Полякът ползва 7 найлонови торбички годишно, българинът – 132

Ключови думи: найлонова торбичка, пластмаса, употреба, ес

България отново се озова в челото на черна класация  – този път по използване на найлонови торбички. Този вид отпадъци са особено опасни, защото са трудно разградими, а замърсяват навсякъде, вкл. и в морета и океани.  

Сред държавите от ЕС, които са предоставили данни, най-високо потребление на олекотени пластмасови пликчета през 2022 г., има в Литва (249 торби на човек), Латвия (193), Чехия (185). Със 131.6 броя на глава България е на пето място след Кипър. 

За сравнение европейските отличници - белгийци, поляци и португалци, са свели почти до нула употребата на найлончета при пазаруване. В Белгия например на човек се падат по 4 торбички на човек годишно, в Полша  – по седем. 

Иначе средното за ЕС е по 66.6 бройки на човек, тоест има спад спрямо предната отчетна година  – 2021 г., с 10,8 торбички (14%) на човек, сочат данните, обобщени от Евростат: 

И в България има известно намаление, но въпреки това оставаме пети в черната ранглиста. У нас магазините и пазарите продължават да предлагат щедро найлонови пличкета и дори там, където те са платени, купувачите не се "стряскат", че ще трябва да броят допълнителни стотинки. 

По-голямата част от потреблението се отнася до "летящи", много тънки торбички (с дебелина на стената под 15 микрометра (микрона) (както се вижда на графиката). България обаче е една от страните в ЕС, които не предоставят разбивка за използваните торбички според плътността им. 

Мерки
В ЕС действа директива, която е поставила за цел до края на 2025 г. потреблението на леки найлонови пликчета (LPCBs) да бъде свито до 40 бройки на човек за година. Всяка от страните членки е въвела мерки за прилагане на това изискване, но очевидно някои напредват бързо, а други като България вероятно ще си докарат наказателна процедура, защото се бавят. 

"Разликите в потреблението на глава от населението се дължат главно на разликите в ефективността на мерките, повлияни от икономически, социални и политически фактори", коментират от Евростат.