 %“.
Младите двойки вече не си уреждат срещи на пейката пред блока или в парка – там няма Wi-Fi. Все повече романтични трепети се случват пред ескалатора или в кафенето на по чаша лате макиато.
Няма нищо странно в това да видите тук мъж, който пада на коляно, за да предложи брак точно до витрината с намалени зимни якета. Или да чуете група посетители да пеят "Happy Birthday to You".
Молът е институция. Преди няколко години там дори бяха проведени преговори за съставяне на българско правителство!
Тийнейджърските банди вече не бродят по улиците, чудейки се каква беля да направят. И те са в мола, като всички останали!
Тук можеш да поиграеш на билярд, боулинг или на електронна игра. В почти всички наши градове моловете останаха последните места, където да отидеш на кино.
Дори духовният живот може да намери място в моловете. Ако Българската православна църква беше достатъчно предприемчива, вече щеше да е наела в тях подходящи помещения за параклиси. Когато са тъжни или самотни, българите пак ходят в мола. Така че свещеничеството би могло хем да е близо до миряните, за да ги утешава, хем да продава тук много повече свещи, отколкото в храмовете!
Молът е бягството на българина от жестоката реалност. Тук няма дупки на пътя, разместени плочки по тротоарите, задръствания, лошо време и дразнещо шумни съседи.
Затова нека властите и бизнеса си подадат ръка и да приведат моловете в режим на работа 24/7! Животът навън е сив, напрегнат, опасен и пълен с отговорности. Дайте шанс на българина да заживее изцяло в мола, да не му се налага изобщо да излиза от него и така да открие вечното щастие!
Повече от фейлетоните на автора можете да прочетете долу:
Исторически доказателства за вековната дружба между българина и алкохола
ChatGPT говори за парите на България и Бургас
Коледното желание, което рестартира българската политика
Бургаското Барби обръща гръб на силикона и хиалурона!
Атанас Стоянов: Апокрифна книга ще е голямата изненада на концерта в памет на Светлана Стоянова в Бургас
Температурите падат до нула градуса
Стефчо, достаъчно.
Като деца , по цял ден си играехме на улицата , без да имаме нито една стотинка в джоба и бяхме неописуемо щастливи . Никой тогава не е знаел какво е МОЛ и за какво служи . Нямахме мобилни телефони , златни бижута или пък маркови парцалки , но затова пък имахме пълна свобода ! ИСТИНСКА ! Никой от родителите ни тогава не се е тревожил за нас . Никой никого не мразеше . Сред децата завист нямаше ! Е , случваше се понякога играчка плачка , но на другия ден всичко бързо се забравяше и пак играеме заедно . Днес МОЛовото възпитание няма нищо общо с нашето улично . Парите унищожиха всичко . Въпреки лъскавите неща които можеш да си купиш с тях в МОЛа...