Протестите в Грузия: Как се стигна до тях

На протестите беше отговорено с жестоки полицейски репресии, тъй като управляващата партия и хилядите протестиращи се оказаха въвлечени в задълбочаваща се битка за бъдещето на страната

Ключови думи: протест, грузия, напрежение, кандидатура, присъединяване, ес, русия

Вече дни наред Грузия е разтърсвана от протести след спорното решение на правителството да отложи кандидатурата на бившата съветска република за присъединяване към Европейския съюз. Напрежението в южнокавказката държава с население от 3,7 млн. души нараства от месеци, като критиците обвиняват управляващата партия „Грузинска мечта“, че следва все по-авторитарна и проруска политика, отвръщайки се от Запада, което отслабва надеждите за отдавна обещаното членство на Грузия в Европейския съюз.

На протестите беше отговорено с жестоки полицейски репресии, тъй като управляващата партия и хилядите протестиращи се оказаха въвлечени в задълбочаваща се битка за бъдещето на страната и за това дали Грузия трябва да установи по-тесни връзки с Русия или с Европа. Напрежението започна ескалира в края на октомври, когато партията „Грузинска мечта“ спечели победа на оспорвани избори, които бяха възприети като референдум за присъединяване към ЕС.

Каква е предисторията?

Грузия, която получи независимост от Съветския съюз през 1991 г., от години се стреми към членство в ЕС, като целта за присъединяване към евроблока е записана дори в нейната конституция. Голяма част от населението на страната подкрепя про-европейската политика, сочат проучвания. И по всичко личеше, че европейската перспектива на страната е на път да се осъществи, след като миналата година Тбилиси получи статут на кандидат за членство в ЕС.

Но на 28 ноември правителството даде знак, че се отклонява от Европа, което предизвика огромно обществено недоволство. Министър-председателят Иракли Кобахидзе заяви, че Грузия ще преустанови преговорите за присъединяване към ЕС за четири години, след като Европейският парламент отхвърли резултатите от изборите в страната заради предполагаеми нередности. Управляващият блок „Грузинска мечта“ обвини ЕС, че използва перспективата за преговори за присъединяване, за да „изнудва“ Грузия и да „организира революция в страната“.

„Решихме да не поставяме въпроса за започване на преговори с Европейския съюз на дневен ред до края на 2028 г.“, се казва в съобщение на правителството „Също така отказваме всякаква бюджетна субсидия от Европейския съюз до края на 2028 г.“

Какво предизвика протестите?

Този ход на правителството изкара хиляди проевропейски настроени грузинци по улиците на столицата Тбилиси, където те се събират почти всяка вечер в последните четири дни, въпреки жестоките полицейски репресии. Видеозаписи на агенция „Ройтерс” показват как протестиращите размахват грузински знамена и знамена на ЕС и скандират „руски роби“ срещу полицаите, охраняващи сградата на парламента. Полицията стреля с водни оръдия и сълзотворен газ по протестиращите. На кадрите се виждат и маскирани мъже, които нахлуват сред множеството и започват да бият хората.

Според „Ройтерс” протестите са се разпространили и извън столицата, като грузинските медии съобщават за демонстрации в поне осем града на страната. Според грузински официални лица са арестувани повече от 100 души, които твърдят, че протестиращите са хвърляли камъни и стъклени бутилки по органите на реда. Десетки хора също са били хоспитализирани. Граждани са разказали пред „Ройтерс”, че полицията е употребила прекомерна сила – действие, което беше осъдено от международната общност.

„Виждал съм много протести в Грузия: по време на това правителство, на предишното правителство - помня някои и от съветско време“, е заявил пред CNN Цотне Джафаридзе, винопроизводител в Тбилиси. „Но такава агресия - към старите хора, към наистина младите момчета, към жените - беше невероятна“.

Опозиционният телевизионен канал „Формула“ показа как хора в град Хашури хвърлят яйца по местния офис на партия „Грузинска мечта“ и събарят знамето на партията. Според грузинската информационна агенция „Интерпрес“ демонстрантите са блокирали и пътя за достъп до главното търговско пристанище на страната в черноморския град Поти.

Как реагира президентът на Грузия?

Саломе Зурабишвили, прозападният президент на страната, чиито правомощия са предимно церемониални, заяви, че полицията „се е насочила към журналисти и политически лидери“. Тя порица „бруталните и непропорционални атаки срещу грузинския народ и медиите, напомнящи репресиите в руски стил“.

Как се стигна до тук?

