Голям празник е в петък, а дръзне ли жена да наруши тази строга забрана...

Ключови думи: анхангеловден, флагман, обичаи, традиции, именици, 8 ноември

07 Ноември 2024, Четвъртък, 15:59 ч.

Автор: Флагман.бг

Архангеловден е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква

На 8 ноември православните християни честват един от най-големите есенни църковни празници - Събор на свети архангел Михаил или т.нар. Архангеловден.

Пред престола на Господ винаги стоят седем ангели, наричани архангели. Първият е св. Архангел Михаил, изобразяван с копие в ръка, тъпчещ дявола с крака. Неслучайно за него казват, че е най-силният ангел. Той представя Божието слово.

Църквата определя този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече на свети Архангел Михаил - Архистратиг (военачалник) на цялото небесно войнство от ангели и архангели.

Важен празник
Архангеловден е вторият по значимост след Димитровден есенен празник на Българската православна църква. Архангелската закрила е необходима на вярващите в духовно-нравствения им живот и в борбата с изкушенията.

Св. Архангел Михаил символизира тържеството на доброто, на светлината, на справедливостта и се изобразява в църковната иконография с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола. В българската народна традиция Архангеловден се свързва с почитта към мъртвите и душата на човека.

Светецът според народните вярвания
Народната вяра представя светеца като справедлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци.

В някои икони Архангел Михаил държи в ръцете си везни, с които отмерва греховете на хората. В негова чест вярващите правят семейно-родови курбани, очаквайки от светеца покровител здраве и закрила.

Според българските народни вярвания Архангел Михаил е един от братята светци юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите души.

Той взима душата на умиращия, подавайки му обикновено ябълка (китка). По тази причина той бива възприеман от населението като ангел на смъртта и оттук идват народните му названия - душовадник, вадидушник.

На този ден празнуват хората с имена Ангел, Ангелина, Архангел, Михаил, Михайла, Рафаил, Серафим, Серафима и техните производни.

След Архангеловден българския народ вярвал че започват Мратинци, Вълчите празници. Подобно на предшестващия Мишкинден се спазвали обичаи, които да предпазят хората от злини.

Какво се прави на Архангеловден
Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места в България се прави и курбан в чест на Архангел Михаил.

За празника на светеца се приготвят специални обредни хлябове, наричани Рангелово блюдо, Рангелов хляб, Арангелово и др., които по външен вид и названия повтарят основните хлябове, приготвяни за погребение.

Най-възрастният човек в дома разчупва хляба на кръст и изрича думите: "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!". Сипва отгоре вино от пръстена паница, а домакинята събира с шепи виното и го разпръсква навсякъде в къщата за берекет.

Тя също изрича думите: "Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!".

На някои места домакинята разчупва обредния хляб и дава на всекиго. Къшеят хляб трябва да се поеме с две ръце и да се изрече благослов.

Задължителните ястия на софрата са също овнешкото или шилешкото, фасул, варено жито и червено вино, което се сипва от пръстена паница, докато домакинята го събира с шепи и разпръсква из къщата за берекет, подобно на прикадяването.

Обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле, чиито глава и крайници се варят цели и след това се кадят с тамян.

Обичай било и да се раздава жито, като всеки го поемал с две ръце и изричал: "Колкото зърна, толкова купи и здраве".

Тържествената трапеза, била тя семейна или общоселска, се освещава от представител на църквата. Кожата на обредното жертвено животно се дарява винаги на църквата.

Освен за Страшния Съд, този празник ни напомня и за ангела пазител, който се дава на всеки християнин при неговото кръщение и който е наш верен помощник, защитник и наставник, и ни предпазва от беди.

Вярва се, че архангелите пазят хората и ги водят по праведния път, но ако човек съгреши прекалено, пазителят му се оттегля и тогава "и Господ не може да му помогне". Затова молитвата е за берекет, здраве и милостиня.

В молитвата си към своя ангел-хранител молещият изрича думите: "Свети ангеле, който си ми даден от Бога, добри мой пазителю, моля ти се, избави ме от всякакви напасти, спаси ме от скърби!", а при всяка служба на просителното молебствие се обръща към Бога с надеждата да бъде благословен с "мирен ангел, верен наставник, пазител на нашите души и тела".

На този ден не се работи. Ако някоя жена работи на Архангеловден, Куцалан (митичен водач на глутницата вълци) ще я удари с патерицата си.

Това поверие се спазва и през вълчите празници, за да не разсърдят зверовете и за да не нападат те стадата и овчарите.

За да се подготвите подобаващо за празника, ви предлагаме няколко вкусни предложения, които да сложите на трапезата.

Рецепта за Рангелов хляб:
Списък с продукти:

За закваската:

2 с.л. брашно
3/4 кубче прясна мая
1 ч.л. захар
щипка сол
За тестото:

1 кг брашно
1/2 кофичка кисело мляко
4 яйца + 1 жълтък за намазване
1/4 кубче мая
125 г меко масло
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. захар
Начин на приготвяне:

Маята се стрива със солта и захарта, добавя се брашното и топла вода, колкото да се получи гъстотата на боза. Оставя се да втаса 30 минути.

Яйцата и киселото мляко се разбиват, добавя се останалата 1/4 от маята, закваската и постепенно се прибавя пресятото брашно.

По време на месенето се слага на порции мекото масло.

Тестото се поставя в намаслена купа, намазва се отгоре с още малко масло и се оставя да втаса, докато удвои обема си. След като втаса, от тестото се отделя малка част. От нея ще се направят едно малко топче и една плитка.

Плитката се извива като подкова и в средата й се слага малката топка.

Тестото за хляба се поставя в намазнена и набрашнена дълбока тава. Украсява се и намазва с разбит жълтък. Оставя се на топло за повторно втасване.

Хлябът се изпича за около 40 минути на 200°.

Символиката на извитата като подкова плитка и малката питка в нея е оградата на двора със семейството и добитъка. Оградата нарочно се оставя отворена, за да може да влезе ангелът пазител и да предпази от болести и беди.

Овнешко или шилешко с боб в тенджера под налягане
Необходими продукти:

• 800 г овнешки или шилешки ребра
• 50 мл олио
• 500 г зрял фасул
• 2 с.л. брашно
• 3 глави кромид лук
• сол
• джоджен
• червен пипер

Начин на приготвяне:

Фасулът се вари десетина минути в тенджера под налягане. След това в същия съд се запържва месото, добавя се лук и се поръсва с брашното.

Бърка се, като се долива 2 чаши вода. Прибавя се и бобът заедно с подправките. Тенджерата се затваря и остава на огъня за около 20-30 минути.

Жито
Необходими продукти:

250 гр жито
чаени бисквити
1 ч.ч. едро скълцани орехи
пудра захар
Начин на приготвяне:

Житото се сварява и се отцежда продължително време върху кърпа (5-6 часа). След това се смесва и разбърква със ситно смлените бисквити и орехите. Слага се в купа и се поръсва с пудра захар.

Източник: Jenata.blitz.bg