Близо 80% от грузинците подкрепят европейската интеграция, според проучване на Националния демократичен институт с нестопанска цел на САЩ, проведено през декември миналата година. Много грузинци изпитват и дълбока враждебност към Русия, която нахлу в Грузия през 2008 г. и днес окупира около 20% от международно признатите ѝ територии. Откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., хиляди руснаци - особено мъже на възраст за служба - избягаха в Грузия, за да избегнат наборна военна служба, което доведе до опасения сред много грузинци, че проруските настроения в страната се засилват.

Партията „Грузинска мечта“, основана от милиардер, натрупал богатството си в Русия, през последните години предприе рязък завой към Москва. По-рано тази година тя прокара нов закон за „чуждестранните агенти“ в руски стил, който дава възможност на правителството да притиска наблюдатели – нещо, което предизвика силна тревога в САЩ и Европа. Експерти предупредиха, че спирането на преговорите с ЕС е още един знак, че страната върви по недемократичен път под ръководството на „Грузинска мечта“.

„Това е червен флаг. То показва, че правителството е готово да отиде много по-далеч с това“, заяви пред CNN Кетеван Чачава, сътрудник в Програмата за демократична устойчивост към Центъра за анализ на европейската политика (CEPA). Тя заяви, че се опасява, че Грузия „се превръща в недемократична, несвободна държава, в която свободите не се зачитат“.

Как реагираха САЩ и ЕС?

Съединените щати и ЕС разкритикуваха това, което смятат за нарастващ авторитаризъм в Грузия, и агресивния отговор на полицията срещу протестиращите. Държавният департамент на САЩ осъди „прекомерната употреба на сила от страна на полицията срещу грузинците“ и заяви, че прекратява стратегическото партньорство между САЩ и Грузия поради „антидемократичните действия“ на управляващата партия. „Повтаряме призива си към грузинското правителство да се върне на евроатлантическия си път, да разследва прозрачно всички нередности на парламентарните избори и да отмени антидемократичните закони, които ограничават свободата на събранията и изразяването на мнение“, се казва в изявлението на говорителя Матю Милър.

Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас заяви, че блокът подкрепя „грузинския народ и неговия избор за европейско бъдеще“ в публикация в социалните мрежи. „Осъждаме насилието срещу протестиращите & съжаляваме за сигналите от страна на управляващата партия да не се следва пътят на Грузия към ЕС и за демократичното отстъпление на страната“, каза тя. „Това ще има преки последици от страна на ЕС.“

Как реагира Русия?

Отношенията между Русия и Грузия са сложни. Откакто Русия спечели петдневна война срещу Грузия през 2008 г., двете страни не поддържат дипломатически отношения. Въпреки това отношенията между Тбилиси и Москва станаха по-топли през последните години, за което отчасти допринесе и отдръпването на „Грузинска мечта“ от Европа.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в понеделник, че Русия „не се намесва“ в политическия процес в Грузия и разкритикува опитите на други лица да „дестабилизират“ страната. „Свидетели сме на подобни събития в редица държави. Вероятно най-прекият паралел са събитията на Майдана в Украйна. Всички признаци (са) за опити за провеждане на Оранжева революция“, каза той пред репортери в понеделник.

Песков се позова на революцията на Майдана от 2014 г., която започна, след като тогавашният президент Виктор Янукович преустанови подготовката на Украйна за подписване на споразумение за асоцииране с ЕС с ход, възприеман като скъсване на връзките със Запада и връщане в орбитата на Кремъл. Междувременно бившият руски президент Дмитрий Медведев, който понастоящем е член на Съвета за сигурност на Русия, определи събитията в Грузия като опит за революция, като предупреди в Telegram, че страната „бързо се движи по украинския път, към тъмната бездна. Обикновено подобни неща завършват много зле“, написа Медведев.

Какъв е отговорът на управляващите?

Грузинският премиер Кобахидзе отхвърли критиките на САЩ и заяви, че полицията „успешно е защитила държавата от поредния опит за нарушаване на конституционния ред“, според „Ройтерс”. Партия „Грузинска мечта“ също отрича да е свързана с Русия. Кобахидзе настоява, че партията продължава да е ангажирана с кандидатурата на Грузия за членство в ЕС и само се противопоставя на „изнудването и манипулирането“ от страна на политиците от Евросъюза. Западът обаче се отнася скептично към намеренията на партията. Стотици грузински дипломати и държавни служители също подписаха отворени писма, в които нарекоха забавянето на преговорите с ЕС незаконно.

Източник: Нова тв